Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 5635 / 2022 г.

М. М. е подал касационна жалба срещу решение № 332 от 23.02.2022г. по адм. дело № 3063/2021г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за заплащане на сумата 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди поради недължимо платена компенсаторна такса на 26.09.2021., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.09.2021г. до дена на заплащане на главницата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Агенция „Пътна инфраструктура" е оспорила касационната жалба и е поискала да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. М., с която срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 70 лева за имуществени вреди, претърпени от недължимо платена на 26.09.2021. компенсаторна такса, ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 26.09.2021г. до окончателното й изплащане. Исковата молба е заведена пред Районния съд – Пловдив, който с определение № 8632 от 22.10.2021г. по гр. дело № 16451/21г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Пловдив.

Административният съд установил, че на 26.09.2021г., М. М., пътувайки за град Хасково с автомобил Хонда, модел „Сивик“, с рег. № [рег. номер], собственост на П. П., бил спрян от служители на Агенция "Пътна инфраструктура". Те го уведомили, че на 19.09.2021 г., със същия автомобил, е извършено нарушение на чл. 10 от Закона за пътищата. Предоставена му била снимка от „тол системата“, видно от която на 19.09.2021г., в 10:41ч., автомобилът се е движил по републиканската пътна мрежа без да е заплатена пътна такса. За автомобила е била платена пътна такса на 19.09.2021г., но в 10:48 часа или след като била направена снимката от "тол системата".

На 26.09.2021 г. Мавров бил поканен да заплати компенсаторна такса в размер на 70 лева или да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Той избрал да плати компенсаторна такса.

Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от Закона за пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. Съгласно чл. 10а, ал. 4 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги при заплащане на винетна такса се издава електронна винетка, съдържаща датата на заплащане на таксата и срока на валидност. Във връзка с довода на ищеца, че винетката, закупена на 19.09.2021 г., имала действие от 00:01 часа на датата 19.09.2021г., поради което компенсаторната такса се явявала недължимо платена, съдът отбелязал, че моментът на заплащане на винетната такса определя нейната валидност занапред. Действията на служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ при извършване на проверката на 26.09.2021г. били законни, поради което нямало основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция "Пътна инфраструктура" със заплащане на обезщетение на М. М. за имуществена вреда в размер на заплатената от него компенсаторна такса. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове.

Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционният съд съответства на материалния закон.

Съдът направил законосъобразна преценка, че по делото не са установени елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква правото на обезщетение на увреденото лице.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

От анализа на цитираните горе разпоредби може да се направи извод, че производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на акт за установяване на административно нарушение или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице. Предприема се единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от неплащането й. Компенсаторната такса няма характер на административно наказание и за определянето й не се прилагат правилата на Закона за административните нарушения и наказания. Затова оплакванията в касационната жалба, че не са спазени изискванията за писмена форма на акта, като не е издаден акт за установяване на административно нарушение, са неоснователни.

Доводът на жалбоподателя, че не са установени нарушение и нарушител, както и че плащането не е било доброволно, не кореспондира с предписанията на приложимите правни норми. Съгласно чл.10, ал.4 ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена пътната такса, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство. Доброволното плащане изключва провеждането на административнонаказателно производство, щом с плащането платецът, както и другите задължени лица, се освобождават от административнонаказателна отговорност. Налице е законова алтернатива за съставянето на акт или за освобождаването от отговорност. Ищецът е избрал да плати компенсаторната такса. Изборът за плащането на таксата е доброволен и е направен от лицето, което е ползвало автомобила и спрямо което е установено нарушението.

В случая безспорно е било установено неизпълнение на задължението за заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа. Плащането на пътната такса е извършено последващо, след констатиране на нарушението. Поради това срокът за валидност и плащането на винетката не може да са аргумент в подкрепа на тезата на ищеца, че той не е дължал заплащане на компенсаторна такса, така че плащането й е довело до вреда за неговото имущество. Обстоятелството, че ищецът е платил два пъти, не е основание за уважаване на иска му по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при положение, че не са налице предпоставките за имуществената отговорност на държавата - отменен незаконен административен акт или незаконни административни действия, в причинна връзка с които е намаляло неговото имущество.

С оглед направените от административния съд фактически и правни изводи следва да се приеме, че исковете законосъобразно са били отхвърлени. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332 от 23.02.2022г. по адм. дело № 3063/2021г. по описа на Административния съд – Пловдив.

ОСЪЖДА М. М., [ЕГН], да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА