О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1191

София, 09.04.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4373 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Б. К., чрез пълномощника му адв. Г. Г. против решение № 170/19.08.2022 г. по в. гр. д. № 137/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил.

Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която като е потвърдено решение от 18.01.2022 г. на Районен съд Кюстендил по гр. д. № 1600/2019 г., искът му против Прокуратура на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от водено наказателно производство по нохд № 2217/2016 г. по описа на Районен съд Кюстендил, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение в престъпление по чл.185, ал.1у т.2, т.4, пр.1 във вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 22.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – на нормата на чл.52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е оценил в пълна степен претърпените от ищците вреди – установеното от медицинските експертизи реактивно депресивно състояние, което се е развило у ищеца като реакция на стресовата ситуация, накърненото му добро име в обществото и влошаването на семейните отношения, като не са взети предвид и част от обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на обезщетението – продължителността на воденото наказателно производство, тежестта на повдигнатото обвинение, както и жизнения стандарт в страната към 2019 г. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че претърпените неимуществени вреди са над обичайните такива, които се търпят при повдигане на незаконно обвинение. За да определи изключително занижено по размер обезщетение въззивният съд неправилно е взел предвид обстоятелството, че в хода на наказателното производство е прието, че все пак е налице извършено противоправно деяние от ищеца, което обаче е квалифицирано не като кражба, а като обсебване, което е по-леко наказуемо деяние. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, да се вземат предвид други осъждания и висящи наказателни производство на ищеца или да се отчита обстоятелството, че ищецът все пак е бил осъден, но за друго по-леко наказуемо деяние; 2/ Представляват ли вреди над обичайните, установени по делото вреди извън изпитваните неудобства, чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнени морални и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 3 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на IV г. о., по втория въпрос – в противоречие с решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на III г. о. Касаторът поддържа, че по въпроса „могат ли да се приемат за значителни установени по делото неимуществени вреди, ако не са довели непременно до увреждане на психо-физическото състояние на ищеца, не е била ползвана медицинска или друга специализирана помощ и не са довели до трайно увреждане“ е налице допълнителния критерий на т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него не е налице практика на ВКС, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На последно място се поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, т. е. с нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД.

Насрещната страна не е депозирала отговор на касационната жалба.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че хипотезата, при която едно лице е било оправдано по повдигнатото обвинение за квалифициран състав на кражба, а е било признато за виновно в извършване на престъпление, преквалифицирано като обсебване и декриминализирано с прилагане на разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК, попада в предметния обхват на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като по отношение на по-тежкото престъпление лицето е оправдано, т. е. налице е незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, което не е извършено. Споделил е и изводът на първата инстанция, че ищецът не е доказал да е търпял вреди, извън обичайните в такава ситуация, като е приел за недоказано твърдението на ищеца за влошаване на физическото му здравословно състояние след повдигане на обвинението и по-конкретно, че получения остър гастрит, изострянето на хроничен колит и чернодробна стеатоза, са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. За установено е прието твърдението за претърпяно от ищеца реактивно депресивно състояние, развило се като реакция на стресовата ситуация във връзка с повдигнатото обвинение. Въззивният съд е посочил, че от една страна е съобразил обстоятелствата, допринесли за възникване и повишаване интензитета на вредите – относително голямата продължителност на производството /3 години и половина/, тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от 1 до 10 години и упражняваната от ищеца професия – лекар, което съществено е допринесло до силното безпокойство относно засягане на доброто му име в обществото, а от друга страна е отчел обстоятелствата, които обуславят намаляване на дължимата обезвреда. Според въззивния съд тези обстоятелства са следните: липсата на взета мярка за процесуална принуда; липсата на реална възможност за налагане на ефективно наказание предвид чистото съдебно минало; липсата на осъдителна присъда в нито една съдебна инстанция; фактът, че в хода на наказателното производство, в рамките на същите обективни признаци и двете съдебни инстанции са приели, че е налице извършено противоправно деяние, което обаче е квалифицирано не като кражба, а като обсебване, което е по-леко наказуемо престъпление; поведението на ищеца в хода на наказателното производство в съдебната му фаза – едва в хода на съдебните прения пред първата инстанция, ищецът е изразил желание да възстанови щетите и при предоставена и реализирана възможност за това се е стигнало и до прилагане на института на чл.218б, ал.1 НК с налагане на административно наказание „глоба“. Според съда това са обстоятелства, свързани с поведението на самия обвиняем, които са повлияли не само върху изхода на делото, но и върху неговата продължителност и което следва да бъдат съобразени в посока, допринасяща към намаляване на дължимото обезщетение.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, повдигнат от касатора. Въпросът, макар и да покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК във втората си част – дали обстоятелството, че лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, но същевременно деянието е преквалифицирано в по-леко и е приложен института на чл.218б, ал.1 НК с налагане на административно наказание „глоба“, има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, доколкото е решаващо произнесен от въззивния съд, няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице сочения допълнителен критерий – противоречие с решение № 3 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на IV г. о. В това решение ВКС е дал отговор на въпроса какво е значението на факта на предишни осъждания и на трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение, поради което същото се явява неотносимо за настоящия случай. Отделно от това следва да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е съобразено с практиката на ВКС, според която фактът, че лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, но същевременно деянието е преквалифицирано в по-леко и е приложен института на чл.218б, ал.1 НК с налагане на административно наказание „глоба“, има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – в този смисъл е решение № 104 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2782/2017 г. на IV г. о. С оглед решаващите изводи на въззивния съд, че ищецът не е установил в процеса да е претърпял вреди над обичайните в резултат на повдигнатото незаконно обвинение, настоящият състав на ВКС приема, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ЗОДОВ по въпроса представляват ли вреди над обичайните, установени по делото вреди извън изпитваните неудобства, чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнени морални и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване, за да се провери, дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на III г. о., в което е направено разграничение между обичайните неимуществени вреди, които се причиняват и изпитват по време на наказателното производство по повдигнато незаконно обвинение и вредите /болки и страдания/ над обичайните, като конкретно увреждане на здравето /физическо и психическо/ и други специфични увреждания - нетипични смущения в личната сфера или такива в обществената или професионалната среда..

По третия въпрос не е налице сочения допълнителен критерий – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по въпроса кои вреди са обичайни и кои имат характер на специфични/значителни, е налице трайна съдебна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. / решения по гр. д. № 1107/2012 г. на IV г. о., по гр. д. № 1568/2011 г. на IV г. о., по гр. д.№ 4674/2018 г. на IV г. о. и др./

За касационното обжалване, касаторът К. дължи държавна такса в размер на 5,00 лв. на основание чл.18, ал.3 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170/19.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 137/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

УКАЗВА на касатора Й. Б. К., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5.00 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: