Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 5646 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Динипо“ ЕООД, с адрес на управление в гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Ташев срещу Решение № 476 от 12.04.2022 г., постановено по адм. дело № 714/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на закона и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск. Иска присъждане на направените по делото разноски.

О. О. В. чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ненчев в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Варна се е развило по предявените от „Динипо“ ЕООД против О. В. обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 12 750 лева – заплатени неустойки и неполучени доходи поради лишаване на дружеството от възможността да се ползва от собствен имот за времето от 15.02.2018 г. до 30.04.2019 г., и в размер на 325 лева сторени разноски в производството по обжалване на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основават предявените искове.

С Решение № 807 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3101/2019 г. по описа на Административен съд – Варна първият от предявените искове е уважен изцяло, а вторият отхвърлен. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С Решение № 4055 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9678/2020 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 807 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3101/2019 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, с която О. В. е осъдена да заплати на „Динипо“ ЕООД, сумата от 12 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018 г., издадена от Кмета на Район „Одесос“, О. В. ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените на дружеството разноски. С постановеното решение делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Административен съд гр. Варна.

При новото разглеждане на делото, във връзка с дадените в решението на ВАС указания и по постановено от административния съд разпореждане от 06.04.2021 г. ищецът е уточнил, че претенцията му за обезщетение се основава на невъзможността да ползва собствения си имот в периода предмет на исковата молба, поради отменената като незаконосъобразна заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2019 г. до окончателното и изплащане.

Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, както и дадените от касационната инстанция указания, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен незаконосъобразен акт, но по делото не е доказано да са причинени търсените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от този акт.

Решението е валидно, допустимо и неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

По делото безспорно е доказано, че издадената от Кмета на район „Одесос“, О. В. З. № 40 от 31.01.2018 г. е отменена с Решение № 6482 от 30.04.2019 г. постановено по адм. дело № 13103/2018 г. по описа на ВАС, следователно е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен, като незаконосъобразен, административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, което основава основателност на претенцията за обезщетение. С отменената като незаконосъобразна заповед е забранено ползването на строеж „Промяна предназначение на пристройка към съществуваща сграда за обществено хранене с предназначение на основната сграда в магазин за продажба на спортни стоки“, собствен на ищеца, която го лишава от възможността да го ползва в периода, предмет на исковата молба. Неправомерно накърненото право на собственост, довело до невъзможност за ползване на собствения на „Динипо“ ЕООД имот, произтичащо пряко от изпълнението на незаконосъобразния административен акт, основава търсеното обезщетение. Необоснован при тези установявания е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск поради неангажиране на доказателства за наличието на задължение за заплащането на неустойка, нейния размер и падеж, размерът на дължими и заплатени неустойки, в т. ч и неполучени доходи. Изрично, след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция ищецът е посочил, че претендира обезщетение от лишаването му от възможността да ползва собствения си имот, няма претенции за заплащане на суми за неустойки, като размерът на обезщетението определя на пазарния наем, който би получил при отдаване на обекта. Отделно от това по делото е установено, че след издаване на административния акт имотът е предаден от наемателя му на дружеството ищец и същият е отправил искане до административния орган да установи изпълнението на заповедта. Ответникът не е твърдял, не е ангажирал и доказателства имотът да е ползван през периода, предмет на иска. При установеното задължение за обезвреда, неговият размер подлежи на установяване при приложението на чл. 162 от ГПК, като се държи сметка за предназначението на имота в процесния период, както е сторено и в случая. От заключението на експертизата по делото се основава размера на причинените на ищеца вреди, и съгласно което предявеният иск е основателен в предявения размер. Според даденото от вещото лице заключение, прието от съда, средната наемна цена за процесния недвижим имот, за периода 15.02.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 21.00 лева (кв. м) на месец, като общия пазарен наем за процесния период според експертизата възлиза в размер на сумата от 17 356 лева. Дружеството ищец претендира присъждане на обезщетение в размер на 12 750 лв., което се явява по-ниско от приетото, че се дължи с експертизата.

По изложените съображения обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което се уважи предявеният иск за сумата от 12 700 лева, дължима се от ответника ведно със законната лихва от датата на отмяната на административния акт – 30.04.2019 г. до окончателното и изплащане.

При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва О. В. да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото в размер на 530 лева, внесени и изплатени депозити за изготвяне на експертизи по делото, 127 лева внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 2 478 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 25.10.2022 г., 04.08.2020 г. и от 05.11.2019 г., или общо сума в размер на 3135 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 476 от 12.04.2022 г., постановено по адм. д. № 714/2021 г. по описа на Административен съд Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА О. В. да заплати на „Динипо“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], [адрес], сумата от 12 750 (дванадесет хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода 15.02.2018 г. до 30.04.2019 г., произтичащи от незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018 г. на Кмета на район „Одесос“ при О. В. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2019 г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Община–Варна да заплати на „Динипо“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], [адрес], разноски по делото за всички инстанции в размер на 3135 (три хиляди сто тридесет и пет лева) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АГЛИКА АДАМОВА