О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1534

гр. София, 01.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3362 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, срещу онази част от Решение № 704 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3633/2022 г. на Софийски апелативен съд, в която след отмяна на Решение № 262972/19.09.2022 г. по гр. д. № 10847/2018 г. по описа на СГС, 1 - 24 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. П. Г., ЕГН: [ЕГН], против Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени във връзка с ПТП от 20.09.2017 г., касаторът е осъден да заплати на Р. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от още 4 000 лв. (наред с присъдените от първоинстанционния съд 6 000 лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени във връзка с ПТП от 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018 г., до окончателното изплащане на дълга. Дружеството обжалва Решение № 704 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3633/2022 г. на Софийски апелативен съд и в частта, в която Решение № 262972/19.09.2022 г. по гр. д. № 10847/2018 г. по описа на СГС, I-24 състав, е потвърдено в частта, в която ЗАД ОЗК - Застраховане АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р. П. Г. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г., до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът без основание е отхвърлил възражението му за наличие случайно деяние - водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована при касатора, се е движил с разрешена скорост, съобразена с видимостта и опасната му зона за спиране, а появата на пострадалата е била внезапна и ударът - непредотвратим за водача. В хипотезата на случайно деяние водачът не носел отговорност за настъпилото ПТП, следователно не можело да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя. Поддържа, че въззивният съд не е изложил съображения защо изключва доказателствените изводи на вещото лице, изготвило заключението към автотехническата експертиза, обосновани при изслушването му в открито съдебно заседание, за непредотвратимост на удара, от който ищцата е пострадала. Поддържа , че в нарушение на чл. 300 ГПК въззивният съд е приел, че констатациите в съставените срещу водача на лекия автомобил акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление го обвързват по задължителен начин. Моли въззивното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. П. Г. не е подала отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществили се всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите между делинквента и Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП); предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице (водач на л. а. Ф. П. с рег. [рег. номер на МПС] ) и вредите.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат, като е установил, че на 20.09.2017 г. в гр. София, около 12: 10 часа, лек автомобил Ф. П. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от М. М. К., се е движил по еднопосочната ул. Милевска планина в посока от ул. Д. Х. към бул. Арсеналски. Достигайки „Т“-образното кръстовище с бул. Арсеналски, водачът К. предприел маневра завой надясно, за да продължи към бул. Черни връх и хотел Хемус. В същото време от дясно, считано в посока хотел Хемус, в дясната пътна лента се е намирала пострадалата Р. Г., която изчаквала маршрутно такси до контейнер за отпадъци. Въззивният съд е установил, че на бул. Арсеналски, вляво от ул. Милевска планина, е била маркирана и сигнализирана пешеходна пътека тип Зебра. Възприел е извода на вещото лице, изготвило заключението към съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), че непосредствената причина за настъпване на процесното ПТП е наличието на пешеходец (ищцата Р. Г.) на необозначено за целта място на пътното платно, както и действията на водача на л. а. Ф. П. който не е бил достатъчно внимателен при извършване на маневра десен завой и навлизане на път с предимство на бул. Арсеналски. При изследване механизма на произшествието въззивният съд е установил (въз основа на заключението към САТЕ и свидетелските показания), че платното за движение на бул. Арсеналски е с 4 пътни активни ленти за движение, по 2 за посока, с широчина по 3 м, че в десния край на платното за движение, считано в посока към хотел Хемус, е имало лента с широчина 2 м, обособена за паркиране и щриховани зони за забрана на спиране. Приел е, че скоростта на движение на лекия автомобил при извършване на маневрата завой надясно е била около 17 км/ч, като при тази скорост спирачният път е бил 8, 55 метра. Приел е въз основа на показанията на водача – свидетеля М. К., че видимостта му към мястото на инцидента не е била ограничена (между управлявания от него автомобил и ищцата не е имало препятствие), а въз основа и на показанията на свидетеля П. Д. - че ищцата е изчаквала (била е статична) на пътното платно превозно средство. При тези факти въззивният съд е възприел онзи вариант от заключението към САТЕ, съобразно който ударът за водача на лекия автомобил е бил предотвратим. Приел е за безспорно, че към датата на ПТП касаторът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Въз основа на писмените доказателства по делото (медицински документи), гласните доказателства (показанията на двамата разпитани от СГС свидетели) и заключенията към съдебно-медицинската експертиза, в това число и обясненията на вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседания, е счел за несъмнено установена пряката причинна връзка между ПТП и настъпилите увреждания на здравето на ищцата – закрита неразместена фрактура на десния (латерален) глезен, разкъсно-контузна рана в областта на палеца на дясно ходило и проявен впоследствие дълбок тромбофлебит на дълбоките вени на десния долен крайник.

При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на телесните повреди на ищцата, продължителността на болките от счупването на глезена, които търпи и понастоящем, възрастта й към датата на деликта (64 години), както и затрудненията в ежедневното битово обслужване, които е търпяла около шест месеца. Произнасяйки се по размера на обезщетението, въззивният съд е приел за доказано възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от ищцата. Това заключение е основавал на доказаното по несъмнен начин поведение на пострадалата, с което тя обективно е способствала за вредоносния резултат, като е улеснила неговото настъпване, а именно – намирала се е на такова място на пътното платно, което не е било обозначено за движение на пешеходци. При извода, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът е определил степента на приноса за настъпването на вредите в размер на 50 %, съпоставяйки поведението на ищцата с това на делинквента, и отчитайки тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да постанови своето решение въз основа всички доказателства, събрани по делото, и след тяхната съвкупна преценка?;

2. Следва ли съдът да се мотивира обосновано, в случай че не възприеме представени по делото експертни заключения?;

3. „Задължителни за гражданския съд съобразно чл. 300 ГПК ли са констатациите, съдържащи се в съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или наказателно постановление (НП)?“

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., както и в Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО (по първия от въпросите), Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на II ГО, Решение № 10 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III ГО, Решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III ГО (по втория от въпросите) и Решение № 844 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 455/2003 г. на IV ГО и Решение № 187 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2013 г., IV ГО (по трети въпрос).

Процесуалноправният въпрос по т. 1 от изложението на касатора се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. При обосноваване на извода налице ли е виновно противоправно деяние на застрахования при касатора водач на МПС въззивният съд е съобразил доводите на застрахователя – ответник по иска, и е извършил преценка на събраните по делото доказателства, относими към възникването на всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти.

По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. За да направи собствен извод относно наличието на противоправно поведение на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована при касатора, намиращо се в причинна връзка с телесните увреждания на ищцата, въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели, писмените доказателства, сред които и АУАН и НП, съставени срещу водача на лекия автомобил, и е изложил мотиви кой вариант от заключението към САТЕ за настъпване ПТП възприема. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали преценката на събраните по делото доказателства и изводите на съда за липса на случайно деяние са правилни не може да бъде контролирано в стадия по селекция на касационните жалби.

Вторият от поставените въпроси не отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не поставя за разглеждане процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране решаващата воля на съда в конкретния случай. Това е така, защото не е налице отказ на въззивния съд да кредитира заключението на вещото лице, изготвило САТЕ. Противоречие в заключението на вещото лице, разяснило отговорите на поставените към експертизата въпроси при устното му изслушване в съдебно заседание, липсва. Въззивният съд е възприел онзи доказателствен извод на вещото лице, който е съответен на установените по делото факти, и на тази връзка между тях изрично се е позовал.

Процесуалноправният въпрос по т. 3 от изложението на касатора, свързан с доказателствената сила на АУАН и влязлото в сила наказателно постановление, въпреки че е обуславящ за спора и покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието присъда по смисъла на чл. 300 ГПК е само онзи съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние. За разлика от присъдата (решението по чл. 78а НК или определението на съда, с което се одобрява споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 НПК или чл. 384 НПК) наказателното постановление (или съдебният акт за неговата отмяна) има за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, и то не обвързва по силата на чл. 300 ГПК гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (аргумент в тази насока са и разясненията в Тълкувателно решение № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС). При постановяване на решението въззивният съд не е изходил от принципа, че влязлото в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП има значението на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК. Напротив - за да отговори на възражението на касатора налице ли е случайно деяние, апелативният съд е обсъдил свидетелските показания по делото, както и заключението на вещото лице по САТЕ, като част от доказателствения анализ е и обсъждането на АУАН и издаденото въз основа на този акт срещу водача и влязло в сила като необжалвано НП, правното значение на което не може да се отрече само на основание, че то няма задължителна за гражданския съд сила. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с разрешенията в посочените по-горе тълкувателни решения, както и с Решение № 844 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 455/2003 г. на IV ГО и Решение № 187 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2013 г., IV ГО, на които застрахователят се позовава, поради което допускане до касация и по този въпрос е изключено.

Касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 704 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3633/2022 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.