О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50091

София, 21.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2845 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез юрисконсулт Ц. М., срещу решение № 43 от 24. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 12/2022 г. на АС – Бургас, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 53 от 24. 09. 2021 г. по гр. д. № 133/21 г. на ОС – Ямбол, е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Г. П. И. сумата 106076, 30 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане, в периодите 13. 12. 2010 г. – 07. 05. 2021 г., като веществено доказателство по приключило с оправдателна присъда наказателно производство, на сумата 100100 лв., иззета от ищеца и негова собственост. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при несъобразяване с нормата на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 НПК, според която веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, освен ако връщането им на правоимащите по време на висящността на производството, с разрешение на прокурора, няма да затрудни разкриването на обективната истина, и с обстоятелството, че в случая връщането на сумата на ищеца би затруднило разкриването на обективната истина. Твърди се и противоречие на изводите на съда с разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, изискваща причиняващите вреди действия или бездействия, извършени от лицето, на което е възложена работа, да са противоправни. Иска се допускане до касационно обжалване на...