О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50126

София, 30.03.2023 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2092 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. И., представляван от назначения му процесуален представител адв. Д. Х., срещу въззивно решение №1647/05.11.2021 г. по в. гр. д. № 1640/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261244/09.04.2021 г. по гр. д № 14745/2019 г. на Варненски районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Община Варна иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 624,46 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с премахнатите от ответника обекти в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], а именно: масивна постройка, представляваща гараж от 22 кв. м., подпорна стена и ограда.

Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е формулиран следния въпрос: „Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?“. Жалбоподателят твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г., І г. о. на ВКС, решение № 87 от...