О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50206

гр. София, 27.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№871 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА ДРВЗ/ срещу решение №98/07.09.2021г. по т. д. №253/2021г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №260177/11.08.2020г. по т. д. №1772/2019г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.79 от ЗЗД, предявен от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕООД, [населено място], за осъждане на ответника да заплати сумата от 61 190,64 лв., претендирани като обезщетение за претърпени имуществени вреди - разлика между реално изплатени в повече суми и задържана гаранция за добро изпълнение, явяващи се резултат от виновното неизпълнение на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, [населено място], по договор №ДД-45/30.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а по предявения насрещен иск Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е осъдена да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕООД, сумата 37500 лева, представляваща невъзстановена гаранция за добро изпълнение съгласно договор № ДД-45/30.06.2014г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Доставка на електрическа енергия – средно напрежение“ за нуждите на държавната агенция, както и сумата 416,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба 10.12.2019г., ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателно плащане, както и разноски.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд е обсъдил само и единствено процедурата за смяна на доставчик, уредена в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, без да обсъди сключения между страните договор №ДД-45/30.06.2014г. и задълженията на енергийното дружество, които произтичат от него, както и всички въведени от ДА ДРВВЗ доводи и възражения.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя като обуславящ изхода на спора следния процесуалноправен въпрос: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на въззивното решение? Твърди противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №344/21.09.2012г. по гр. д. №862/2011г. на ВКС, ГК, решение №127/05.04.2011г. по гр. д. №1321/2009г. на ВКС, ГК, решение №554/08.02.2012г. по гр. д. №1163/2010г. на ВКС, II т. о., съгласно които въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.

Ответникът по касация „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а също и че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да потвърди обжалваното решение на Варненски окръжен съд, въззивният съд е установил, че между ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, като възложител, и „ЕНЕРГОПРО Енергийни услуги ЕООД, като изпълнител, е бил сключен договор №ДД-45/30.06.2014г., с предмет доставка на определени количества нетна активна електрическа енергия по цена, в размер и при условията, уговорени в договора и съгласно ценовото предложение на изпълнителя, в обекти, посочени в техническа спецификация – неразделна част от договора. Договорът е сключен за срок от 5 години от датата на подписването му, а съгласно чл.3 цената е 101,56 лв. без ДДС за 1 МВтЧ., като в представената техническа спецификация /Приложение №2 към договора/, фигурира Териториална дирекция „Държавен резерв“ /ТД ДР/ [населено място], с обект ПБ Сливен. От представената по делото кореспонденция между страните по делото, съдът е установил, че след извършеното преструктуриране със заповед от 26.10.2015г., ДА „ДРВВЗ“ е уведомила ответното дружество, че ПБ Сливен е преминала към ТД ДР [населено място], поради което консумираната ел. енергия следва да бъде фактурирана на ТД ДР [населено място] и съответно на адреса на това поделение да бъдат изпращани издадените фактури. Въззивният съд е установил, че в същия период е имало сключен отделен договор за достъп и пренос на ел. енергия. между ДА ДРВЗ и „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Поради изключването на ПБ Сливен от състава на ТД ДР [населено място], действащият договор на ДА ДРВЗ с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД за достъп и пренос на ел. енергия за ТД С. З. относно ПБ Сливен бил прекратен с уведомление от 19.10.2016г. Отправено било уведомление от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД до ТД ДР [населено място] относно необходимостта от сключване на нов договор за достъп и пренос на ел. енергия с него поради промяна на собственика на ПБ Сливен, като му е указано да представи удостоверение за сключен договор за комбинирани услуги с настоящия доставчик, ако желае да встъпи в договорни отношения с него. Съдът е приел за недоказано в отговор на това уведомление ищецът да е представил удостоверение за сключен договор за комбинирани услуги от настоящия доставчик/координатор на балансираща група. Въз основа на подаденото заявление от 25.01.2016г., на 01.02.2016г. е сключен договор между „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и ТДДР Бургас относно ПБ Сливен за достъп и пренос.

Въззивният съд е изтъкнал, че според чл.99, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ процесът на смяна на доставчик за крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, се администрира от съответния оператор на електроразпределителна мрежа, до когото се подава и съответното заявление от крайния клиент. Изложил е доводи, че ПТЕЕ изключват възможността на настоящия доставчик на ел. енергия и координатор на балансираща група да участва в процеса на неговата смяна, съответно да се намесва или противопоставя на процеса на преминаване на клиента от неговата балансираща група към балансиращата група на новия доставчик. Установил е, че с писмо от 27.01.2016г. ответникът – доставчик на ел. енергия е бил уведомен, че е изключен като доставчик от оператора на мрежата „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, който единствено администрира тези отношения. Счел е за неоснователни доводите в исковата молба, че ответното дружество е следвало да възрази срещу смяната му като доставчик, като се е позовал на действащата към релевантния момент редакция на чл.102 от ПТЕЕ, която предвижда възражение само в хипотезата на неплатени задължения от клиента. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че не се установяват виновни действия или бездействия от страна на ответното дружество, довели до отпадането на ищеца от неговата балансираща група и респективно отпадане на неговото качество като доставчик на ищеца по сключения договор.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивната инстанция е относим към предмета на спора, но по отношение на него не са налице селективните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на които касаторът се позовава. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните / в този смисъл освен цитираните от касатора решения, са и служебно известните на настоящия състав решение №183/21.11.2018г. по т. д. №542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о./. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената практика на ВКС. Въззивният съд е разгледал всички доводи и възражения на въззивния жалбоподател, като е съобразил установеното с нормата на чл.269 от ГПК задължение да се произнесе по въззивната жалба, без да се отклонява от сочените в нея основания. Въззивният жалбоподател е изложил доводи, че обект на договора с ответника е била само ПБ [населено място], а самата Териториална дирекция ДР С. З. преди закриването си е била обект на друг договор №ДД-11/05.03.2014г. за снабдяване с електрическа енергия от ниско напрежение, сключен между ДА ДРВВЗ и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Жалбоподателят е изтъкнал, че поради тази причина не е било необходимо сключване на допълнителен анекс, по силата на който ТД ДР – [населено място] да бъде присъединена като обект на договор №ДД-45/30.06.2014г. Макар да не е излагал изрични съображения дали обект на договор №ДД-45/30.06.2014г. е цялата Териториална дирекция ДР С. З. или само ПБ [населено място], въззивният съд е изложил съображения във връзка с изискването за сключване на нов договор за комбинирани услуги. Посочил е, че това изискване е поставено не от ответното дружество, а от оператора на мрежата „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, който единствено администрира процеса на смяна на доставчик за крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа. Съставът на Варненски апелативен съд изрично е изтъкнал, че ПТЕЕ, в приложимата редакция / ДВ бр.90 от 20 ноември 2015г./, изключват възможността за доставчика на ел. енергия и координатор на балансираща група да участва в процеса, когато клиентът е поискал неговата смяна, съответно да се намесва или противопоставя на процеса на преминаване на клиента от неговата балансираща група към балансиращата група на новия доставчик, като единствената възможност за възражение е предвидена в хипотеза на неизпълнени задължения от страна на клиента. При констатацията, че изискването за сключване на допълнително споразумение е поставено от оператора на електроразпределителната мрежа „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, без значение за изхода на спора остава обстоятелството, дали изискването е било основателно и съобразено с приложимата нормативна уредба, установена с ПТЕЕ и със съдържанието на сключения между страните по делото договор №ДД-45/30.06.2014г. Това обстоятелство не би се отразило на решаващия извода на съда, че промяната на доставчика на ел. енергия не се дължи на поведението на ответника, нито от негова страна е налице бездействие, довело до преминаване на ДА ДРВЗ към друг доставчик и координатор на балансираща група.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 4848 лева, с ДДС.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98/07.09.2021г. по т. д.№253/2021г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ, с адрес [населено място], [улица] да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], В. Т. – Г, сумата от 4 848 /четири хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лева, с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.