О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5843

гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1223 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 22531/20.12.2024 г., подадена от А. Д. С., чрез адвокат П. С.-М., срещу решение № 939 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 364/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2296 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 5158/2022 г. на Бургаския районен съд, поправено с решение по същото дело № 2299 от 13.11.2023 г., за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № * с идентификатор *****, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 59.55 кв. м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна, при граници и съседи: изток - външен зид, запад - външен зид, север - апартамент с идентификатор *****, под обекта - апартамент с идентификатор *****, над обекта – покрив, заедно с принадлежащето избено помещение № 44 с площ от 2.36 кв. м, при граници: изток – изба, запад – изба, север – коридор, юг - външен зид, заедно с 1.278 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, между съделителите и при квоти: 532.62/33 710 ид. ч. за А. Д. С., 16 588.69/33 710 ид. ч. за Й. М. В., 16 588.69/33 710 ид. ч. за Д. М. В..

Въззивният съд е съобразил, че съделителят-ищец А. Д. С. твърди в исковата молба, че съсобствеността върху имота възникнала за него по наследяване от неговия баща Д. В. С., починал на 15.02.2022 г., а за ответниците - по наследяване от тяхната майка Т. М. С., починала на 05.11.2021 г. Сочи, че Д. В. С. и Т. М. С. били съпрузи, като страните са техни деца от предходни бракове. Процесният имот бил придобит чрез покупко-продажба по време на брака на наследодателите в режим на съпружеска имуществена общност. А. С. претендира да е наследил 4/6 ид. ч. от имота. От своя страна, ответниците с отговора на исковата молба са направили възражение за пълна трансформация на лични средства на тяхната майка при покупката на делбения имот, с произход – средства, получени от продажба на друг имот, изключителна нейна собственост. Ето защо считат, че квотите на страните по делото са равни - по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите. В хода на процеса от ответниците е представено новооткрито доказателство - саморъчно завещание на Т. М. С., с което тя е завещала на синовете си собствената си идеална част от процесния имот. С оглед новооткритото доказателство, Й. В. и Д. В. поддържат, че делбата следва да бъде допусната при равни квоти само между тях, а спрямо ищеца искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Окръжен съд – Бургас е приел за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представените удостоверения за наследници, Т. М. С. е починала на 05.11.2012 г., като е оставила наследници по закон: преживял съпруг Д. В. С. и синове Й. М. В. и Д. М. В.. Д. С. е починал на 15.02.2022 г., като негов единствен наследник е А. Д. С.. С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 26.12.1985 г., по време на първия брак на наследодателката на ответниците Т. М. В. с техния баща М. Д. В., е бил закупен от съпрузите при условията на СИО двустаен апартамент в [жилищен адрес][жк]. От извлечение от БД „ГРО“ на [община] се установява, че бракът на Т. М. В. с М. Д. В. е бил сключен на 12.12.1971 г. и е прекратен чрез развод на 09.08.1988 г., като след развода Т. М. е възстановила предбрачната си фамилия - А.. С констативен нотариален акт № 5, т. І, дело № 17 от 04.01.1989 г., въз основа на посочения по-горе договор за покупка от 26.12.1985 г. и делбен протокол от 24.11.1988 г. по гр. д. № 2568/1988 г. на БРС, Т. М. А. е призната за изключителен собственик на закупеното на 26.12.1985 г. двустайно жилище в [жилищен адрес] ж. к. „М.“. Т. М. А. е сключила граждански брак с наследодателя на ищеца Д. В. С. на 28.10.1989 г., като след сключване на втория си брак е приела фамилията С.. По време на брака си с наследодателя на ищеца същата е продала собствения си недвижим имот - двустайно жилище в [жилищен адрес] ап. № *,[жк], за сумата от 15 979.20 лв., за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 142, т. І, рег. № 1893, дело № 128/04.06.2001 г. Непосредствено след това и в същия ден, с нотариален акт за покупко-продажба № 95, т. І4, рег. № 899, дело № 80/04.06.2001 г., Т. М. С. и Д. В. С. са придобили чрез покупка от трети лица собствеността върху жилище - тристаен апартамент в [жилищен адрес] ап. № *,[жк], [населено място]. В нотариалният акт е отразено, че купувачите са заплатили цената от 16 500 лв. напълно в деня на подписване на сделката. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, т. І, рег. № 2677, дело № 129/15.05.2013 г. Т. М. С. и Д. В. С. са продали закупения през 2001 г. апартамент - жилище в [жилищен адрес] ап. № *,[жк], за сумата от 50 593.40 лв. В същия ден, с нотариален акт за покупко-продажба № 142, т. І, рег. № 2672, дело № 128/15.05.2013 г., двамата са закупили процесния делбен имот за сумата от 33 710 лв. Представена е справка от „Ю. Б. АД с приложения, в които са посочени номера и дати на открити и закрити банкови сметки от наследодателите на страните, но не са ангажирани доказателства за наличностите и движението по тези банкови сметки. В справката е отразено, че лицата не са държатели на сейф, а теглени от тях потребителски кредити през 2012 г. (без посочване на стойности) са били приключени през 2013 г. за Д. и през 2015 г. - за Т.. Съгласно нот. акт № 35/28.08.2008 г., Д. В. С. и сестра му Н. В. М. са продали техен съсобствен апартамент за сумата от 41 000 лв. По делото е представено саморъчно завещание на Т. М. С. от 10.10.2017 г., с нотариално удостоверяване от същата дата на подписа на завещателката, съгласно което тя е завещала на съпруга си Д. В. С. правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху процесния делбен имот, а на децата си Й. М. В. и Д. М. В. е завещала собствеността върху нейната идеална част от същия имот. Завещанието е обявено на 29.05.2023 г. от нотариус Б. К.. Първоначално заявеното оспорване на автентичността на завещанието от ищцовата страна е оттеглено след това. Възражение за възстановяване на запазената част на бащата на ищеца от наследството на неговата съпруга не е надлежно въведено в процеса.

Въззивният съдебен състав е обсъдил събраните по делото гласни доказателства. Свидетелката Ч. - бивша съпруга на наследодателя на ищеца Д. В. и майка на ищеца, сочи, че Д. и Д. (Т.) живеели заедно още през 1987 г., т. е. преди да сключат брак. Свидетелката добре си спомня годината, тъй като майка й починала през следващата година, а тя ходела да взема детето (ищеца) от жилището, за което знае, че било дадено от общината, още когато Д. била в брак с първия си мъж. Свидетелката заварвала в жилището само Д., тъй като Д. бил на работа. Д. редовно плащал издръжка на сина си, но през 1987 г. имал затруднения и за няколко месеца спрял да я плаща. От майката на Д., която през това време поела плащането на издръжката на детето вместо сина си, Ч. разбрала, че на Д. и Д. им трябват пари, за да изплатят жилище. През 1987 г. в жилището живеели и децата на Д., като Д. и Д. се грижели за тях. Свидетелката сочи, че Д. била болна и трудоустроена, като основната финансова тежест била на Д.. Знае, че по-късно продали това жилище и си купили по-голямо, а след като детето на малкия син на Т. се разболяло, те продали по-голямото жилище и купили по-малко, за да помогнат. Ч. знае, че Д. и Д. теглили кредити. Свидетелката М. - сестра на Д. С. и леля на ищеца, също сочи, че Д. и Д. заживели заедно през 1987 г. в двустаен апартамент в[жк], собствен на Д.. Свидетелката знае от брат си, че към този момент жилището не било изплатено изцяло, като и той се включил в изплащането му. Т. била с болно сърце и трудоустроена. Пенсионирала се рано с малка пенсия, а Д. работел в Нефтозавода, ходел и по чужбина и получавал хубава заплата. Д. постоянно вземала кредити. Д. също изтеглил кредит за ремонти. Наложило се да закупят по-голямо жилище, тъй като по-големият син на Д. – Д., се оженил и имал деца. От по-голямото жилище направили две гарсониери, за да живее в едната той със семейството си. Направили голям ремонт. След това Д. са развел и вече не им трябвало голямо жилище, а имали да връщат и заеми, които погасявали и с пари, получени от продажба на наследствен на Д. и свидетелката имот. Свидетелката сочи, че по предложение на Д., и Д. фигурирал в нотариалния акт за закупуване на голямото жилище, тъй като той участвал с много голяма сума пари, която получил от продажбата на наследствено жилище и на земеделски земи. Посочената в нотариалния акт цена при закупуване на голямото жилище (през 2001 г.) според свидетелката не е реалната, като не включва и подобренията, които заедно Д. и Д. направили. Свидетелката знае, че синовете на Д. имали финансови проблеми, като Д. и Д. им помагали, а Д. вземала кредити, които Д. изплащал. Свидетелката Я. - първа братовчедка на майката на ответниците, сочи, че преди Д. и първият й мъж М. да се разведат, тя не е живяла с друг мъж и не би посмяла, тъй като М. бил много ревнив, бил агресивен, вдигал скандали, освен това злоупотребявал с алкохол. Д. и М. купили апартамент през 1985 г. в[жк], [жилищен адрес] като според свидетелката пари за това им дал бащата на Д., който много им помагал. В това жилище за известно време живели Д. и Д. след като сключили брак. Свидетелката уточнява, че са живели в жилището и няколко месеца преди да сключат брак. След като големият син на Д. се оженил, отишъл да живее при тях, родили му се две деца и станало тясно, което наложило да се продаде жилището и да се купи по-голям апартамент. Свидетелката има впечатления, че след 2010 г. Д. и Д. не били добре финансово, тъй като при разговор с Д. главната тема винаги била финансовите им проблеми и кредити. Големият апартамент (тристайното жилище, закупено през 2001 г.) продали след като синът на Д. излязъл от него, за да си платят кредитите, като си купили по-малък апартамент. Свидетелката знае, че Д. не била добре със сърцето и се пенсионирала от Нефтозавода, като била трудоустроена на по-лека работа, но не знае какви са били доходите на Д. и Д. от заплати и след това - от пенсии. Свидетелката М. - племенница на майката на ответниците и тяхна първа братовчедка, сочи, че около 1987 г. Д. и първият й съпруг М. се разделили. Д. се страхувала от М. - той бил агресивен, злоупотребявал с алкохол. За няколко месеца Д. се преместила да живее в дома на свидетелката, за да я закриля батко й - бащата на свидетелката, а децата изпратила на село, след което подала молба за развод. Свидетелката знае, че с М. са живели в апартамент в[жк], който им бил даден от Нефтозавода, където работели. За да го платят, теглили кредити, като им помагал и бащата на Д., който имал доходи от обработката на ниви с арпаджик. След като Д. и Д. сключили брак, те решили да продадат малкия апартамент, за да купят по-голям, като Д. искала временно да помогне на сина си Й. - женен с две деца, да живее при тях. Свидетелката по това време имала гарсониера; решила да я продаде и да закупи двустайния апартамент от Д.. В деня, в който свидетелката продала гарсониерата и взела парите в брой, тя веднага ги дала на Д. за покупката на по-големия апартамент. Свидетелката не си спомня точно каква била сумата. След като дала на Д. парите, свидетелката разбрала, че Д. и Д. в същия ден имат час при нотариус, за да закупят тристайния апартамент. Свидетелката разбрала от Д., че имало „минимална сума“ за доплащане за новото жилище, което щели да купят, като твърди, че си спомня, че нейният дядо - бащата на Д., й дал парите за доплащането. Апартаментът на свидетелката струвал около 7000 долара, които дала на Д., а тя й казала, че жилището, което ще купят, струва около 7200 долара. Когато тристайният апартамент им станал голям, решили да го продадат, да си купят по-малък, а с разликата да си покрият задълженията. След това също имали финансови проблеми. В последните години Д. шиела гоблени, които продавала по интернет. Свидетелката не знае кога Д. се запознала с Д., но според нея това станало след развода с М.. Знае, че леля й имала здравословни проблеми със сърцето, като направила инфаркт около 42-та си година и била трудоустроена, след което работела в Дома на нефтохимика. Свидетелката знае, че и двамата - Д. и Д., участвали в издръжката на семейството, както и че имали финансови затруднения. Д. работел в Нефтозавода, след това се пенсионирал, като и той имал здравословни проблеми. Окръжен съд – Бургас е визирал, че с оглед роднинските връзки със страните, всяка от свидетелките има известна заинтересованост от изхода на делото, която обаче в случая не рефлектира върху свидетелските показания за лично възприетите от свидетелките факти и обстоятелства, в които части ги е кредитирал.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:

Съгласно приетото с т. 4 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това че делбеният имот е придобит по време на брака между наследодателите на страните Т. и Д. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 142, том I, peг. № 2672, дело № 128/2013 г., при участието и на името на двамата, не е пречка за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК (чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм.) към момента на придобиване на имота. По направеното възражение по чл. 23, ал. 1, във вр. с ал. 2 СК от наследниците на Т. М. С., за да бъде призната пълна, респ. частична трансформация на лични средства за Т. С. при покупката на придобития по време на брака й с Д. В. С. недвижим имот - предмет на делбата, в тяхна тежест е да докажат при условията на пълно и главно доказване придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК, и влагането на тези средства за придобиване на имуществото. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства, а не приносът на съпрузите. Приносът има значение при претенция по чл. 21, ал. 4 СК, но не оказва влияние при разрешаване на спор по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК. Имотът, придобит от наследодателката на ответниците след делбата с бившия й съпруг М., за който тя се е снабдила с описания по-горе констативен нотариален акт № 5/04.01.1989 г., като придобит от нея преди брака й с наследодателя на ищеца, сключен на 28.10.1989 г., е изключителна нейна собственост. Дори въз основа показанията на свидетелките Ч. и М. да се приеме, че наследодателят на ищеца е участвал с лични средства при изплащането от Т. на уравнението дела на първия й съпруг М. за този имот, това е станало преди сключване на брака му с Т. и е създало между наследодателя на ищеца и наследодателката на ответниците само облигационни отношения, които не влияят на собствеността върху имота. На 04.06.2001 г. наследодателката на ответниците Т., по време на брака си с наследодателя на ищеца – Д., е продала имота, притежаван от нея в изключителна собственост по констативен нотариален акт № 5/04.01.1989 г., на разпитаната като свидетел М. А. М. - нейна племенница. В нотариалния акт е отразено, че продавачката Т. е получила в брой от купувачката М. договорената продажна цена от 15 979.20 лв. Получените от продажбата на личен имот по време на брака парични средства са лична собственост на съпругата Т.. Веднага след тази продажба - в същия ден - Т. и съпругът й Д. са закупили друг имот (тристайния апартамент) съгласно описания по-горе нот. акт № 95/04.06.2021 г., за сумата от 16 500 лв., за която е отразено, че е била платена на продавачите в деня на сделката. Волеизявления на страните по сделките извън нотариалното удостоверяване имат характера на частен документ, като обвързват съда с формална доказателствена сила само относно авторството на изявлението, но не и относно истинността на неговото съдържание. При твърдение, че при горепосочените сделки е била платена цена, различна от посочената в нотариалните актове, обстоятелствата за действително платената цена могат да се доказват с всякакви доказателствени средства. В случая обаче никоя от страните не е навела своевременно твърдение и не е установила, че цените, посочени в нотариалните актове, не са действителните цени, по които са извършени сделките, поради което като действителни следва да се приемат цените, отразени както в горепосочените, така и в останалите приложени по делото нотариални актове.

Окръжен съд – Бургас е посочил, че от показанията на разпитаните свидетелки става ясно, че от самото начало на връзката им, и по време на брака им, Т. и Д. са имали финансови затруднения, което е налагало той да отиде на работа в чужбина, да теглят кредити и пр. По делото не е установено към момента на придобиване на имота по нот. акт № 95/04.06.2001 г. (тристайния апартамент) Т. и Д. да са теглили кредит или да са имали голямо количество спестени пари, с които да извършат покупката на имота. След като е продала двустайния си апартамент, Т. е заявила и пред свидетелката М. - купувач на този имот, че парите от продажбата, с доплащане, ще бъдат дадени за придобиване на тристайния апартамент, като двете покупко-продажби са извършени последователно в един и същ ден. Не е установено по делото сумата от 15 979.20 лв. - лични средства на наследодателката на ответниците, да е била използвана за нещо различно от станалата през същия ден покупка на тристайното жилище. Ето защо, според въззивния съдебен състав, съвкупната преценка на горните обстоятелства, както и неопровергаването им с други доказателства, дават основание да се приеме за установено по делото, че основният източник на парични средства при покупката от наследодателите на страните на тристайния апартамент през 2001 г. са парите, получени от Т. на 04.06.2001 г. от продажбата на имота й - лична собственост, в размер на 15 979.20 лв., които са вложени изцяло при покупката на имота по нот. акт № 95/04.06.2001 г. При закупуване на имота по нот. акт № 95/04.06.2001 г., освен личните средства на Т. в размер на 15 979.20 лв., е платена разликата в договорената цена от 16 500 лв., възлизаща на 520.20 лв. Окръжен съд – Бургас е посочил, че не споделя твърдението на ответниците, че доплащането на цената от 520.20 лв. е станало със средства, дарени на Т. от нейния баща. Липсват преки свидетели на твърдяното предаване на пари от бащата на Т. и влагането на такива пари при покупката на имота, а соченото от свидетелката М. „спомням си, че дядо ми й беше помогнал (на Т.) за тази сума“ не доказва по достатъчно убедителен начин дарение на сумата на Т. от нейния баща и влагането на дарена сума за покупка на имота. Ето защо съдът е заключил, че разликата от 520.20 лв. са семейни средства на съпрузите Т. и Д.. Предвид горното, съдът е приел за доказана частична трансформация на лични парични средства на Т. М. С., получени от продажба на лично нейно имущество, в придобития по време на брака й с наследодателя на ищеца недвижим имот по нот. акт № 95/04.06.2001 г., за 15 979.20/16 500 ид. ч., а за останалите 520.20/16 500 ид. ч. е намерил, че са придобити при условията на съпружеска имуществена общност - или в процентно съотношение трансформацията на лични средства за този имот е доказана за 96.84 % ид. ч., а за останалите 3.16 % ид. ч. собствеността е придобита при условията на съпружеска имуществена общност. Това процентно съотношение се запазва и при придобиването на собствеността чрез покупко-продажба от съпрузите по време на брака им на процесния делбен имот по нот. акт № 142/15.05.2013 г., тъй като тази покупка е станала в същия ден на продажбата на имота, придобит от наследодателите на страните по нот. акт № 95/04.06.2001 г. При липсата на други доказателства, че към момента на покупката на делбения имот наследодателите на страните са разполагали с други парични средства извън получените от продажбата по нот. акт № 143/15.05.2013 г. в размер на 50 600 лв., съдът е заключил, че именно с тази сума е закупен процесният делбен имот по нот. акт № 142/15.05.2013 г. за сумата от 33 710 лв. В този смисъл са и свидетелските показания на разпитаните свидетели, които сочат, че наследодателите на страните са имали финансова необходимост, като след продажбата на имота през 2013 г. с разликата, която останала след продажбата на по-голямото жилище и покупката на по-малкото, те погасили свои задължения. При покупката на делбения имот, предвид установеното по-горе процентно съотношение между лични средства и такива, представляващи съпружеска имуществена общност, наследодателката на ответниците е придобила в изключителна собственост поради частичната трасформация на лични средства 32 644.76/33 710 ид. ч. от него, а при условията на СИО тя и съпругът й са придобили собствеността върху останалите 1065.24/33 710 ид. ч. По силата на приетото по делото саморъчно завещание на Т. М. С., след смъртта й на 05.11.2021 г., нейните 32 644.76/33 710 ид. ч. се разпределят поравно между двамата й сина (ответниците по исковата молба), като всеки от тях получава по 16 322.38/33 710 ид. ч. Със смъртта на наследодателката на ответниците е прекратена и съпружеската имуществена общност за 1065.24/33 710 ид. ч. от имота, като 1/2 част от бившата СИО, оставена в наследство от Т. С., съгласно завещателното разпореждане се придобива поравно от всеки от ответниците - т. е. на това основание всеки от тях получава още по 266.31 ид. ч., а ищецът получава по наследство след смъртта на баща си, настъпила на 15.02.2022 г., неговата 1/2 ид. ч. от частта, бивша СИО - т. е. 532.62 ид. ч. Или квотите на страните от процесния имот са: за ищеца – 532.62/33 710 ид. ч., а за всеки от ответниците - 16 588.69/33 710 ид. ч.

Допълнително, въззивният съд е изложил, че възраженията на А. С. във въззивната му жалба се отнасят до наличието на съществен принос на неговия наследодател за издръжка на семейството, включително при покупката на делбения имот, но както е посочено и в цитираното по-горе тълкувателно решение, приносът не е обективен критерий и не се отчита при спор по чл. 23 СК. По делото в по-голямата си част свидетелските показания показват осигуряването от страна на съпруга на Т. – Д., на финансови средства за издръжката на семейството и за изплащане на задълженията на съпрузите, но това е без значение за настоящия спор. Дори въз основа на свидетелските показания, основно на свидетелите Ч. и М., да бъде прието, че както преди брака му с Т., в периода в който са живели заедно в двустайното жилище на Т., получено при делбата след развода й с М., така след това, Д. е осигурявал повече финансови средства, като е участвал и в изплащането на сумата за уравнение на дела на бившия съпруг на Т. в жилището, възложено й при делбата, това не променя режима на придобитите по чл. 23 СК вещни права. Без значение за изхода от спора е и обстоятелството с какви средства са извършени подобрения в имота. Облигационните отношения относно подобренията не се уреждат в първата фаза на делбеното производство и също не се отразяват на придобитите вещни права, поради което и тези възражения са неоснователни. Съдът е намерил за неоснователни и възраженията по насрещната въззивна жалба на Й. В. и Д. В. за установена по делото пълна трансформация на лични средства на наследодателката им. В тази връзка е посочил и че относно влагането и на семейни средства на съпрузите при придобиване на делбения имот е налице извънсъдебно признание на Т. С. в саморъчното й завещание - изявлението, с което тя завещава на синовете си собствената си идеална част от делбения имот, показва, че завещателката не е считала целия имот за свой.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и счита, че ВКС следва да даде отговор на следните въпроси: 1. За да обори презумпцията за съвместен принос, следва ли съделителят, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, и какво трябва да е обратното доказване на имащите правно значение за трасформацията факти - пълно или непълно; 2. При иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, каква е тежестта на доказване на ищеца; кои факти той следва да докаже; 3. Правилно ли е решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства; 4. Възможна ли е многократна трансформация на имущество чрез извършване на няколко сделки, реализирани през значителен период от време; 5. Възможно ли е тълкуване на изрично заявената воля от завещателя в завещанието.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно нито един от въпросите в изложението жалбоподателят не е аргументирал, в съответствие с постановките на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на соченото от него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Освен това, относно първите два въпроса от изложението задължителната съдебна практика – ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, както и константната практика по чл. 290 ГПК приема, че за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брак недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23 СК, в тежест на страната, която се позовава на трансформацията, е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: придобивната стойност на имота; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; влагането на тези средства за придобиване на имуществото. В случая въззивният съд не се отклонил от визираната съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

По третия въпрос също е налице последователна практика на ВКС (напр. решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. и визираните в него други решения). В нея се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

А. С., формулирайки третия въпрос, в действителност прави оплакване за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не подлежи на разглеждане в настоящото производство по селекция на касационната жалба.

По въпрос № 4 следва да се отбележи, че съгласно чл. 23 СК и установената съдебна практика преценката за наличие на пълна или частична трансформация на лични средства е винаги с оглед събраните доказателства по конкретното дело, като от значение е характерът на вложените в придобиването средства – дали имат личен характер. Въззивното решение е съобразено с това разбиране.

Петият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото мотивите на въззивния съд относно направено извънсъдебно признание в саморъчното завещание са изцяло в полза на жалбоподателя.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Й. В. има право на 1000 лв. разноски пред ВКС – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 939 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 364/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А. Д. С. да заплати на Й. М. В. разноски пред ВКС в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: