№ 50199

гр. София, 23.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№861 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Б. М. БГ“ ЕООД, [населено място], чрез адв.С.Т. срещу решение №24 от 14.01.2022г. по в. т.д. №469/2021г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение №260188/05.05.2021г., постановено по т. д. №1098/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което исковата претенция е уважена, и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Метал Ин“ ЕООД, [населено място] иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 18 258.78 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 16.12.2019г. до окончателното изплащане, която сума представлява претърпяна от „Б. М. БГ“ ЕООД вреда, изразяваща се в заплатено обезщетение по ангажиране на неговата гаранционна отговорност към трето лице „АГКО Интернешънъл“, на което „Б. М. БГ“ ЕООД е доставил поръчани и изработени изделия, в които е вложил некачествено изработени от „Метал Ин“ ЕООД болтове с чертежен номер Н 530.800.900.021., като на ответника са присъдени разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът моли да бъде отменено решението, като се постанови ново за уважаване на иска. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като поддържа, че са част от предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда:

„1. Съставлява ли нарушение на процесуалните правила, водещо до явна неправилност на въззивното решение, необсъждане в мотивите на същото на прието и неоспорено заключение по техническа експертиза, в което по безспорен начин се установява размяна на електронна кореспонденция, касаеща процесния болт?; 2. Съставлява ли явна неправилност на въззивното съдебно решение в мотивите на същото на прието и неоспорено писмено доказателство, а именно протокол от 02.08.2018г. за преработка на 301 броя болт и писмо от 01.08.2018г. по електронна поща, за което по делото е доказано, че е получено от ответника?; 3. Съставлява ли нарушение на процесуалните правила, обуславяща неправилност на въззивното решение, необсъждането в цялост на приета и неоспорена ССчЕ, от която е видно наличието на търговски отношения между ищеца и „АГКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ /AGCO International GmbH/?; 4. При липса на указания от ПОС и ПАС в доклада по делото, следва ли ищецът да носи доказателствена тежест за обстоятелство, което не му е указано с доклада, за което узнава с решението на ПАС, а именно, че процесният болт е продаван от „БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД на „АГКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ /AGCO International GmbH/?; 5. Необсъждане на доказателство, приложено и прието, което доказателство е обсъдено от СТЕ и ССчЕ, касаещо договорни отношения и рекламация на процесния болт и влагането им в конкретния брой трактори, съставлява ли нарушение на процесуалните правила, обуславящ извод за недоказаност на търговски отношения на ищеца и чуждестранния контрагент „АГКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ /AGCO International GmbH/?“.

Поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно, като излага доводи за неговата необоснованост.

Ответникът „Метал Ин“ ЕООД оспорва жалбата, като излага съображения както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, въззивният съдът счита, че не се установява от доказателствата по делото твърдяното от ищеца лошо /некачествено/ изпълнение по процесния договор за изработка и вреда, претърпяна от ищеца, която да е пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. Решаващият съдебен състав намира за установено съществуването на валидно търговско правоотношение между страните в периода м. февруари 2017г.- м. август 2018г., като приема за безспорно, че ищецът е възложил на ответното дружество изработката на процесния болт с чертежен номер Н 530.800.900.021 срещу възнаграждение, като за съответните доставки са издавани фактури. Въззивният състав обаче, след обсъждане на доказателствата, стига до извод, че не се установява по категоричен начин, че точно произведените от ответника болтове са вложени в продукти на ищеца, които от своя страна са продадени на третото лице /AGCO International GmbH/, респ. са монтирани на посочените в исковата молба 345 броя трактори и след установяване, че болтовете са некачествени, всичките те са заменени и на третото лице е заплатено съответно обезщетение от ищеца за договорно неизпълнение. Съдът излага аргументи, че не се доказва сключването между ищцовото дружество и третото лице на договор за доставка на продукти, в които са вложени процесните изработени от ответника болтове, както и самата доставка на такива продукти, доколкото от електронната кореспонденция, съдържаща рекламационни възражения, не може да се установи конкретно договорно правоотношение и предметът на същото, респ. изпълнение на договорни задължения за доставки. ПАС намира, че и от заключението на съдебно-техническата експертиза не се установяват горните релевантни факти, тъй като няма данни произведените от ответника болтове да са вложени в продукция на ищеца, нито тази конкретна продукция да е доставена и вложена в произвеждани от третото лице трактори.

С оглед изложеното, въззивният съдебен състав счита, че не може да се направи извод, че извършеното чрез прихващане погасяване на задължение на ищеца към третото лице е за обезщетяване на претърпени от последното вреди от неизпълнение на сключен между тях договор, нито че то е пряка и непосредствена последица от твърдяното лошо /некачествено/ изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за изработка на процесните болтове, сключен с ищеца.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Правните въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържат в себе си субективен оценъчен елемент /преценка на касатора кои доказателства са оспорени и кои не; изводи какви факти са установени от тези доказателства/ и са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, твърденията на ищеца и защитните тези на ответника, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства /заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, протоколи и писма, електронна кореспонденция/, обсъждане на доводите и възраженията на страните, поради което не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са свързани с оплакванията на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения и необоснованост на изводите му, водещи до неправилност на въззивното решение – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и допълнителния критерий за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени никакви доводи относно приложимото право, нуждаещо се от тълкуване, нито се поддържа, че са налице обстоятелства, водещи до необходимост от промяна в тълкуването на определена правна норма.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Решението не е очевидно неправилно - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложени от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, но не и за очевидната му неправилност.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата 2 500 лева адв. в.ие.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №24 от 14.01.2022г. по в. т.д. №469/2021г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Б. М. БГ“ ЕООД, [населено място] да плати на „Метал Ин“ ЕООД, [населено място] сумата 2 500 лева разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.