Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: П. Г. Л. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 5777 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от О. Е. против решение №352/04.04.2022 г. по адм. дело № 1168/2020 г. на Административен съд - София-област. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че не е доказана по делото причинната връзка между претендираните вреди и отменения административен акт, която да подлежи на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Моли оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на вените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в представен по делото писмен отговор на жалбата и в становище дадено в открито съдебно заседание оспорва същата. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-област е образувано по предявен иск от О. Е. против Министерство на земеделието, храните и горите, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 100 000лв., представляващ частичен иск от общо 4 787 024,13 лв., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 31.07.2019г. до датата на окончателното изплащане. Претенцията е обоснована с отменен подзаконов нормативен акт, а именно Задължително тълкуване дадено от МЗХГ по отношение на Критерий 4 и Критерий 5, което според касатора е довело до настъпването на вреди в имуществения патримониум на община в размер на 4 787 024,13 лв., като й е отказано финансиране със заповед №03 – РД/2673/27.06.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че не са налице всички предпоставки от фактическия състав, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че на 03.10.2016 г. О. Е. е подала проектно предложение по подмярка 7.2. с ИД №23/07/2/0/00516 с наименование „Рехабилитация на общински пътища, О. Е. с общ размер на разходите по проекта 4 787 024,13 лева. С докладна записка от 10.10.2017 г. от зам.-изпълнителния директор до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, последният посочва, че при извършване на окончателната оценка на заявлението следва да се присъдят 54 т., като по критерий 5 определените точки следва да са 25, тъй като най-дългата реконструирана отсечка Подобект 3 „Неремонтиран участък на път П-37-8ГО3268- Етрополе-с. Горунака“ с дължина 3 602,00 л. м. обслужва населените места гр. Етрополе - с. Горунака с общо население от 9 983 души. В резултат е издадена заповед №03-РД/2673/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от Наредба №12/25.07.2016 год. е постановен отказ да бъде финансирано подаденото от О. Е. заявление за подпомагане - поради недостатъчен бюджет за финансиране.

Безспорно е установено, че постановеният отказ за финансиране, обективиран в заповедта на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ се основава на прилагането на Задължително тълкуване на Министъра на земеделието, храните и горите, прието на основание чл. 80 от АПК във вр. е чл. 46, ал. 1 и чл. 51 от ЗНА, обнародвано е в ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., което впоследствие е отменено с влязло в сила решение № 11631/31.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11311/2017 г. по описа на Върховен административен съд, потвърдено с решение № 2464/17.02.2020 г. по адм. дело № 12413/2019 г. на ВАС, Петчленен състав.

Съдът е обсъдил нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е посочил, че е налице отменен акт - Задължителното тълкуване на чл. 36, ал. 1 от Наредба № 12 от 25 юли 2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020“ (Наредба № 12 от 25 юли 2016 г.), прието от министъра на земеделието, храните и горите в частта по отношение на текстовете на Критерий 4 и Критерий 5.

Съдът е сметнал, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е които са следствие от административния акт на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Съдът е посочил, че ако връзката е опосредена, чрез властническо волеизявление, обективирано в друг административен акт, тя е косвена.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съдът правилно е посочил, че за да възникне отговорността на държавата и бъде дължимо претендираното обезщетение, трябва да са налице отменен акт, от който да са претърпени имуществени вреди и да бъде доказана причинно-следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди. Съдът правилно е посочил, че при липсата, на който и да е от елементите от този фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящата инстанция не споделя мотивите изложени в атакуваното решение, че е налице отменен административен акт. Неоснователността на иска произтича от разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, предвиждащи, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта. Определящо за преценката за дължимост на обезщетението в настоящия случай е моментът на отмяната на акта и неговото действие.

След като подзаконовият нормативен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на 06.03.2020 г. (датата на обнародването в Държавен вестник), към момента на настъпване на твърдените вреди, този подзаконов нормативен акт е бил валиден и действащ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Отделно от изложеното, съдът правилно е отбелязал, че причинно-следствената връзка е опосредена.

Изложените съображения обуславят неоснователност на иска, което съответства на мотивите изложени от съда, поради което на основание чл. 221, ал. 2, in fine АПК настоящата инстанция не следва да ги преповтаря

С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват. Съгласно чл. 10, ал.2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Предвид липсата на претенция от страната на ответника, такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352/04.04.2022 г. по адм. дело № 1168/2020 г. на Административен съд София-област.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: