Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 5701 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г., чрез адв. К., срещу решение №2792/26.04.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. №10676/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане на моторно превозно средство с техническо средство тип скоба“, приложена на 06.10.2021 година от служител на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в настоящата хипотеза, при поставянето на техническото средство „тип скоба“ паралелно се е развило и действие по заплащане на паркирането чрез изпращане на СМС. Служителят обаче не установил това плащане чрез автоматизираната система, поради което постановил незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ). Видно от разпечатката от телефона на жалбоподателя било, че съобщението за заплащане на таксата за платено паркиране било получено от Георгиев преди това за поставяне на техническо средство „тип скоба“. От тази последователност на съобщенията следвало да се приеме, че са предприети действия по приемане на плащането след тези по поставяне на скобата. Като не възприел това становище на Георгиев, съдът постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени като незаконосъобразна определената мярка. Претендира разноски по делото.

Ответникът, служител на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на съдебен контрол за правилност пред настоящата съдебна инстанция е решение №2792/26.04.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. №10676/2021 година, с което е отхвърлена жалбата на И. Г. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане на моторно превозно средство с техническо средство тип скоба“, приложена на 06.10.2021 година от служител на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София.

За да отхвърли жалбата срещу приложената мярка, първоинстанционният съд е приел, че същата има характеристиките на индивидуален административен акт на компетентен орган, като е приложена при спазване на закона.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Общите възражения по аргумент от чл. 218, ал.2 АПК, за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП.

Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, са следните: 1. Да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно.

За осъществяването на първите две предпоставки в настоящия случай не се спори.

Спорно по делото е обстоятелството дали се касае за нарушение, свързано с неплащане на дължимата на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП цена за паркиране към момента на задържане на автомобила.

Касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че Георгиев е заплатил престой за паркирането чрез изпращане на телефонно съобщение за паркиране, но СМС-ът за „зелена зона“ е изпратен след прилагането на техническото средство тип "скоба".

Видно от приложената на л.73 по делото телефонна разпечатка, СМС-ът за паркиране на МПС с рег. № [рег. номер] в „зелена зона“ е изпратен в 16:04ч.

Съобщение №1980959 от 06.10.2021 година за принудително задържане на МПС с рег. № [рег. номер] поради липса на заплащане в зона за почасово платено паркиране е попълнено в 15:59 ч. (л.72 по делото), след справка на л.30 по делото за проверка от PDA устройство, извършена на 6.10.2021 година в 15:58 часа. Задържане на автомобила с техническо средство „тип скоба“ на 6.10.2021 година час: 16:00ч. се установява и от приложените като доказателства по делото снимки на л. 32-38 по делото.

Предвид това, по делото безспорно се установява, че автомобил рег. № [рег. номер] е бил паркиран на 6.10.2021 година в 15:59ч. - 16:00ч. в рамките на район, определен като "зелена зона" за платено паркиране, без спазване на реда за заплащане на това паркиране.

Дължимата цена за паркиране е парично задължение и за да бъде то надлежно изпълнено, тя трябва да е заплатена по установения ред към датата и часа на проверката, към които се установява паркирането.

Заплащането на таксата към 16:04 ч. на същата дата не вменява задължение на проверяващия да премахне поставеното техническо средство за задържане, поради незаплащане на таксата към 15:59ч. - 16:00ч., нито санира порока към 16:00ч.

Следователно, правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че автомобилът е паркиран, без да е извършено валидно плащане към установения за валидността на плащането момент.

Последователността на съобщението за заплащане на таксата за платено паркиране, получено от Георгиев преди това за поставяне на техническо средство „тип скоба“, не променя горния извод.

Предвид това, като е отхвърлил жалбата срещу приложената мярка, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2792/26.04.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. №10676/2021 година.

ОСЪЖДА И. Г., [ЕГН], да заплати на Център за градска мобилност ЕАД, [ЕИК], сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА