Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 5628 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. В., подадена чрез процесуален представител адв. И. Д., и втора такава, подадена чрез адв. И. Д., против решение № 539 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1802/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата ѝ против виза от 15.05.2020 г., издадена от главния архитект на район „Централен“, О. П. за обект: „Реконструкция на покрив и преустройство на тавански етаж на съществуваща жилищна сграда в УПИ XI-1177, кв. 294 по плана на гр. Пловдив с изграждане на надзид от 1,50 м.“ и жалбоподателката е осъдена да заплати направените в производството разноски.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици - присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът главен архитект на район „Централен“, О. П. не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците М. Н., П. Г., М. Ц. и С. Ц., чрез процесуалния им представител адв. А. Д., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и претендират присъждане на разноски.

Ответникът Г. Ц., чрез особения му представител адв. О. Д., също оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на В. В. срещу виза от 15.05.2020 г. на главния архитект на район „Централен“, О. П. с която на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 50, т. 1, б. „б“ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено проучване и проектиране за обект: „Реконструкция на покрив и преустройство на тавански етаж на съществуваща жилищна сграда в УПИ XI-1177, кв. 294 по плана на гр. Пловдив с изграждане на надзид от 1,50 м.“. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, съдът е приел, че оспорената виза за проучване и проектиране е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че по съдържание издадената виза съответства на изискванията на закона, като съдържа указания какво следва да бъде проектирано и макар предвиденото преустройство на таванския етаж да не е нанесено върху скица от одобрената кадастрална карта и действащия подробен устройствен план, то същото е нанесено върху скица проектно решение, което според вещото лице съвпада с комбинираната скица по КК и ПУП-ПЗ, като различие е налице единствено относно мащаба. Посочил е, че не е необходимо изрично съгласие за издаване на визата за проектиране от страна на оспорващата като съсобственик в поземления имот, в който е изградена сградата, тъй като подобно възражение би било относимо едва при издаване на последващи строителни книжа – разрешение за строеж и инвестиционен проект. Приел е още, че макар във визата да не са посочени показатели за плътност, интензивност и височина на застрояването, то това не представлява съществено нарушение, тъй като в случая се касае за виза за проектиране на съществуващ тавански етаж в съществуваща сграда, без промяна във височината ѝ, а не за ново изграждане на такава, при което параметрите на застрояване биха се променили. Решението е правилно.

Законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания за отмяна на издадената от главния архитект на район „Централен“, О. П. виза за проектиране от 15.05.2020 г. По делото е установено, че с ПУП-ПЗ на ЦГЧ, одобрен със заповед № ОА-321/28.02.1994 г., в УПИ XI-1177, кв. 294 по плана на гр. Пловдив се предвижда запазване на съществуващата жилищна сграда на три етажа, разположена на калкан със съществуващата в съседния УПИ X-1178, кв. 294 триетажна жилищна сграда. С издаването на обжалваната в производството виза начина и характера на застрояване в тези поземлени имоти не се променя и остава ниско с височина до 10 м. С предвиденото и посочено във визата отстояние от 3.00 м. към вътрешната регулационна линия с УПИ XII-1176 и на 5.00 м. от дъното на имота към УПИ XIII-1175 изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ са спазени, което се потвърждава и от приетото заключение на вещите лица. Сградата, в която е предвидена реконструкцията и преустройството, предмет на издадената виза, е собственост на настоящите ответници по касация, като жалбоподателката Велчева не е съсобственик в нея, а се легитимира с вещни права само върху поземления имот, в който е изградена жилищната сграда и на съседния имот с идентификатор 56784.521.1067. Безспорно е установено по делото, че обектът попада в историческо-архитектурната зона на гр. Пловдив, за който издаването на виза за проучване и проектиране е задължително. С издадената на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 50, т. 1 б. „б“ ЗУТ виза за проектиране, застрояването и предназначението на имота не се променят. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по приетите основана и допълнителна съдебно-техническа експертизи, административният съд правилно приема, че визата за проектиране е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Правилно е преценено, че визата съдържа текстова и графична част, както и указание какъв обект, с какви параметри и местоположение се предвижда да бъде изграден. Действително съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, какъвто е настоящият случай, визата следва да се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Макар в случая това изискване да не е спазено, то правилно първоинстанционният съд е преценил, че това не е съществено нарушение, водещо до отмяна на административния акт само на това основание, тъй като в случая визата е издадена върху скица „Ситуация-проектно решение М 1:250“, която изцяло съвпада с комбинираната скица по КК и ПУП, като единственото мащабът е различен. В процесната виза са нанесени сградите и постройките в имота, предмет на разработката, както и линиите на застрояване, като липсва посочване на отстоянията до съседните имоти, но такива в случая не са и задължителни на този подготвителен и проучвателен за строителството етап, предвид липсата на промяна в начина на застрояване и запазване на свързаното такова. Освен това не се касае за ново застрояване, а видно от заключението на вещото лице, застройките в съседните УПИ отстоят на много по-голямо разстояние от изискуемото по чл. 31 ЗУТ, поради което непосочването на този параметър в случая не води до незаконосъобразност на административния акт. В случая разрешената реконструкция и преустройство на таванския етаж в сградата, съставлява строеж по смисъла на чл. 50, т. 1, б. „б“ ЗУТ, който е с установените в цитираната разпоредба параметри. Както правилно е приел административният съд, възражението за неспазване изискванията на чл. 183 ЗУТ /чл. 51, ал. 2/ се явява неоснователно, тъй като съгласието на останалите съсобственици /собственици на терена, е необходимо в последващ етап / одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж/, в който смисъл е налице изрично вписване в процесната виза. Макар и нормата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ да въвежда изискване визата да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, липсва разписано изрично изискване за предварителното им съгласие за издаване на визата.

Оплакванията за завишен с процесната виза Кинт на застрояване, са неоснователни, тъй като на този показател не е изрично посочен в оспорения административен акт, а освен това, според изчисленията на вещите лица, завишаването е минимално и то съвпада с това по влезлия в сила действащ застроителен план /ПЗ/.

Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото се явяват основателни своевременно заявените претенции за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците М. Ц. сумата от 250.00 лева, на М. Н. сумата от 500.00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, както и на адв. О. Д., в качеството на особен представител на ответника Г. Ц. - сумата от 625лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер, определен по реда на чл.137, ал.6 предл. трето от АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 539 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 1802/2020 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА В. В. с адрес: гр. Пловдив, [улица] [ЕГН] да заплати на М. Ц. с адрес: гр. Куклен, [улица] [ЕГН] сумата 250.00 /двеста и петдесет/ лева, разноски.

ОСЪЖДА В. В. с адрес: гр. Пловдив, [улица] [ЕГН] да заплати на М. Н. с адрес: гр. Пловдив, [улица] [ЕГН] сумата 500.00 /петстотин/ лева, разноски.

ОСЪЖДА В. В. с адрес: гр. Пловдив, [улица] [ЕГН] да заплати на адвокат О. Д. от Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 152, ет. 4, офис 4-4Б сумата 625.00 / шестотин двадесет и пет/ лева, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА