О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3516София, 11.12.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1703/2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на СД “Етиком – Н. и Сие“, [населено място] и съдружниците в него Ж. С. Н. и Е. Ж. Н. срещу решение № 453 от 14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2324/2024 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 54 от 18.04.2024 г. по т. д. № 232/2022г. на Благоевградски окръжен съд, с което са уважени предявените от Т. Л. Ц. и Е. Х. Ц., двамата от [населено място], срещу тримата ищци искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането им да им заплатят солидарно сумата 27 000 евро – неустойка за забава, дължима за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по допълнително споразумение от 11.06.2008 г. към предварителен договор от 25.03.2005 г. за прехвърляне на право на строеж срещу обезщетение.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразяват несъгласие с извода за дължимост на претендираната от ищците неустойка, като твърдят, че причината за същата – неиздаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите на ищците – се дължи на неоказаното от самите тях съдействие поради отказа им да подпишат документите, необходими за издаване на акт обр. 15, който е предпоставка за посоченото удостоверение. Според касаторите, с оглед неморалното и неправомерно поведение на ищците, съдът е следвало да приложи разпоредбите на чл. 83, чл. 95 и 96 ЗЗД, като ги освободи от отговорността за заплащане на неустойка или поне да намали същата по...