№ 50104

гр. София, 15.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2881/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 13532/17.06.2022 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, гр. София, чрез юрисконсулт А. З., срещу въззивно решение № 637/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 3443/2021 г. на Апелативен съд - София.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички доказателства, респективно липсата на такива и направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт или обосноваване за некредитирането му; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „А. Е. по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството като една от кумулативно представените материалноправни последици за принадлежността на правото на собственост.

Ответникът по касация „Джиев“ АД, гр. Костинброд в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 265177/02.08.2021 г. по гр. д. № 17259/2018 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от „Джиев“ АД срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за разрешаване на спора за материално право, породен в образуваното пред АГКК със заявление рег. № 01-341441/04.11.2016 г. административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като се нанесе схема на самостоятелен обект – търговско помещение в трафопост /сграда с идентификатор № ****/, със застроена площ от 65,68 кв. м., изграден в ПИ с пл. № *, УПИ *, кв. 42, м. „Разсадника – Бежанци“ по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-50-09-350/14.11.1990 г., състоящ се от търговска зала, склад и сервизни помещения, ведно със съответното право на строеж.

Въззивният съд е приел, че съгласно акт за държавна собственост № 8297/1120/31.05.1978 г. процесният имот е въведен в експлоатация със следното предназначение: Клуб на Отечествения фронт, състоящ се от салон, канцелария и др. помещения, като е предоставен за стопанисване и управление на обществена организация - Димитровски районен комитет на Отечествения фронт. Съгласно приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза процесното помещение от самото му изграждане и приемане по съответния ред с протокол обр. 16 от 31.03.1977 г. с предназначение Трафопост с ОФ Клуб, до извършване на приватизационната сделка на 03.04.2000 г., винаги е представлявал обособен корпорален обект с обществено предназначение, без да е налице каквато и да е било функционална или физическа връзка с помещението, определено за трафопост.Единствените промени и преустройства, констатирани в обособения търговски обект /бивш Клуб на ОФ/ са свързани с промяна на предназначението му - в магазин за хранителни стоки, като в съответствие с новото му предназначение са извършени само интериорни изменения и ремонти.

Съдът е приел, че от момента на въвеждането на цялата сграда в експлоатация през 1977 г. до влизане в сила на ЗМСМА /на 17.09.1991 г./, са били обособени два обекта: 1/ трафопост /енергиен обект за електро разпределение по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕ от 1975 г. /отм./, § 1, т. 27 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ, в сила от 2003 г./ и 2/ Клуб за ОФ. След влизане в сила на ЗМСМА трафопостът е останал в патримониума на държавата, а вторият обект /Клуб за ОФ/ е преминал по силата на закона в имуществото на Столична община на основание § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА. Сходна е последващата правна уредба - арг. § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96/99 г./, който предписва, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. По делото няма данни до акт за частна държавна собственост № 4358/11.01.2005 г., съставен след влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, този обособен имот да е предоставян за управление и стопанисване до влизане в сила на ЗМСМА /на 17.09.1991 г./ на друга обществена организация или държавно предприятие. Изрично в т. 6 от този акт за държавна собственост е удостоверено, че той не е съставян въз основа на по-ранно издадени актове за държавна собственост. Удостовереното в този акт за държавна собственост обстоятелство, че целият трафопост е бил предоставен за управление и стопанисване на СК Електроснабдяване София, се опровергава от събраните по делото доказателства, съгласно които това търговско помещение е отделено от енергийния обект /трафопоста/, като от 2000 г. до настоящия момент ищецът ползва този имот. Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС, на което ответникът основава своята материална легитимация като собственик /вследствие на настъпило правоприемство от преобразуваното държавно предприятие в търговско дружество за целите на приватизацията/ е издадено след влизане в сила на ЗМСМА, т. е. след като Столична община е станала собственик на процесния обект с обществено предназначение. Ответникът не е доказал спорният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, а впоследствие той да е бил включен в капитала на търговското дружество, образувано чрез преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие. Следoвателно ответникът не е придобил правото на собственост въз основа на универсално правоприемство при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество на основание чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., притежаващ тълкувателно значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП /отм./. При влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху обособения обект с обществено предназначение в процесния трафопост е преминало от патримониума на държавата в имуществения комплекс на Столична община, като със сключването на договора за приватизация от 03.04.2000 г. е настъпило вещнотрансаливното действие на тази двустранна възмездна прехвърлителна сделка, поради което ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот. Предвид изложеното предявеният положителен установителен иск се явява основателен, поради което първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

По първия поставен от касатора въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /вкл. представените по делото свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.В изложението не са конкретизирани доказателствата и възраженията, които не са обсъдени от въззивния съд, но от касационната жалба става ясно, че се касае за документите, легитимиращи ищеца като собственик и оспорването им от касатора. Следва да се посочи, че оспорването не е по реда на чл.193 ГПК. То е в смисъл, че не са проявили правни последици и не легитимират ищеца като собственик на обекта. Доводите са обсъдени от въззивния съд, който е приел, че ищецът е доказал твърдяното право на собственост.

Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория въпрос от изложението относно задължението на въззивния съд да обсъди наличието или липсата на издадено разрешение от „А. Е. по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството в полза на определено лице. Въпросът е изцяло ирелевантен. Той не е разгледан от въззивния съд, тъй като решаващите изводи, основани на доказателствата по делото, са за това, че процесният обект не представлява трафопост /енергиен обект за електроразпределение/. От момента на въвеждане на сградата в експлоатация през 1977г. до влизане в сила на ЗМСМА /1991г./ в същата са разположени два самостоятелни обекта - трафопост /енергиен обект/ и „Клуб на ОФ“. Процесният е вторият от тях. При това положение изцяло неотносимо е и посоченото от касатора решение № 47/02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г. о. То разглежда въпрос за възможността съществуващи към 16.07.1999г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и необходимостта от наличие на разрешение от Асоциация „Енергетика. Ето защо не е осъществено изискването за обща предпоставка за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото касаторът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД следва да заплати в полза на „Джиев“ АД сумата от 3500 лева – разноски по делото.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 637/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 3443/2021 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, гр. София, да заплати в полза на „Джиев“ АД, гр. Костинброд, сумата от 3500 лева – разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: