Председателят на Върховния съд е поискал на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по въпроса: следва ли се обезщетение по чл. 59 ЗЗД на лицето, което е дало издръжка вместо задълженото да я дава, ако имащият право да търси издръжка не е предявил иск за такава.

ОСГК на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съображенията да се иска издаването на тълкувателно решение са за уеднаквяване на практиката на съдилищата по посочения въпрос, защото съществували две становища по този въпрос: първото, че лицето, което е дало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск по чл. 59 от ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, и второто, че такъв иск може да се води само ако имащият право да търси издръжка, е предявил иск за такава.

Задължението за издръжка е установено от закона. Когато такова задължение е било изпълнено от съзадълженото лице, което е платило издръжката вместо задълженото по закон лице, или това е направено от трето лице, налице са изискванията по чл. 59 от ЗЗД. Това е така, защото се касае до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което задълженото по закон лице да плаща издръжката се е обогатило неоснователно за сметка обедняването на лицето, което е платило това задължение. Възникването и упражняването на правото на иск по чл. 59 ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, защото то възниква с даване на дължащата се по закон издръжка. Вследствие на това лицето, което по закон е било длъжно да дава издръжка, неоснователно и несправедливо се е обогатило за сметка на обедняването на лицето, платило издръжката, защото с това се е накърнило имуществото на последното,...