О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5833
гр. София, 15.12.2025 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 3044 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадени касационна и насрещна касационна жалба срещу въззивно решение № 211 от 13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 400/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 54 от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 259/2023 г. по описа на ОС - Търговище, в частта му, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на С. Г. Д. сумата, представляваща разликата над 7 500 лв. до 9 000 лв. - неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконните действия на КОНПИ, изразяващи се в неправилна преценка по отношение на изчисляване на несъответствието в имуществото на ищеца и образуването на гр. д. № 155/2019 г. на ОС-Търговище и ч. гр. д. № 63/2019 г. - производства за отнемане на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, и в така отменената част е отхвърлил предявения от С. Г. Д. против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща разликата над 7 500 лв. до 9 000 лв., представляваща, обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С посоченото съдебно решение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него съдебно решение в останалата му част, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на С. Г. Д. сумата от 7 500 лв. неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконните действия на КОНПИ в посочените по-горе производства за отнемане на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки; както и в частта му, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. Д. против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконни действия на КОНПИ, до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Постъпила е касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу така описаното въззивно съдебно решение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение за присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лева.
Касаторът КОНПИ твърди, че въззивното решение в тази му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Изразява становище, че присъденото обезщетение е прекомерно с оглед сходни случаи. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът КОНПИ твърди, че Варненският апелативен съд в решаващите си мотиви на обжалваното решение се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, включително и задължителна такава, явяваща се в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди?
Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посочват се решение № 125 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3622/2021 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 94 от 23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 4316/2019 г. на III г. о. на ВКС като се сравняват присъдените в тези решения обезщетения по чл. 2а ЗОДОВ с присъденото такова в настоящото производство.
Следващите два въпроса КОНПИ обосновава с основанието за допускане на касационно обжалване, визирано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че отговорите на тези въпроси са необходими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2. По какъв начин и според какви критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице по чл. 2а ЗОДОВ, решаващият съд следва да изчисли размера му, съобразявайки времевия критерий – т. е. продължителността на негативното отражение на производството по ЗПКОНПИ от ищеца, установена от събраните по делото доказателства?
3. Обвързано ли е понятието „справедливост с преценката на конкретни съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?
Налице е позоваване на ППВС № 4/1968 год. на Върховния съд.
По така постъпилата от КОНПИ касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.
Постъпила е насрещна касационна жалба от ищеца С. Г. Д., действащ чрез адвокат А. Н. от АК – Т., с която въззивното съдебно решение се обжалва в частта, в която исковата му претенция се явява отхвърлена до пълния предявен от ищеца размер от 30 000 лева. В съдържащото се в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос:
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за вреди съдът да има предвид като съществен елемент за определяне на размера на това обезщетение основанията, на които съдът е отхвърлил предявения от КОНПИ иск?
Постъпил е отговор на насрещната касационна жалба от ответната страна КОНПИ, в който се изразява становище за нейната неоснователност с твърдения, че в тази част решението е валидно, правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими. Всяка от тях е подадена в съответния срок по чл. 283 ГПК, респ. чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд съобрази следното:
За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, въззивният съд е очертал предмета на спора като е изяснил фактическата обстановка по него, както следва: видно от гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС и инстанционните му дела се установява, че въз основа на получено на 10.08.2017 г. от ТД на КОНПИ - В. уведомление от ОП-Т. за повдигнато обвинение на С. Г. Д. по ДП №7/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Т. за престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК с протокол от 18.08.2017 г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на лицето. С решение №152/06.02.2019 г. КОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против Д., а с решение №670/24.04.2019 г. е предприела действия за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По внесено от Комисията искане за налагане на обезпечителни мерки е образувано ч. гр. д. № 63/2019 г. по описа на ТОС и с постановеното по него определение от 12.02.2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ чрез налагане на обезпечителни мерки - възбрана върху претендирания за отнемане един недвижим имот, запори върху претендираните за отнемане два товарни автомобила и запор върху товарен автомобил, непретендиран за отнемане, както и запори върху седем банкови сметки.
Въззивният съд е констатирал, че по предявения от КОНПИ на 09.05.2019 г. иск с цена 1 029 129,67 лв. е образувано гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС като претендирани за отнемане са недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], представляващ дворно място с площ от 2 210 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, два товарни автомобила, суми, представляващи равностойност на дружествени дялове, като останалата част от цената е формирана от получени наеми; пазарни стойности на придобити и отчуждени в периода автомобили; суми, преминали през банкови сметки; суми, представляващи погасителни вноски по кредити, суми, представляващи предоставени заеми.
Съдът е посочил, че с решение № 260014/11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС искът е отхвърлен като решението е влязло в сила на 30.05.2023 г. с постановяване на определение № 50215/30.05.2023 г. по гр. д. №2901/2022 г. по описа на ВКС, III г. о. Съдът е отбелязал, че в производството е прието, че придобитото в проверявания период 18.08.2007 г.-18.08.2017 г. от С. Д. имущество, което е налично към края на този период, е на стойност от 78 166, 82 лв.; същият е притежавал положителен нетен доход и не е налице изискуемото се несъответствие в размер на повече от 150 000 лв.
Въззивният съд е посочил, че действията на Комисията, от които се твърди, че ищецът е претърпял вреди, са осъществени в периода 2017 г.- 2023 г. при действието първоначално на ЗОПДНПИ /обн. 2012 г., отм. 2018 г./, а впоследствие на ЗОНПИ /обн. 2018 г./, като на осн. §5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ, обн. ДВ, бр.1/2019 г., за производствата против Д. са приложени разпоредбите на ЗОНПИ; че при започване на проверката при действието на ЗОПДНПИ /отм./ е била действаща разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ в редакция към ДВ, бр.38/2012 г., предвиждаща, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДНПИ; че с изменението на чл. 2а от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр.7/2018 г./ е предвидена идентична отговорност на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ; че в тази редакция разпоредбата е действала от образуване на производството против ищеца пред комисията с решението й от 06.02.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение, с което искът е бил отхвърлен.
Според въззивния съд с отхвърляне на иска с влязъл в сила съдебен акт за ищеца е възникнало право да бъде обезщетен от държавата, чрез нейния процесуален субституент Комисията, действаща като специализиран държавен орган, за претърпени от производството вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ, сега със заглавие ЗОНПИ. Съдът е посочил, че възникналото право не е погасено след изменението на чл. 2а от ЗОДОВ в сегашната му редакция, обн.ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г., предвиждаща отговорност за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията. По тези съображения съдът е приел възражението на КОНПИ за недопустимост на предявения иск за неоснователно.
Въззивният съд е разгледал възраженията на Комисията, основани на твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./ и впоследствие ЗОНПИ, и в тази връзка те не могат да се квалифицират като незаконни. Съдът е посочил, че Комисията е била длъжна след като е получила на 10.08.2017 г. надлежно уведомление по чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./ за повдигнатото против С. Д. обвинение за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона, да образува проверка за имуществото на лицето. Когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, според въззивния съд КОНПИ е длъжна да приеме и решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, след което в тримесечен срок да предяви иск за отнемане на имуществото.
Варненският апелативен съд е посочил, че видно от цитираната нормативна уредба основната преценка на КОНПИ след като образува проверка и извърши анализ на събраните през проверката доказателства и преди да образува производство пред себе си и да вземе решение за искане за налагане на обезпечение е относно това дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице с оглед дефиницията по §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът е констатирал, че в настоящия случай предявеният от Комисията иск е бил отхвърлен, тъй като е прието, че липсва несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето, чийто размер да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, т. е. изводите на Комисията, че такова значително несъответствие е налице и следва да се образува производство пред нея, а впоследствие да се иска обезпечение и да се предяви иск, се явяват незаконосъобразни.
Според въззивния съд това от своя страна обуславя крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство за отнемане на имуществото. Съдът е посочил, че предявяването на иск от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й като отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето няма незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане – т. е. направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството, е неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие, и всички причинени на посочените лица вреди, които са в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетение.
Съдът е достигнал до извод, че предвид установяване на първата от необходимите предпоставки за възникване отговорността на държавата, е необходимо да изследва и следващите такива, а именно настъпили вреди и причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици. Анализирани са показанията на свидетелката Т.Б., съжителстваща на фактически начала с ищеца, съгласно които принципно С. бил спокоен човек, но след завеждане на делото от КОНПИ през 2019 г. започнал да изпада в депресивни състояния, станал раздразнителен, затворил се в себе си, притеснявал се, не излизал навън с приятели; след налагане на запорите започнало недоверие у контрагентите му, странене от него, фирмите се отдръпнали, трудно работили с банките; отразило се на здравето му - започнали хипертонични кризи, тежка форма на пародонтоза, паднали му два зъба, установило се, че всичко било на нервна почва; страхували се да не си загубят жилището си; за здравословните проблеми търсили медицинска помощ; започнал да получава пристъпи на задушаване; консултирали се със специалист по белите дробове, после УНГ, установило се, че е на нервна почва; имал проблеми с язвата, от това получавал киселини и се раздразвал ларинкса; след приключване на делото на КОНПИ се поуспокоил, но и сега здравословното му състояние не е добро, посещава медицински лица по три пъти месечно, имал хипертония, лекувал си зъбите.
Съдът е ценил описаните показания при условията на чл. 172 ГПК като е приел, че макар и да са дадени от близък на ищеца човек, същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и установяват търпени от ищеца негативни емоционални изживявания - стрес, нервно напрежение, тревожност, потиснатост, раздразнителност, затваряне в себе си, депресивни състояния. Посочил е, че действията на органите на Комисията, за които ищецът е бил в известност, датират от м.02.2019 г. с налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му като дейността от 2017 г. до края на 2019 г. по извършване на проверката е била документална, резултатите от нея са имали вътрешно служебен характер, не са се огласявали и не са ставали достояние на трети лица.
Съдът е приел, че негативните психични изживявания, започнали през 2019 г., установени и от показанията, са обичайните такива при наличието на подобен стресогенен фактор като твърденията за възникнало 2019 г. заболяване хипертония не се установяват; приложените по делото три амбулаторни листи от 2023 година са по повод диагностицирана остра инфекция на дихателните пътища, спазъм на ларинкса, и според анамнезата, ищецът е заболял остро около 10 дни преди прегледа с оплаквания от дразнеща кашлица, отпадналост, дразнене зад гръдната кост, при закашляне усещал, че се задушава и трудно си поема въздух; направената рентгенография на белите дробове не е показала отклонения; насочен е за консулт с гастроентеролог. Всички тези оплаквания, вкл. и предвид посочената внезапност, според въззивния съд, не могат да се свържат с приключилото на 30.05.2023 г. производство.
Съдът е посочил, че твърденията, че ищецът е третиран от НАП и банки като нежелан клиент, че банки отказвали да му откриват сметки и да му отпускат заем, че е загубил доверието на клиентите си, не са установени в производството. Съдът е приел за неоснователни възраженията на КОНПИ, че негативните емоционални изживявания на ищеца не са били следствие от воденото от КОНПИ производство, а от воденото против него наказателно производство. Съдът се е позовал на представената електронна справка за съдимост, видно от която наказателното производство против ищеца е приключило със споразумение, одобрено на 09.08.2017 г. по НОХД №148/2017 г. по описа на ТОС, с което му е наложено наказание „пробация“ – т. е. наказателното производство е приключило година и половина преди налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца и в тази връзка не може да се предполага, че негативните емоционални състояния са били единствено по повод него, а не и по повод започнатото от КОНПИ производство през 2019 г., продължило да 2023 г.
След тези констатации въззивният съд е приел, че отговорността на КОНПИ е по реда на ЗОДОВ, поради което при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОНПИ.
При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до крайния си извод, че справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца възлиза на сумата от 7 500 лв. Съдът е отбелязал, че обезпечителните мерки са наложени за период от 4 години и 3 месеца, като следва да се отбележи, че след влизане в сила на съответното решение ищецът е можел веднага да иска своевременно отмяна на наложените обезпечения; обезпеченията са засягали притежаваните от него имуществени права, но няма твърдения и ангажирани доказателства за този период семейството да е било лишено от средства за съществуване. Съдът е посочил, че съдебното производство е продължило 4 години с проведени общо 5 открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд за събиране на множество доказателства и едно пред въззивна инстанция като в хода на производството ищецът се е чувствал реално застрашен от отнемане на жилището му, два товарни автомобила, суми по банкови сметки, както и от евентуалното му осъждане да заплаща значителни суми в полза на държавата.
Според въззивния съд няма данни за разгласяване на производството в медийното пространство; продължителността и интензитетът на установените психични страдания, пряко следствие от действията на Комисията, е бил обичайният, като основно е бил свързан с възможността да се загуби жилището в [населено място] и накърняване името в обществото; не се установяват изключително тежки и трайни последици за психичното състояние на ищеца, нито невъзстановено функциониране в социума.
Варненският апелативен съд е достигнал до крайния извод, че предявената претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателна до размера от 7 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отхвърляне на иска - 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, и съобразно този свой извод е постановил съдебното си решение като частично е отменил първоинстанционния съдебен акт и го е потвърдил в останалата част.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.
По касационната жалба на КОНПИ:
Първият поставен от КОНПИ въпрос е фактически – въпрос по фактите, а не по правото. Присъденото обезщетение се сравнява с размера на определени обезщетения по други дела със същия предмет. На този въпрос касационната инстанция би дала отговор единствено при допускане на въззивното решение на касационно обжалване, а не във фазата на селектиране на касационните жалби. Въпросът не обосновава наличието на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е необходимо изследването на наличието на специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Все пак, за пълнота на изложението, следва да се посочи че съгласно установената съдебна практика справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД се свързва със задължението на съда да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии или на базата на отделни прилики. Разликата в присъжданите от съставите на ВКС обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Унификация и изравняване на обезщетенията за морални вреди са невъзможни. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, проценти и пр., в който смисъл са напр. решение № 154/2019 г. по гр. д. № 319/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 111/2014 г. по гр. д. № 4207/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно не може да се постави изискване за присъждане на еднакво обезщетение при различни случаи, които имат известни сходства помежду си, тъй като релевантните обстоятелства се преценяват конкретно във всеки отделен случай. Това, че по други сочени от КОНПИ дела обезщетението е определено в по-нисък размер от този, присъден в настоящото производство, е въпрос на преценка на установените по тези дела конкретни обстоятелства.
Останалите от КОНПИ въпроси в изложението на този касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени в контекста на критериите, от които съдът следва да изхожда при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ – въпрос, който попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите се обосновават с визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание – за точно прилагане на закона и за развитие на правото.
На първо място съдът държи да подчертае, че по въпроса за критериите, от които съдът следва да изхожда при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ, има утвърдена и непротиворечива съдебна практика на ВКС, съдържаща се в постановени по чл. 290 ГПК съдебни решения - решение № 125 по гр. д. № 3622/2021 г., ІV г. о., решение № 172 по гр. д. № 2993/2019 г., ІІІ г. о., решение № 473 по гр. д. № 4294/2023 г., IV г. о. на ВКС. В същата е прието, че при отговора на въпроса е необходимо да се следва утвърденото в практиката на ВКС принципно разрешение на т. II от ППВС № 4/1968 г., че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства. Въз основа на тях съдът преценява дали предоставените на КОНПИ правомощия са упражнени в рамките на закона и има ли неблагоприятни последици от действията на Комисията върху личния и семеен живот на проверяваното лице. В мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./, респ. ЗОНПИ.
В тази връзка следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумпцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права. В практиката е установено разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./ се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
С оглед на изложеното е видно, че при наличието на съдебна практика по въпроса няма как да бъде обосновано касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Твърдения в такава насока касаторът КОНПИ не излага.
По насрещната касационна жалба на ищеца:
Касаторът-ищец също обосновава касационно обжалване на обсъжданото въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът на този касатор не удовлетворява общата предпоставка за допускането на решението в съответната му обжалвана част на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е ясно какъв смисъл влага касаторът в този въпрос и в соченото от него обстоятелство - „основание за отхвърляне на иска“. За да обоснове отговорността на КОНПИ в настоящото производство въззивният съд е посочил, че искът на КОНПИ срещу С. Г. Д. в качеството му на проверявано лице по съответния закон за гражданска конфискация е бил отхвърлен, тъй като не е установено значително несъответствие в имуществото му по смисъла на приложимия закон. Тази констатация на въззивния съд не е имала значение за обосноваване на размера на присъденото обезщетение.
Съгласно посоченото по-горе ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Предвид изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното съдебно решение в съответната му обжалвана част на основанието и по въпроса, посочен от този касатор.
В обобщение, нито една от страните в настоящото производство не обосновава основанията за допускане на решението на касационно обжалване, поради което достъп до касационен контрол следва да се откаже.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 400/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.