Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5728 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С решение № 80 от 29.04.2022 г. по адм. д. № 61/2022 г. на Административен съд – Ямбол е отхвърлена жалбата на "КЮЧУКОВИ-89" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [жк], представлявано от управителя Й. К., срещу заповед (ЗПАМ) № ФК-7-0087508/17.02.2022 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин за цветя, находящ се в гр. Ямбол, [жк] и е забранен достъп до него за срок от 14 дни.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "КЮЧУКОВИ-89" ЕООД, представлявано от управителя Й. К., чрез адв. М. Х. от АК-Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез юрк. Д. И.-Колева, представя писмено становище, в което поддържа че касационната жалба е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-7-0087508/17.02.2022 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин за цветя, находящ се в гр. Ямбол, [жк] и е забранен достъп до него за срок от 14 дни.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 14.02.2022 г. в 11:34 часа в търговски обект - магазин за цветя, находящ се в гр. Ямбол, [жк], стопанисван от "КЮЧУКОВИ-89" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като не е издадена фискална касова бележка при контролна покупка на стойност 15,00 лева. При проверката е установена разлика между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата - в размер на 19,70 лева. За установените резултати от проверката бил съставен протокол серия АА № 0087508 от 14.02.2022 година и опис на откритите парични средства.
За да отхвърли жалбата срещу издадената заповед, Административен съд – Ямбол е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия съд при извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, поради което са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, тъй като при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, административният орган е длъжен на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС да издаден заповед за налагането й, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Основните оплаквания в касационната жалба са за липса на мотиви в административния акт относно срока на наложената принудителна административна мярка и за необоснованост на съдебния акт, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и с правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди.
По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:
Между страните не се спори, че не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането, с което не е изпълнено задължението на търговеца по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Безспорна е значимостта на охранявания обществен интерес и защитата на фиска на държавата, от което произтича и задължението на компетентния административен орган да осъществи държавна принуда, като само по отношение на интензитета на тази принуда законодателят му е предоставил оперативна самостоятелност, изразяваща се в преценка на срока за прилагане на мярката.
В хипотезата, при която административният орган издава акт, който в определена част е при условията на оперативна самостоятелност, следва да се изложат мотиви защо се приема точно определеното от различни еднакво законосъобразни и допустими решения, което следва от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Без излагането на такива мотиви за избраната от органа възможност, нито адресатът на акта може да упражни конституционното си право на защита в пълен обем, нито съдът може да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, както и спазването на принципа на съразмерност на наложената мярка по чл. 6 АПК. В настоящия случай мотивите на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас се съдържат на стр. 3 от заповедта (л. 15 от делото). Правилно Административен съд – Ямбол е приел, че по отношение на продължителността на срока на принудителната административна мярка (14 дни), административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати (преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта), необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на оборота от продажби на търговеца, както и промяна в начина на извършване на дейността в обекта. Обратно на твърденията в касационната жалба, в мотивите към административния акт се съдържа и конкретика относно обстоятелствата при извършената проверка на 14.02.2022 г., а именно стойността на покупката, размерът на установената разлика между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца, както и средно-дневният оборот на търговеца, които несъмнено имат отношение към определянето на размера на мярката
Съгласно чл. 169 АПК, когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Както вече беше посочено, в случая органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност, а границите на неговата дискреция са условията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и целта на принудителната мярка. Срокът на принудителната административна мярка запечатване на обект е определен до 30 дни, т. е. дискрецията в случая е упражнена в законовите рамки. Доводите на касатора относно надлежното упражняване на компетентността на органа, фактически са насочени към съразмерността на мярката по чл. 6 АПК. Тази проверка обаче също е направена от решаващия съд, който правилно е приел, че превантивната и възпираща цели по чл. 22 от ЗАНН, търсени със срока на наложената мярка, биха били постигнати. В конкретния случай, с оглед разликата между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца (в размер на 19,70 лева), която е индиция за нереално отразяване на извършените продажби от него, целеният резултат от определения срок на мярката е правилно отразяване на търговския оборот и спазване на правилата за отчетност. По същите съображения не е допуснато нарушение и на чл. 6, ал. 5 от АПК, като намесата в правата на засегнатото лица не е непропорционална на преследваната цел.
Неоснователно е твърденето в касационната жалба за ограничаване на правото на защита на жалбоподателя поради съществуването на неяснота относно началния срок на изпълнение на ПАМ. Волята на административния орган е ясно определена – запечатването да се извърши на първия ден, считано от деня на влизане в сила на административния акт (стр. 4 от заповедта).
По така изложените съображения решението на Административен съд – Ямбол следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 29.04.2022 г. по адм. д. № 61/2022 г. на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА "КЮЧУКОВИ-89" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [жк], представлявано от управителя Й. К., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ