3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50117

гр. София, 06.03.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър ЦоневФилип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3497/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото „Стомана индъстри“ АД срещу решение №148/22г. на Пернишки окръжен съд, с което е бил уважен иска на ищеца А. Ц. Г. по чл. 200 КТ за плащане на обезщетение от 10000лв. за неимуществени вреди, причинени от ексцес на професионално заболяване. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, както и поради „очевидна неправилност“.

Делото е образувано по искова молба на А. Г. срещу „Стомана индъстри“ АД за плащане на обезщетение от 10000лв. за причинени неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване. Ищецът твърди в исковата молба, че е получил професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“ заради работа си при ответника, установено с ЕР на ТЕЛК от 09.12.2016г., когато му е била определена 50% неработоспособност от професионалноото заболяване. С влязло в сила съдебно решение ответникът вече е бил осъден да плати на ищеца неимуществени вреди в размер на 15000лв. за придобитото професионално заболяване от работа по трудовото правоотношение. Състоянието му обаче се е влошило, което е установено с ЕР на ТЕЛК от 08.01.20г., когато е установено 60% неработоспособност заради професионалното заболяване.

В срока за отговор работодателят е възразил, че не е налице причинна връзка между професионалното заболяване и работата по трудовото правоотношение. Освен това последното решение на ТЕЛК не било влязло в сила. Оспорва и размера на исканото обезщетение.

Въззивният съд е приел, че е налице ексцес на професионалното заболяване, и доказателства за това са ЕР на ТЕЛК и приетата по делото съдебно - медицинска експертиза. Ответникът не бил доказал, че е обжалвал решението на ТЕЛК, нито че е отменено или изменено. А при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е взел предвид степента на засягане на здравето на ищеца, затрудненията в бита и общуването, зрялата работоспособна възраст на ищеца, хроничното заболяване, което не подлежи на излекуване и икономическите условия в страната.

В касационната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение, тъй като не били обсъдени само вредите от влошаването на здравословното състояние, а били обсъдени и вредите, които вече са били обезщетени. Освен това ЕР на ТЕЛК от 08.01.20г. не е породило правно действие, тъй като не е съобщено на всички заинтересувани лица, и влизането в сила на експертното решение подлежи на доказване от ищеца. В изложението към жалбата се твърди наличието на очевидна неправилност, и се формулират следните въпроси във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК - Как се прилага принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД? Кой носи доказателствената тежест за установяване влизането в сила на ЕР на ТЕЛК по чл. 200 КТ? Кога поражда действие ЕР на ТЕЛК? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните?

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС, според която при ексцес - обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само за болките и страданията от влошаването (т. 10 ППВС 4/75 г.). Нови болки и страдания има само, когато новото състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение (решение 196/11 г. на ІV ГО). В случая въззивният съд в мотивите си и чрез препращане към мотивите на районния съд е приел за установено, че има влошаване на здравословното състояние, тъй като от състояние на „тежко чуване“ заболяването е преминало в състояние на „практическа глухота“, а последното е свързано с намалена разбираемост на речта, намалена комуникативност, неудобство и усилие при общуване с други лица, затруднение при възприемане посоката на звука и усещането за силата на собствения глас. Прието е, че ищецът изпитва затруднения в ежедневното обслужване, изпитва шум в ушите, световъртеж, замаяност и загуба на равновесие. Не чува телефона си, избягва да излиза от дома си, само придружен от жена си, тъй като не чува другите хора, не управлява МПС, защото не чува сигналите от другите автомобили, не се среща с хора, защото не може да общува с тях. Всички тези обстоятелства са взети предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и по този начин съдът не се е отклонил от практиката на ВКС по тълкуване на чл. 52 ЗЗД (ППВС4/68г.). При установяването на тези факти въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по чл. 236 ГПК като е обсъдил всички относими доказателства и доводи на страните - свидетелски показания, медицински документи, включително ЕР на ТЕЛК, съдебно - медицинска експертиза. Съдът е направил извод, че експертното решение е влязло в сила след като се е позовал на практиката на ВКС, според която при официално удостоверяване, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, работодателят е този който следва да докаже, че го е обжалвал, или то е отменено или изменено (р.№213/11г. на ІV ГО, р.№2/15г. на ІІІ ГО и др.).

В заключение настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивният съд не е в противоречие с практиката на ВКС, нито пък е в противоречие с правилата на формалната и правната логика. Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС по обуславящите правни въпроси и не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1200лв., представляващи платен адвокатски хонорар, и своевременно поискани с отговора на касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148/22г. на Пернишки окръжен съд.

ОСЪЖДА ответника „Стомана индъстри“ АД [населено място] да плати на ищеца А. Ц. Г. 1200лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: