Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: С. Б. А. А. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 5643 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]) и от К. К. срещу Решение № 7900/29.12.2021 г., постановено по адм. д. № 11763/2020г. по описа на Административен съд София - град, с което[Фирма 1] е осъдена да заплати на К. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника[Фирма 1] за периода 02.09.2020г.-03.09.2020г., в размер на 2000 лева на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 2000 лева, считано от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за разликата до 10000 евро искът е отхвърлен.

К. С. дирекция на вътрешните работи обжалва решението в осъдителната му част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска, както и че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността му. Не били установени нито незаконосъобразни действия и бездействия на органи и служители на дирекцията, нито настъпили вреди, нито причинна връзка. Касаторът твърди, че полицаите са упражнявали правомощията си по извършване охрана на обществения ред, не са превишили тези правомощия, а добросъвестно са изпълнили служебния си дълг. Не било установено от кое структурно звено са тези полицаи. Размерът на присъденото обезщетение също се оспорва като прекомерно завишен. Касаторът претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира разноски.

Касаторът К. К. обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, чрез процесуалния си представител, че съдът не е взел предвид всички посочени в исковата молба действия и бездействия и не е присъдил обезщетение за тях, както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с изискванията на чл. 52 ЗЗД и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на исковата сума изцяло. Претендира разноски.

Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за всяка от тях в съответната му част, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба на[Фирма 1] е неоснователна, а касационната жалба на К. К. е частично основателна.

С обжалваното съдебно решение[Фирма 1] е осъдена да заплати на К. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника[Фирма 1] за периода 02.09.2020г.-03.09.2020г., в размер на 2000 лева на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 2000 лева, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за разликата до 10000 евро искът е отхвърлен.

От фактическа страна съдът е установил, че по повод участието на К. К. на протест в гр. София на 02.09.2020 г. вечерта, той е бил задържан около 23 ч. от полицейските органи. Сложени са му белезници на ръцете, впоследствие заменени от средство са връзване свински опашки. Около два часа престоял на земята на тротоара заедно с други задържани лица, след което с микробус бил отведен до 05 РПУ на[Фирма 1] в София, където му били снети показания в продължение на два часа от полицай. На касатора Кирилов не е връчена заповед за задържане. Около 3 часа през нощта е бил освободен. Връчена му е призовка да се яви за разпит на следващия ден.

Изслушани са свидетелски показания на съпругата на касатора Кирилов и на друг задържан по същото време и начин, от които се установява психологическото и емоционално състояние на лицето, времето и начина на задържане, видимите белези от нараняване, поведението на полицаите.

Събрани са и показанията на служител на 05 РПУ-[Фирма 1], Криминална полиция, които се отнасят до времето след около 1,00 ч. на 03.09.2020г., когато К. К. е бил закаран в управлението.

От събраните писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза са установени травматични увреждания [заличен текст], . Описаните в травми отговарят да са получени по начина и времето, описано от ищеца в исковата молба.

Съдът е приел за установено, въз основа на писмени доказателства, че ръководител на специализираната полицейска акция е бил зам. директора на[Фирма 1], а негови помощници са седем служители на ръководни длъжности в[Фирма 1].

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че е нарушен чл.74, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, тъй като не е издадена писмена заповед за задържане на К. К. и че задържането без основание е лишило касатора от възможност да се ползва от правата си по чл. 72, ал.2-7 ЗМВР. Поради това е счетено, че е осъществена първата предпоставка на сложния фактически състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ незаконосъобразни действия на длъжностни лица и органи на[Фирма 1].

Съдът е счел за доказани силни болки поради продължителното стоене с белезници на ръцете, опънати зад гърба, както и телесни увреждания [заличен текст], причинени в резултат на използваните свински опашки. Съдът обаче е счел, че на касатора Кирилов не е нанесен побой с палки и ритници от полицейските органи и че не са налице доказателства, че доказаните охлузвания по тялото и раните по коленете са причинени именно от полицейските служители.

Съдът е счел за доказани претърпените психически травми от продължилото три часа и половина незаконно лишаване от правото на свободно придвижване на К. К., което е оставило траен отпечатък върху психиката му. За доказани са счетени също преживените притеснение, липса на контактност, продължило повече от месец, срам и неудобство от безпричинното задържане. Отчетено е установеното от свидетелските показания арогантно държание на полицейските служители, както и това, че задържаните са оставени да чакат на тротоара и е било допуснато да бъдат снимани от журналисти.

Съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия на органи и служители на[Фирма 1] и настъпилите вреди. Определеното обезщетение е в размер на 2000 лв, като е отчетено, че касаторът Кирилов е млад. Присъдена е и законната лихва от завеждане на исковата молба.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане броя, вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне справедливото за тях обезщетение.

Неоснователно е възражението на[Фирма 1], свързано с пасивната процесуална легитимация по делото. Тя следва от твърденията в исковата молба и уточненията към нея, тъй като ищецът е посочил като извършители на незаконосъобразните действия и бездействия, послужили като основание за възникване на твърдяната отговорност, именно служители на[Фирма 1]. Що се отнася до пасивната материална легитимация по делото, т. е. чии правомощия изпълняват в действителност са служителите, чийто незаконосъобразни действия и бездействия са довели до възникване на отговорността по чл.1 ЗОДОВ, съдът е изложил правилни и основани на събраните по делото доказателства съображения. От представения план-разстановка на силите и средствата на МВР по обезпечаване на сигурността, охраната на обществения ред и организацията движението преди, по време и след приключване на нерегламентирани и протестни мероприятия на територията на гр. София на 02.09.2020г. правилно е установено, че ръководители на специализираната полицейска акция са именно служители на[Фирма 1]. При липса на доказателства, ангажирани от ответника, че полицейските служители, осъществили незаконосъобразните действия и бездействия са действали по нареждане на други лица и при събраните по делото доказателства, обосновано и при спазване на процесуалните правила съдът е формирал фактическите си и правни изводи във връзка с пасивната материалноправна легитимация на ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.

Принципно правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при[Фирма 1]. По делото се доказва, че извършените действия по време на протеста на 02.09.2020 г. и използването на физическа сила спрямо Кирилов при задържането му не съответстват на императивните изисквания на чл.72-74, чл. 85 и чл.86 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът обаче неправилно не е разграничил отделните незаконосъобразни действия и бездействия на служители на[Фирма 1] в контекста на незаконосъобразното задържане, което се е отразило и на размера на присъденото обезщетение. В исковата молба и уточнението към нея ищецът е посочил няколко отделни основания за присъждане на исканото обезщетение неоснователно задържане, използване на непозволени помощни средства за задържане, довело до наранявания, побой с нанесени телесни повреди, при превишаване на правомощията на полицаите за използване на физическа сила, нечовешко и унизително отношение при задържането. Правилно съдът е преценил, че заявената липса на заповед за задържане, която е и доказана, има отношение към неоснователността на задържането и е разгледал общо тези две основания. Съдът обаче не е обърнал внимание, че задържаният е бил лишен от всички основни права, които му се следват от задържането, както съгласно ЗМВР, така и съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, включително дори от правото му на защита. Показателно е и това, че събитията от 02-03 септември 2020г., свързани със задържането на голям брой протестиращи лица, получиха широк медиен отзвук и привлякоха вниманието на Европейската комисия, за което има данни и по делото. В представеното писмо на Министъра на вътрешните работи от 30.09.2021г. до Асоциацията на европейските журналисти в България е признато, че в хода на извършена проверка по повод сходен случай, свързан със задържането на журналист на 02.09.2020г. около 22.55 ч. са установени данни за множество нарушения на служебната дисциплина от ръководни и други служители на[Фирма 1] и материалите са изпратени на Софийска районна прокуратура. Във връзка с назаконно задържане в подобни случаи срещу България са постановявани осъдителни решения от ЕСПЧ, чиято практика АССГ е следвало да има предвид /Решение от 16 април 2013 г. по жалба № 17253/07, Решение от 26 октомври 2006 г., по жалба № 56796/04 /

Правилно е отчетено наличието на наранявания в резултат на използване на нерегламентирани средства за задържане. Неправилно не е отчетено, че доказаното задържане в продължение на три часа и половина без възможност за задържания да седне или легне в условия, съобразени с достойнството на личността, както и обстоятелството, че на задържания не е предоставена вода за пиене /противното не е доказано от носещия доказателствената тежест ответник в първоинстанционното производство/ представлява незаконосъобразно действие, което се квалифицира като нарушение на чл. 3 и чл.5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Неправилен е изводът на съда, че доказаните в хода на процеса наранявания на касатора Кирилов [заличен текст]не са резултат от побой над него. Малко вероятно е служителите на полицията да извършват побой над мирни граждани пред свидетели, и то при прогласената в Конституцията правова държава, така че липсата на свидетели на такъв побой не може да го изключи. Освен това, съдът напълно е игнорирал експертното заключение, в частта му, в която е посочено, че описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети удари или натиск и тангенциално действие на такива в засегнатите телесни области. Вещото лице изрично сочи още, че такива могат да бъдат удари с ръце, с крака-обувки, както и сблъсък с терена. Категоричният извод на вещото лице е, че описаните телесни повреди отговарят да са получени по времето и начина, описан в исковата молба. Следователно, крайният извод на съда, че на ищеца не се дължи обезщетение за посочените незаконосъобразни действия, тъй като такива не са извършени, противоречи на събраните доказателства и на чл.1 ЗОДОВ.

Съдът е игнорирал и не е обсъдил доводите на ищеца за нарушения на неговите права по чл.3 и чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка не е съобразил и константната практика на Европейския съд по правата на човека, включително и изводите на съда в решения, постановени срещу България.

Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията, по-специално по време на операции по задържане, невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, на което касаторът Кирилов се позовава, дело И. В. против България решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против Бъгария, решение от 18.01.2007г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021г./.

Тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно е на[Фирма 1] (Петков и Парнаров срещу България, № 59273/10, 47, 19 май 2015 г.) Такива доказателства не са представени. Представителят на[Фирма 1] не описва някакви особености в поведението на Кирилов, които са подтикнали полицията да използва сила срещу него. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя.

Съдът не е отчел в тази връзка, че участвайки в протеста, касаторът Кирилов по никакъв начин не е извършил действия, свързани с нарушаване на обществения ред. Не се установява да е употребил физическа сила или агресия срещу полицейските служители, които да са довели до използване на помощните средства, предвидени в чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР спрямо него. Не се твърдят и не се доказват от[Фирма 1] причини, поради които органите на реда са решили, без предупреждение, както е предвидено в чл. 86 от ЗМВР, да използват физическа сила, като задържат със сила произволно някои от протестиращите, сред които е бил и К. К..

В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно прилагане на мерките по чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР незаконосъобразно задържане, нечовешко и унизително отношение при задържането и побой над задържания. Несъмнено неправомерното действие при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото и физическото състояние на К. К.. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт, притеснение и срам, които правилно са отчетени от съда.

Независимо от това, АССГ не е отчел уврежданията по вид и причина за възникването и не е извършил надлежно обсъждане на критериите за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД и поради това го е определил в несправедливо нисък размер.

Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.

В случая, както се установи, касаторът Кирилов е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени от самия акт по незаконно задържане, от условията на задържането и от неправомерната употреба на сила при задържането, състояща се в побой и използване на нерегламентирани средства за задържане. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, задържането без законово основание несъмнено пораждат неимуществени вреди. Интензитетът на страдание допълнително се увеличава от посегателството върху физическата цялост на задържания и понесените от него удари, които са довели до телесни повреди. Несъмнено следва да се отчете и притеснението му, свързано с неговото лично конкретно положение, а именно безпокойството за здравословното състояние на неговата бременна съпруга, когато тя разбере какво му се е случило. По делото е доказано, че част от преживените болки и страдания са отшумявали в продължение на един месец, т. е. не се касае за инцидентни преживявания. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 2000 лева не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер е занижен и не е в състояние да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице.

Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че справедливото обезщетение по предявените искове е в общ размер от 5000 лв. Този размер съответства на практиката на ВАС по дела срещу МВР и неговите структури, свързани с незаконно задържане, при отчитане множеството увреждащи обстоятелства в случая; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата.

Това налага съответна отмяна на решението и присъждане на сума за разликата до посочената, което съответно се отразява и на изхода от делото по отношение на разноските, които следва да бъдат преизчислени. Следва да се отбележи, че определението на АССГ по искането за изменение на разноските, постановено на 18.05.2022г. е влязло в сила, като необжалвано, поради което преизчислението се извършва на база посочените в решението на АССГ суми пропорционално.

В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.

На касатора[Фирма 1] не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като неговата жалба е неоснователна. На касатора Кирилов се дължат разноски в размер на 166 лв, пропорционално на присъдената сума спрямо целия размер на иска, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ и съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Няма основание за намаляване на така договореното възнаграждение, тъй като делото не е с минимална фактическа и правна сложност.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7900/29.12.2021 г., постановено по адм. д. № 11763/2020г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отхвърлен искът на К. К. против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на[Фирма 1] за периода 02.09.2020г.-03.09.2020г., за разликата над 2000 лв до сумата от 5000 лв, както и в частта за разноските, присъдени на[Фирма 1] за сумата над 30 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на[Фирма 1], осъществени в периода 02.09.2020г.-03.09.2020г., в размер на още 3000 лв / още три хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. К. разноски за първоинстанционното производство в размер на още 152, 65 лв.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. К. разноски за касационното производство в размер на 166 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ АГЛИКА АДАМОВА