Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: М. Д. Й. Ц. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Й. Ц. по административно дело № 5782 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез адв. Я. С., срещу Решение № 2687 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11452/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отменена Заповед за задържане на лице, с рег. № 1266зз-86 от 21.07.2020 г., издадена от ОР при[Фирма 1]-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, настъпили на 21.07.2020 г. за разликата над 200 лв. до предявения размер от 2500 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата за разликата над уважения размер от 200 лв. до предявения размер 2500 лв.

Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че искът на касатора за неимуществени вреди е уважен частично, като определеното от административния съд обезщетение е неоправдано занижено. Акцентира се, че касаторът/ищец е служител на МВР, а фактът на незаконното му задържане е станал известен на работното му място. Сочи се, че мотивите на административния съд по отношение индивидуализиране на конкретния размер на неимуществените вреди са лаконични, независимо че касаторът отчита, че обжалваното решение е подробно. В заключение се иска отмяна на решението, в обжалваната част, и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер от 2500 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът, Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София, в писмен отговор, чрез юрисконсулт М. Д., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на решението, в обжалваната част. Сочи, че обстоятелството, че касаторът/ищец е служител на МВР не се е отразило на отношението на работодателя към него, като акцентира, че в самата искова молба се твърди, че ищецът и към настоящия момент работи в Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, поради което няма данни незаконното задържане на ищеца да се е отразило на отношението на работодателя към него. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М. Д., която моли да се остави в сила решението, в обжалваната част, като намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. за справедливо. Подробни аргументи ответникът излага в писмена защита, като поддържа искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, в обжалваната част.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната част, е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез адв. Я. С., срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие отменена Заповед за задържане на лице, с рег. № 1266зз-86 от 21.07.2020 г., издадена от ОР при[Фирма 1]-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С решение № 2687 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11452/2021 г. по описа на Административен съд София-град, административният съд е осъдил Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София, да заплати на Т. Т., [ЕГН], сумата от 200 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменена Заповед за задържане на лице, с рег. № 1266зз-86 от 21.07.2020 г., издадена от ОР при[Фирма 1]-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, настъпили на 21.07.2020 г., ведно с лихвата за забава върху сумата от 200 лв., считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решение № 2687 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11452/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в осъдителната част, като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на касационна проверка е Решение № 2687 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11452/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отменена Заповед за задържане на лице, с рег. № 1266зз-86 от 21.07.2020 г., издадена от ОР при[Фирма 1]-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, настъпили на 21.07.2020 г. за разликата над 200 лв. до предявения размер от 2500 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата за разликата над уважения размер от 200 лв. до предявения размер 2500 лв.

Решението, в обжалваната част, е правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на уважената част от иска за неимуществени вреди.

Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди.

При липса на касационна жалба срещу осъдителната част на решението, в която част същото е влязло в сила, и с оглед обстоятелството, че в хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК, и като съобрази релевираните касационни основания - неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК настоящият състав намира, че липсват твърдените от касатора ксационни основания.

Обжалваното решение, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.

При определянето на размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания на ищеца в резултат от отменената заповед за задържане на лице. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за ищеца. АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В случая правилно с оглед събраните доказателства е приложен закона и указанията, дадени в т. II от ППВС 4/68 г., че размерът на обезвредата следва да бъде адекватен на претърпените вреди.

Неоснователен е доводът на касатора, че административният съд при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразил обстоятелството, че касаторът/ищец е служител на МВР. От една страна, ищецът, върху който пада доказателствената тежест в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е представил нарочни доказателства, че е служител на МВР, както и не е представил доказателства това обстоятелство да се е отразило по негативен начин и в по-голяма степен за оценката на претърпените от него страдания.

Пред административния съд касаторът/ищец е водил двама свидетели П. С., живееща на семейни начала с ищеца, и Й. Д. близък приятел на ищеца. Двамата свидетели не са колеги на ищеца от системата на МВР. Видно от показанията на същите двама свидетели, както и от всички писмени доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани от административния съд, същите не съдържат информация служебното правоотношение на ищеца в системата на МВР да е повлияно негативно в резултат на заповедта за задържане, а и няма твърдение от страна на ищеца служебното му правоотношение с МВР да е повлияно по какъвто и да било начин в резултат на отменената заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР. Липсват доказателства за започнало дисциплинарно производство срещу ищеца по повод издадената Заповед за задържане на лице, с рег. № 1266зз-86 от 21.07.2020 г., издадена от ОР при[Фирма 1]-МВР, отменена с влязло в сила решение от 30.06.2021 г. по НАХД № 10761/2020 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 08.09.2021 г.

От друга страна, правилно е отбелязано от административния съд, че задържането на ищеца/касатор е продължило по-малко от 7 часа, като през периода на задържане ищецът/касатор не е бил в помещение за задържане на лица, а е бил разпитван от различи органи, поради което и интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е по-нисък от обичайния при заповеди за задържане по чл. 72 от ЗМВР не само с оглед времетраенето на задържането от около 7 часа, но и с оглед условията, при които е бил задържаният.

С касационната не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение размера на неимуществените вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно и доказано, поради което следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2687 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11452/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Главна дирекция Борба с организираната престъпност към МВР, гр. София, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

/п/ ЙОНИТА ЦАНКОВА