Р Е Ш Е Н И Е

№ 50073

София, 27.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря К. П. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1095 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 493 от 29.06.2020 г. по касационна жалба на Л. Д. С., чрез пълномощника й адв. А. Р. е допуснато касационно обжалване на решение № 2691/04.12.2019 г. по в. гр. д. № 879/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 5535/05.12.2018 г. по гр. д. № 262/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Аффинити-К“ ЕООД искове за обявяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на обективираната в нот. акт № ....../......... г. сделка за учредяване право на ползване от В. К. Р. в полза на ответното дружество върху два самостоятелни обекта с идентификатори №.......... и №.........., предназначени за обществено хранене, попадащи в сграда №....., с идентификатор .............., построена в ПИ с идентификатор №.......... по КККР на [населено място], одобрен със заповед № РД-......../........ г. на изп. директор на АК, с административен адрес [населено място], [улица].

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.

Насрещната страна Аффинити-К“ ЕООД, представлявана от адв. М. М., в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за липсата на посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. С. срещу „Аффинити-К“ ЕООД, с която се иска обявяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договор за учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти, обективиран в нот. акт №....., т. ....., рег. № ......, дело № ...../...... г., сключен между В. К. Р. и „Аффинити-К“ ЕООД. В исковата молба са изложени твърдения, че В. К. Р. е починал на 17.02.2013 г., като е оставил за свои законни наследници Е. А. Р.-съпруга и двама низходящи – М. В. Р. и Е. В. Р., като последните двама са се отказали от наследството на баща им. Твърди се също така, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти, обременени с вещно право на ползване от Е. А. Р. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №......, том ....., рег. №......, дело № ...../....... г. Именно в качеството си на титуляр на правото на собственост върху имотите, ищцата обосновава и правния си интерес от предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД срещу ответното дружество – титуляр на вещното право на ползване с твърдения за нееквивалентност на престациите по договора за учредяването му. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за насочване на иска срещу двете страни по сделката, чиято нищожност се иска, ищцата е предявила иска и срещу Е. А. Р. в качеството й на единствен наследник на В. Р., като поправената искова молба е надлежно вписана. С последващо определение от 23.04.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че искът срещу ответницата Е. Р. е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му срещу този ответник и е прекратил производството по отношение на него, като определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение № 334 от 7.12.2020 г. на настоящия състав на ВКС , е отменено определението, четено в открито съдебно заседание от 09.11.2020 г., с което е даден ход на делото по същество и е спряно производството по гр. д. № 1095/2020 г. по описа на ВКС до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано в хода за произнасяне на решението по настоящото дело.

С определение от 17.01.2023 г. производството е възобновено поради постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълк. дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение от 13.01.2023 г. се прие, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора.

Съгласно разясненията по т.6 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т.17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с конституирането на страните, което налага в посочената хипотеза делото да се върне на първоинстанционния съд, който да изиска отстраняване на нередовността на исковата молба, като извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от исковата молба на новоконституирания надлежен ответник. В конкретния случай въззивният съд не е процедирал съгласно задължителните указания, дадени в т.6 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на дадените тълкувателни разрешения и доколкото порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата инстанция с указания за конституиране като ответник по делото на необходимия задължителен другар - Е. А. Р. /законен наследник на страна по сделката, предмет на иска за нищожност/.

При повторното разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за касационната инстанция – чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2691/04.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 879/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 5535/05.12.2018 г. по гр. д. № 262/2018 г. по описа на ОС-Благоевград.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд - Окръжен съд Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: