О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5812

гр. София, 12.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №4713/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Х., чрез адв. Д. срещу определение №4069/04.09.06.2025г. по в. ч. гр. д. №1905/2025г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено разпореждане №24175/11.06.2025г., постановено по гр. дело №773/2023г. по описа на ВРС, с което молбата му по чл. 63 ГПК е оставена без уважение, а подадената въззивна жалба-върната поради неотстранени в срок нередовности. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна. В допълнително представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че по следните въпроси няма практика на ВКС или задължителна такава по чл. 290 ГПК:

1. След като първоинстанционният съд приема, че не са изпълнени указанията за представяне на доказателства, че жалбоподателят е бил извън страната за целия процесуален срок, а въззивният съд, като потвърждава това определение приема, че се „касае само за заплащане на ДТ, която не била непосилна за страната и отсъствието и не било релевантно за заплащането”, по такъв начин въззивният съд не променя ли фактическата обстановка, върху която изгражда своите правни изводи?

2. „Липсата на доказателства, по-точно несъществуването в правния мир на такива по отношение на свободното придвижване на хора в рамките на ЕС, прави ли искането по чл. 63 ГПК...