О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50235

[населено място], 04.04.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1163 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗД„ЛЕВ ИНС“АД против решение № 142/15.12.2021 г. по в. гр. д. № 428/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено частично решение №252 от 4.08.2021 г.. по гр. д. 2559/2020 г. на ОС-Бургас и като краен резултат касаторът е осъден да заплати на Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В. по 7000лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния дядо Г. С. К., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 14.01.2020 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения отговор на ответниците по касацията Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В., се оспорва основателността на касационната жалба на застрахователя и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че внуците на починалия при ПТП на 28.02.2017 г. Г. С. К. са предявили искове срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за претърпените от смъртта на дядо им страдания в размер на 60 000 лв. за всеки ищец. БАС се позовал на свидетелските показания за създадена приживе силна емоционална връзка, доколкото дядото е полагал ежедневни грижи за децата. Бащата на децата се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието им от тяхното раждане и бащинската фигура за тях е била изцяло въплътена от дядо им . Той им е осигурявал издръжка, живели са в един дом, заедно с майка си и баба си – съпруга на починалия. Съдът е намерил за доказано, че децата са страдали дълбоко поради загубата на дядо си. С оглед възрастта на децата, към датата на деликта – съответно три, шест и осем години, изградената от раждането им до внезапната смърт на техния дядо връзка, съпоставена с краткия им живот, е според БАС е достатъчно значима и годна да обоснове правото на обезщетение за претърпените морални увреждания, стоящи в причинна връзка с пътния инцидент, довел до причиняване смъртта на дядо им. Създадените отношения на близост като с роден баща, съпоставени с цялата продължителност на живота им до деня на деликта, са били преценени като достатъчни за извод относно формирането на връзки с интензитет, обосноваващ понасянето на страдания от загубата. Определил е обезщетение за всяко дете от 7 000 лв., като е съобразил, че те се възстановяват в подкрепящата среда на своите майка, братя и баба и с голяма вероятност ще преодолеят негативните последици от травмата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /доколкото посочва приложение на разрешенията по ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС/ е поставен обощения от съда правен въпрос: относно предпоставките, които следва да са налице по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.

Поставеният правен въпрос касае проблема в кои случаи на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт. Попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се явява обуславящ произнасянето на БАС. Със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са посочени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 60143/01.12.2021г. по т. д. № 1796/2020г. на ВКС, I т. о., а така също и Решение № 60131/13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020г. на ВКС, II т. о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. За проверка съответствието на въззивното решение в частта на уважените искове с посочената по-горе практика на ВКС същият съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.

Касаторът следва на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 420 лв. по сметка на ВКС

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №142/15.12.2021 г. по в. гр. д. № 428/2021 г. на Бургаски апелативен съд.

УКАЗВА на ЗД „Л. И. АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 420 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: