Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 5712 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Косара НМ“ ООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Н. М., чрез процесуален представител адв. С. З., срещу Решение № 299 от 22.03.2022 г., постановено по адм. д. № 114 по описа на Административен съд София – област (АССО) за 2022 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) № 5 – ЗБ от 04.01.2022 г., издаден от председателя на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисия/та), с който по отношение на „Косара НМ“ ООД е установено публично задължение, на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 7, изречение второ от Закон за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), във вр. с чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с ред 34 от раздел II, т. 1 „Такси за осъществяване на общ финансов надзор“ от Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН, за периода 01.01.2020 г. – 10.03.2020 г. в размер на 972,22 лв. и лихви в размер на 55,56 лв., представляващо преизчислена такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2020 г. Наред с това „Косара НМ“ ООД е осъдено да заплати на КФН сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда за неоснователност на довода за наличие на бездействие на администрацията, водещо до неизпълнение на нейните задължения в регламентирания срок, както и относно неправомерното определяне на задължението по оспорения АУПВ. В подкрепа на тези оплаквания твърди, че от 01.01.2020 г. дружеството не извършва дейност като застрахователен брокер, за което КФН е уведомена със Заявление с вх. № РГ-11-406-1 от 07.01.2020 г. В тази връзка изразява становище, че доколкото липсва законова регламентация, която урежда временното спиране на дейността на застрахователния брокер, то по своето съдържание, заявлението представлява искане за прекратяване на регистрацията на брокера. Според касационния жалбоподател административният орган е бил длъжен да се произнесе за прекратяване на регистрацията най-късно до 21.02.2020 г., а издаването на решението за прекратяване на регистрацията след това не е по причина, за която „Косара НМ“ ООД носи отговорност. Счита, че противно на възприетото от първоинстанционния съд, забавата на администрацията да изпълни законово регламентираните си задължения не следва да се вменява в негова тежест, като не следва да се определят и задължения за осъществяване на общ финансов надзор за процесния период, каквато услуга не е предоставяна от Комисията на „Косара НМ“ ООД. В подкрепа на този довод твърди, че видно от списък „Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2020 г.“ публикуван в сайта на КФН, „Косара НМ“ ООД не е включен в списъка на застрахователните брокери, които са реализирали премиен приход от началото на 2020 г. до 30.06.2020 г., което първоинстанционният съд без основание приел за неотносимо. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът – председателят на КФН, оспорва касационната жалба в представен по делото, чрез адв. К. С., писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от същия адвокат, който поддържа аргументите за неоснователност на жалбата, изложени в депозирания писмен отговор, а по същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е бил АУПВ № 5 – ЗБ от 04.01.2022 г., издаден от председателя на КФН, с който по отношение на „Косара НМ“ ООД е установено публично вземане на основание чл. 27, ал. 7, изречение второ ЗКФН и чл. 27, ал. 5 ЗКФН, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК, във вр. с ред 34 от раздел II, т. 1 „Такси за осъществяване на общ финансов надзор“ от Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН за периода 01.01.2020 г. – 10.03.2020 г. в размер на 972,22 лв. и лихви в размер на 55,56 лв., представляващо преизчислена такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2020 г.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Косара НМ“ ООД е застрахователен брокер, вписан в Регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН под № РГ – 11 – 406. В качеството си на такъв, дружеството е адресат на разпоредбите на Кодекса за застраховане (КЗ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и на разпоредбите на ЗКФН и се явява поднадзорно лице на Комисията. С Уведомление вх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 07.01.2020 г. дружеството е уведомило КФН, че за календарната 2020 г. няма да упражнява дейност, а с Искане вх. № РГ 11 – 406 – 1 от 07.02.2020 г. е поискало заличаване от Регистъра на застрахователните брокери. С Решение № 192 – ЗБ от 10.03.2020 г. на КФН „Косара НМ“ ООД е заличено от Регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН съгласно чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН.

След извършена от КФН проверка е прието за установено, че „Косара НМ“ ООД не е изпълнило задължението за заплащане на преизчислената такса за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки за 2020 г. в размер на 972,22 лв., дължима на основание ред 34 от раздел II, т. 1 „Такси за осъществяване на общ финансов надзор“ от Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН и законната лихва за забава върху дължимата сума до деня на окончателното й заплащане. С Писмо изх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 25.11.2021 г. на КФН до дружеството е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението от общо 1027,78 лв. в 7 – дневен срок от получаване на писмото. В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане от „Косара НМ“ ООД.

С Уведомително писмо по реда на чл. 26 АПК с изх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 15.12.2021 г. по отношение на дружеството е открито производство по издаване на АУПВ. Възражение от дружеството е депозирано в КФН с вх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 22.12.2021 г., като същото е възприето за неоснователно по мотиви, изложени в спорния АУПВ.

По така установените факти спор по делото няма. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният АУПВ е издаден от компетентен орган, след надлежно уведомяване на страната за започването на административното производство, в предвидената от закона писмена форма и при посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

След анализ на доказателствата и приложимите към спора материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е обосновал извод, че за периода 01.01.2020 г. – 10.03.2020 г. „Косара НМ“ ООД е вписано в Регистъра на застрахователните брокери, на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН. Според съда за процесния период дружеството е имало право да извършва дейност като застрахователен брокер, било е поднадзорно на КФН лице и дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор, която не е заплатена. Като ирелевантно за спора съдът определил обстоятелството, че през 2020 г. „Косара НМ“ ООД не е осъществявало дейност като застрахователен брокер и няма сключен нито един договор. В тази връзка приел, че дължимостта на таксата по чл. 27, ал. 7 ЗКФН е обусловена от факта на регистрация на едно лице като застрахователен брокер, респективно вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, а не от факта на реалното извършване на дейност. Позовал се на съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в един съдебен акт. Според съда в подкрепа на така приетото е и разпоредбата на т. XI на Раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН. В тази връзка е отхвърлил довода на „Косара НМ“ ООД, че със Заявление вх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 07.01.2020 г. е поискано заличаване на дружеството от регистъра на застрахователните брокери, като е приел, че искането за заличаване е направено на 07.02.2020 г. Съдът подчертал, че не е предвидена възможност за временно преустановяване на дейността на застрахователен брокер, а е регламентирана такава за заличаване на брокера от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН на основанията, посочени в чл. 312, ал. 1 КЗ, съобразно законова процедура по чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗКФН, във вр. с чл. 312, ал. 1, т. 11 КЗ. Прието е от съда, че дължимостта на таксата за осъществяване на общ надзор е обвързано с придобиване на качеството поднадзорно лице, а не с осъществяването на дейността. Не е възприет доводът за бездействие на административния орган, което е довело до неизпълнение в срок на негови законоустановени задължения, обосновано със заличаването на дружеството от регистъра едва на 10.03.2020 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 6 АПК, уреждаща сроковете за произнасяне на колективните органи. По тези съображения отхвърлил жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираното касационно основание за неговата отмяна – допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон.

По делото липсва спор относно фактите. Спорен е въпросът относно законосъобразността на установеното с АУПВ задължение за такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода 01.01.2020 г. - 10.03.2020 г. при липса на извършвана от дружеството дейност като застрахователен брокер за 2020 г. и отправено искане за заличаването му като такъв от водения в КФН регистър (изрично заявено пред Комисията с Уведомление с вх. № РГ – 11 – 406 – 1 от 07.01.2020 г. и уточнено впоследствие с такова от 07.02.2020 г.).

По определението на чл. 2, ал. 2 ЗКФН Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 от с. з., наричани по-нататък "поднадзорни лица". Финансовият надзор е надзорът по чл. 1, ал. 2, т. 1-6 ЗКФН, по т. 2-ра от които това е надзорът върху дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване, дейността на презастрахователите, застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност съгласно Кодекса за застраховането и дейността на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането. Комисията, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез: 1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения; 2. извършване на проверки по документи и на място върху дейността на лицата по ал. 2; 3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания (чл. 1, ал. 3 ЗКФН). По чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗКФН Комисията, заедно с нейните органи, осъществява държавния застрахователен надзор по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване.

Дейността по осъществяване на застрахователно посредничество е уредена в Кодекса за застраховането (КЗ) като регулирана от закона стопанска дейност, която се извършва при упражняване на предварителен и текущ надзор от страна на органите на КФН. Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН (чл. 301, ал. 1 КЗ). Вписването в регистъра е необходима предпоставка за осъществяването на дейност по застрахователно/презастрахователно посредничество. Във връзка с осъществяването на надзора от органите на КФН е регламентирано заплащането на такса за общ финансов надзор. Последната се заплаща от задължения застрахователен брокер, спрямо когото е насочена административната надзорна дейност на КФН.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в относимата към процесния период редакция ДВ, изм. бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), Комисията събира такси на основание, по ред и в размери съгласно тарифа, определена в приложение към закона. По предписанието на чл. 27, ал. 5 ЗКФН (в приложимата редакция) при неплащане в установения срок на таксата за осъществяване на общ финансов надзор за срока на забавата, върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва. При неплащане в случаите по изречение първо комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата за осъществяване на общ финансов надзор, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство по реда на ал. 7. Просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на комисията (чл. 27, ал. 7 ЗКФН).

С Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата към процесния период редакция) са регламентирани по Раздел I „Такси за издаване на лицензи, разрешения, лицензи за извършване на дейност, други разрешения и одобрения, вписване и отписване на лице във/от регистрите по чл. 30, ал. 1“, по Раздел II „Такси за осъществяване на общ финансов надзор“ и по раздел III Раздел III „Такси за потвърждаване на проспект, за разглеждане на търгово предложение и на предложение за изкупуване“.

По Раздел I, т. VI. от Приложението (в приложимата редакция) “За издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност и други разрешения и одобрения по Кодекса за застраховането (КЗ), както и за вписване и отписване на лице във/от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9, 10, 12 и 15 се събират следните такси:..“ – по т. 16 за вписване в регистъра на застрахователен брокер, а по т. 18 за отписване от регистъра на застрахователен брокер по негово искане. По Раздел II, т. I от Приложението (в приложимата редакция) „За осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, се събират ежегодно следните такси: по т. 34 – от застрахователен брокер“.

При тази нормативна регламентация, неправилна се явява преценката на първоинстанционния съд за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор, обусловена единствено от факта на регистрация на едно лице като застрахователен брокер, респективно вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, а не от факта на реалното извършване на дейност като застрахователен брокер, която да бъде инспектирана и реалното осъществяване на тази инспекция/надзор. Оправдани са касационните оплаквания, че в казуса без основание са определени задължения за осъществяване на общ финансов надзор за процесния период, доколкото дейност не е извършвана от брокера и услуга не е предоставяна от КФН на „Косара НМ“ ООД.

Вложеният от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 27 ЗКФН и т. I от Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимите редакции) относно дължимостта на таксата за осъществяване на общ финансов надзор следва да се тълкува в съответствие с разбирането на Конституционния съд на Р. Б. относно правната природа на „таксата“, изразено в Решение № 4 от 04.07.2013 г., постановено по конституционно дело № 11 по описа на този съд за 2013 г. Според него таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата и общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. Така също според Решение № 13 от 31.07.2014 г., постановено по конституционно дело № 1 по описа за 2014 г. и в Решение № 10 от 26.06.2003 г., постановено по конституционно дело № 12 по описа за 2003 г., основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване на действието на държавен орган в полза на платеца на таксата, като във всеки случай Конституционният съд обвързва заплащането на таксата срещу извършената услуга. Не е налице основание това разбиране да не бъде отнесено и към казуса. В настоящия случай е безспорно, че след 01.01.2020 г. „Косара НМ“ ООД не е извършвало дейност като застрахователен брокер и не е реализирало премиен приход (вж. списък „Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2020 г.“). Няма спор и относно това, че за същия този период КФН не е осъществявала общ финансов надзор върху дейността на дружеството. Няма спор също така, че дружеството е отправило до КФН писмени волеизявления от 07.01.2020 г. и от 07.02.2020 г. с коментирано по-горе съдържание и е представило протокол от 03.01.2020 г. на общото събрание на „Косара НМ“ ООД за взетото решение за заличаване от регистъра. Тези безспорни релевантни факти, отнесени към разпоредбата на т. I от Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата редакция) и правната природа на понятието такса, водят на еднозначния правен извод за незаконосъобразно определяне на спорното публично задължение. В този смисъл не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд изразеното становище от процесуалния представител на КФН в представените по делото пред настоящия съд писмени бележки, а и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че единствена предпоставка за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор е съответното лице да е вписано в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1 ЗКФН, подкрепено с аргументи от т. XI от Раздел IV „Ред и начин за плащане на таксите“ от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН. Несподелима и в противоречие с разпоредбата на т. I от Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата редакция – „за осъществяване на общ финансов надзор“) е и изразената пак там теза, че „Таксата се дължи именно поради обстоятелството, че съответното лице е вписано във водения от КФН регистър“. За обосноваване на тази теза без основание от ответника по касация се търсят аргументи и в разпоредбата на чл. 27, ал. 5, изр. второ ЗКФН. По разбиране на настоящия съдебен състав на Върховния административен съд именно тя обвързва предоставянето на услуга с плащането на такса, а не само с вписването/отписването от регистъра на лицето. Впрочем, цитираните разпоредби от ЗКФН очертават неотменима връзка на качеството „поднадзорно лице“ с осъществяването на дейност, която да бъде подложена на надзор, е не с вписването/отписването от регистъра, макар безспорно последното да е предпоставка за извършването, респективно невъзможност за извършване на дейност като застрахователен брокер в частност. Обратно на развитите в обжалваното съдебно решение и от ответника по касация в АУПВ съображения, категоричен аргумент в подкрепа на така изложената от настоящия съдебен състав теза се намира в разпоредбата на т. XI от Раздел IV „Ред и начин за плащане на таксите“, която очевидно не поставя знак на равенство между „отписването от регистъра“ и „поднадзорността“.

Цитираното в хода на устните състезания от процесуалния представител на ответника по касация съдебно решение от 24.01.2014 г., постановено от съдебен състав на Върховния административен съд не касае казус с идентична с установената в настоящия случай фактическа обстановка и не обвързва настоящия състав. Следва обаче да се вземат предвид направените разсъждения в мотивите на приетото Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г., постановено по тълк. д. № 5 по описа за 2014 г. от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, а и в особеното мнение, с което е подписано то. Макар и постановено по повод констатирана противоречива съдебна практика на Върховния административен съд по друг материален закон – Закона за радиото и телевизията и да не е пряко приложимо към настоящия казус, разрешението дадено на повдигнатия по това тълкувателно дело въпрос следва да се вземе предвид при разрешаването на казуса по настоящото дело, доколкото дава светлина върху сходна проблематика.

В заключение, установеното с оспорения АУПВ вземане съставлява държавна такса, която по своята същност представлява публично вземане. Тя е свързана с възстановяване на определени разходи във връзка с престирането на конкретна услуга/извършване на определени действия от органа, в полза на лицето - в случая осъществяване от административния орган на дейността по общ финансов надзор. В съответствие с разпоредбата на т. I, Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата редакция), таксата се дължи за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки. Следователно, надзорната дейност на КФН по обработката на информация и извършването на проверки, предполага реално осъществяване на дейност от „Косара НМ“ ООД (каквато безспорно за процесния период не е осъществявана), която дейност да бъде реално инспектирана. Доколкото тези предпоставки (извършвана дейност и осъществен надзор) не са налице, таксата не може да се приеме за дължима. По делото не е спорно обстоятелството, че застрахователният брокер не е осъществявал дейност през 2020 г., което обстоятелство е заявено при това изрично от него с уведомление до надзорния орган от 07.01.2020 г. Не е спорно и това, че общ надзор от страна на КФН не е осъществяван. Липсата на извършвана дейност от „Косара НМ“ ООД лишава общия надзор от предмет, а вземането за такса - от основание. Дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услугата, за която се дължи, а таксата покрива разходите на надзорния орган, които той извършва при предоставянето на тази услуга.

В допълнение и само за пълнота, основателни се явяват и доводите на касационния жалбоподател относно забавата на администрацията във връзка със заличаване на регистрацията на дружеството от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН. Още с уведомлението от 07.01.2020 г. „Косара НМ“ ООД е заявило пред КФН, че няма да извършва дейност през 2020 г. Предвид липсата в закона на уредба относно временното преустановяване на дейността като застрахователен брокер, административният орган е бил длъжен, ако заявеното искане намира за неясно, или в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал 2 АПК да съдейства и да укаже на заявителя да отстрани недостатъците на искането си, като конкретизира дали депозираното уведомление представлява искане за заличаване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН или да приеме, че по своето съдържание, заявлението представлява искане за прекратяване/заличаване на регистрацията на брокера. В този смисъл основателни са оплакванията срещу възприетата от първоинстанционния съд неоснователност на релевирания довод за неизпълнение в срок на вменени от закона задължения на Комисията. На интернет страницата на Комисията, на адрес https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/76061 е указан четиринадесетдневния срок за предоставяне на услуга: „2582 Заличаване на застрахователен брокер от регистъра на застрахователните брокери, воден от Комисията за финансов надзор“ и този срок безспорно не е бил спазен както броен от първоначалното изявление на дружеството, така и от 07.02.2020 г.

Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на спорния АУПВ не съответстват на приетото от настоящия съдебен състав, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУПВ № 5 – ЗБ от 04.01.2022 г., издаден от председателя на КФН.

Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд и това, че той се пререшава по същество, своевременно заявените искания и представените доказателства, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените разноски за две съдебни инстанции в доказан размер от общо 75,00 лв., от които внесена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 50,00 лв. и внесена държавна такса за производството пред Върховния административен съд от 25,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 299 от 22.03.2022 г., постановено по адм. д. № 144 по описа на Административен съд София – Област за 2022 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично вземане № 5 – ЗБ от 04.01.2022 г., издаден от председателя на Комисията за финансов надзор, с който по отношение на „Косара НМ“ ООД е установено публично вземане в размер на 972,22 (деветстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки) лв. и лихви в размер на 55,56 (петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) лв.

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на „Косара НМ“ ООД, с [ЕИК] сума в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА