Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 5664 / 2022 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. в качеството му на управител и представляващ МБАЛ „Х. Д. ООД, чрез адвокат И. К. против решение № 99 от 9.05.2022г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 375/2021г.

С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството срещу Писмена покана № 29-02-21/12.10.2021г. на Директора на РЗОК Сливен, с която на основание чл. 76а ЗЗО е разпоредено възстановяване на сумата от 702.90 лева, получена без основание.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно с доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът, Директорът на РЗОК Сливен чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството, представляващо заведение за болнична помощ, изпълняващо дейности по индивидуален договор, сключен с НЗОК против писмена покана, с която се иска възстановяване на суми по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/. В случая сумата е изплатена за изпълнение на клинична пътека, след което се е наложило оперативно лечение по друга клинична пътека за която също е изплатена сума, като нарушението се изразява, в това, че в такива случаи следва да се изплати сума само за хирургичната клинична пътека, каквато е разпоредбата на чл. 356 от НРД за МД за 2020-2022г. когато по първата клинична пътека се индикира оперативно лечение.

Административният орган е приел в случая, че по първата клинична пътека е индикирано оперативно лечение, което е наложило в същия ден осъществяването му по друга клинична пътека, поради което следва да заплати оперативното лечение, а не лечението и по двете клинични пътеки. Спорът е повдигнат пред съда с жалба срещу писмената покана. Съдът е установил от доказателствата по делото и назначена по делото съдено медицинска експертиза, че лечението по първата във времето клинична пътека не е индикирала оперативно лечение, съгласно заключението на вещото лице. Този фактически извод е изведен в мотивите на четвърта страница. След това на страница 5 и 6 от мотивите съдът приема фактически извод, че в хода на лечението първата терапевтична пътека е констатирана диагноза, индикираща оперативно лечение.

При тези мотиви е постановено решението, с което се отхвърля жалбата.

Този извод противоречи на извода в заключението на вещото лице, без да се обоснова защо веднъж се приемат констатациите му, а след това се приема обратен на тези констатации извод. В случая е налице противоречие в мотивите на съда, което е необоснованост и съставлява отменително основание за отмяна на решението. На следващо място в заседанието, проведено на 14.02.2022г. съдът е допуснал по искане на процесуалния представител на ответника допълнителна експертиза със задачи в кръга на спорния въпрос, индикирано ли е оперативно лечение при провеждане на първата клинична пътека от специалист съдов хирург. Посочения списък ответника от вещи лица са отказали участие в извършване на експертизата и съдът с определение от 7.04.2022г. е отменил определението от 14.02.2022г. за допускане на допълнителна съдебно медицинска експертиза. В следващото заседание, проведено на 27.04.2022г. съдът е докладвал определението на страните, като процесуалният представител на ответника е заявил, че няма други искания по доказателствата, но няма изявление, че се отказва от искането си за допълнителната експертиза. При тези процесуални действия съдът е постановил решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като делото не е било попълнено с доказателства от съществено значение за спора.

Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане съдът следва да установи в предмета на спора за законосъобразност, съществения факт дали е налице хипотезата на чл. 356 от НРД за МД за 2020г-2022г. при осъществяването на лечението по двете клинични пътеки предмет на писмената покана, който въпрос изисква специални знания.

Воден от горното и на основание чл. 222 АПК Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 99 от 9.05.2022г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 375/2021г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА