2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50171

София, 20.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1952 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез държавен инспектор Д. С., против въззивно решение № 22 от 10 февруари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 118/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което се обезсилва решение № 896 от 16 юли 2019 г., постановено по гр. д. № 1270/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, производството по делото се прекратява, и в тежест на касатора се присъждат разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон. Посочено е, че дадените от въззивната инстанция указания за поправяне на нередовности на исковата молба били обемни и неясни, в голяма част се припокривали с вече дадени указания с определението за оставяне на исковата молба без движение, обърквали и по същество правели невъзможно изпълнението им, тъй като изисквали преструктуриране/пренаписване на обстоятелствената част на исковата молба, излагане на твърдения за несъществуващи в конкретното производство хипотези, въпреки че липсва императивно изискване за начина на изложение на тези факти. Буквално се цитирали изисквания към исковата молба, съдържащи се в решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г. о., без по никакъв начин да ставало ясно на кои критерии съдът счита, че исковата молба не отговаря. Тази неяснота и неточност в дадените от въззивната инстанция указания опорочавала решението . Касаторът излага, че в ЗПКОНПИ не са уредени изрично особени изисквания към съдържанието на исковата молба, с която се предявява искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Цитирани са разпоредби от ЗПКОНПИ и се сочи, че след като при изчисляване на нетния доход се взема сборът от доходите, приходите или източниците на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, то това важи и за имуществото, след като имуществото се съпоставя с нетния доход, за да се направи извод за значително несъответствие.

Цитира се и разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК за реквизитите на исковата молба и на чл. 127, ал. 2 ГПК относно необходимостта ищецът да представи доказателства към исковата си молба. Твърди се, че исковата претенция на комисията отговаряла на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 156, ал. 4 ЗПКОНПИ, като в нея били посочени: придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност от проверяваното лице и членовете на семейството му, като било посочено и отчужденото от същите имущество, съответно и неговата пазарна стойност към датата на отчуждаването му; признатият доход на проверяваното лице и членовете на семейството му през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата издръжка (исковата молба съдържала отделен раздел „Издръжка на семейство“, а в раздел „Анализ за определяне на несъответствие по години“ бил отразен признатият доход на ответниците); размерът на установеното значително несъответствие между имуществото и нетния доход за изследвания период (това било направено в раздел „Анализ за определяне на значителното несъответствие за целия проверяван период“); имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата от всеки от ответниците (в исковата молба било посочено и основанието, на което отнемането се претендира). С уточняващата молба от 13.05.2021 г. комисията изяснила какво е било имуществото, вземанията и задълженията в началото и в края на изследвания период (сумарно и по източници) – поотделно от К. К. и от Т. Д., и от тях двамата в условията на съпружеска имуществена общност. Съдебното производство се водело от 2016 г. и исковата молба е била редовна, като едва с обжалваното въззивно решение тя била приета за нередовна. По-нататък в касационната жалба се обсъжда смисълът на понятията „приходи, доходи и източници на финансиране“ и „имущество“, като се правят следните изводи: парите, включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ, и като такова подлежат на отнемане в полза на държавата, ако са били придобити незаконно; съгласно приложимия ЗПКОНПИ, проверката обхваща период от 10 години, като е необходимо да се установи съвкупността от приходите, разходите и имуществото на лицата за целия проверяван период, а не тяхното състояние в един определен момент, бил той началото на проверявания период или неговия край; размерът на несъответствието е именно остойностяване на тези съвкупности за десетгодишен период от време, а не негово моментно изражение; следва да бъде установен начинът и моментът на разходването на паричните средства, в т. ч. обстоятелството дали се придобива друг вид имуществено право срещу техния номинал, т. е. налице ли е преобразуване на имущество по смисъла на § 1, т. 12 ДР ЗПКОНПИ. Посочва се още, че разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ предвижда две самостоятелни хипотези, всяка от които касае отнемане на парична равностойност на неналично в патримониума на проверяваното лице имущество, с което по същество се отговаря на един от важните въпроси – може ли да се отнема неналично имущество по реда на ЗПКОНПИ, като според касатора нямало правна пречка за формулиране на искова претенция за отнемане в полза на държавата на парични средства, които липсват (не са налични) по банковите сметки на проверяваното лице към датата на проверката. Противното разбиране би означавало, че незаконната облага не е премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответниците К. Ж. К., С. Ж. К. и „В. Б. И. ЕООД, с адрес в [населено място], чрез адв. П. Г., възразяват срещу допускането на касационно обжалване.

Въззивното решение е постановено след дадени с решение № 208 от 12 март 2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, задължителни указания за предприемане от въззивния съд на нужните действия по чл. 273, вр. чл. 129, ал. 2 ГПК, поради необходимостта от уточняване на предмета на иска, като след уточняването му съдът следва да установи какви са твърденията на ищеца и направените във връзка с тях възражения на ответниците, евентуално даде допълнителни указания, при съблюдаване на изтеклите за страните преклузии.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ от КПКОНПИ срещу К. Ж. К., Т. Д. Д., С. Ж. К., „В. Б. И. ЕООД, „Джънгъл“ ООД и „В. П. ООД, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 2860216,59 лева. КПКОНПИ е твърдяла, че с нейно решение 39/05.02.2016 г. е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу К. К. въз основа на постъпило уведомление вх. № УВ-826/05.06.2015 г., че К. е привлечена като обвиняема по д. п. № 135/2014 г. на ОСлО Варна за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗОПДНПИ /отм./. При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, съдът, като е констатирал нередовности в исковата молба, е оставил без движение същата и е дал на комисията срок за поправянето . Съдът е указал на комисията, предвид факта, че ответниците – физически лица са бивши съпрузи и бракът им е продължил през част от проверявания период, да уточни дали ответникът е придобивал претендираното от комисията имущество за сметка на ответницата като проверявано лице; вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които той е притежавал в началото и в края на периода, освен ако комисията не твърди, че не е притежавал имущество и не е имал задължения; да уточни притежаваното от всяка от страните имущество при прекратяването на брака, след приспадане на твърдените разходи за съответна част от семейната издръжка, и дали претендираното за отнемане имущество е налично в края на проверявания период. Комисията е представила уточняваща молба от 28.11.2019 г., в която сочи, че от претендираното за отнемане имущество са налични недвижимите имоти, МПС и дружествени дялове, а претендираните суми приема за налични, но не по банкови сметки, тъй като не било установено те да са преобразувани в друго имущество или да са разходени за друго. Всички претендирани суми, преминали по банкови сметки, били с неустановен произход, поради което и комисията ги претендира като такива от незаконен източник и без да са налични.

С решението, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с указания, ВКС сочи, че въззивният съд се е произнесъл по неизяснен предмет на спора поради нередовност на исковата молба, както и че при новото разглеждане на делото от въззивния съд на ищеца следва да бъде даден срок с указания за поправянето . Предвид, че нередовностите на исковата молба на комисията не са били отстранени с уточняващата молба от 28.11.2019 г., и в изпълнение на задължителните указания на ВКС, с определение № 105 от 28 април 2021 г. съставът на съда е оставил без движение мотивираното искане на комисията с указания за поправяне на нередовностите му в едноседмичен срок. В срока комисията е депозирала уточняваща молба с вх. № 901/13.05.2021 г.

Съдът е преценил, че с нея комисията не е отстранила нередовностите в исковата си молба. Посочил е, че в по-голямата си част уточняващата молба представлява теоретично становище какво е възприетото от комисията съдържание на използваните от законодателя в конкретните правни норми на ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ понятия, анализ на съдебната практика в този аспект, критика на тази, която не се възприема от комисията и посочване на поддържаната. Следва хронология на извършените от комисията действия до внасяне на искането в съда и периода на обхвата на проверката, а след това посочване на имуществото на проверяваната и съпруга – ответник към началото на проверката (посочено и в предходната уточнителна молба). Следва копиране от възприетия вариант от заключението на вещото лице по икономическата експертиза на приложението в табличен вид за „законни доходи, приходи или източници на финансиране“ на „обичайни и извънредни разходи“ и „нетен доход“, след което следва изброяване на придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество в проверявания период до датата на развода (имоти и МПС) и пазарната стойност на продаденото такова. Като придобито поотделно от двамата лично имущество комисията е посочила дружествените дялове и всички суми, постъпили по сметки и преведени от сметки, в т. ч. плащани заеми и лихви, за дадени заеми, превеждани на трети лица и внасяни от трети лица суми, включително и за заплащане на продадени дружествени дялове, като съдържанието на уточнението е идентично с предходната уточнителна молба. Следва отново цитиране на вариант от заключението на вещото лице с посочените суми и крайния извод на вещото лице за наличие на „несъответствие“. Посочено е като изброяване придобитото от юридическите лица и извод за отнемане на имущество, без да са изложени конкретни факти по релевантните обстоятелства съобразно указанията. Според съда, комисията не е направила ясно изложение за релевантните за спора обстоятелства и посочване въз основа на какво от всичко изброено в исковата молба тя прави съответните фактически твърдения и правни доводи, както и липсва ясен анализ на изложеното. Освен това комисията не е изложила и правна аргументация как и въз основа на какво е посочила определени цифри – напр. записани са суми като разход за строеж на недвижимите имоти, но без никакви фактически твърдения (в какво се изразяват по вид и на каква стойност са съответните разходи и за какво строителство); относно издръжката на семейството (доколкото има само посочени години и суми) няма изложени фактически твърдения и липсва обосновка как точно са формирани по години сумите – каква е издръжката според НСИ, какво отпада или се прибавя като перо или като размер конкретно за семейството на К. и Д., и как по години в посочената от комисията крайна сума се съотнася описаната „задгранична информация“ и посочени суми за платени публичноправни задължения; комисията не е изяснила твърдението какво е било имуществото, вземанията и задълженията в началото и в края на изследвания период (сумарно и по източници) поотделно от К. К. и от Т. Д., и от тях двамата в условията на съпружеска имуществена общност; сумарно и по източници признатият от комисията доход на всеки от тях по години; комисията не е изяснила още и кое имущество съставлява част от патримониума на ответниците към момента на приключване на проверката, паричните суми, чието отнемане се иска, в чие държане са, съобразно указанията и разясненията на съда. Тъй като с постъпилата уточнителна молба исковата молба на комисията не е пояснена и не е приведена в съответствие с посоченото в решението на ВКС и възпроизведено в указанията на въззивната инстанция задължително съдържание, тя е останала нередовна и въззивният съд е обезсилил постановеното по нея решение.

Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обуславят допускането на касационното обжалване.

Според задължителните разяснения, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като основание за допускане на касационното обжалване е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му; произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос; материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Подчертава се, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Изрично се приема, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Заключава се, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият въпрос на касатора е какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В тази част от разпоредбата се посочва, че исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, като в доктрината и практиката няма съмнение, че това е един от белезите, по които се индивидуализира спорното право. Поставеният въпрос обаче не е относим нито към конкретно разрешение на въззивния съд, нито към определени оплаквания на касатора, за да обоснове допускане на решението до касационно обжалване.

На второ място се пита какво трябва да бъде съдържанието на указанията на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба. Въпросът не може да получи еднозначен отговор, тъй като във всеки конкретен случай указанията ще зависят от констатираната нередовност на исковата молба. Следващият въпрос: кога е налице отстраняване на нередовност на исковата молба по чл. 129, ал. 4 ГПК, в доктрината и практиката е намерил еднозначното разрешение, че това става тогава, когато страната е изпълнила дадените от съда ясни и точни указания. Това общо разрешение обаче няма връзка с конкретното дело – касаторът, макар и да твърди, че са му дадени неясни указания, не е формулирал въпроса си така, че да е относим конкретно към последиците от даването на такива указания, нито е отправил питане какво би следвало да бъде съдържанието на указанията предвид изразеното му становище за десетилетната практика по структурирането на исковите молби по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ.

Последният въпрос е в кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото поради нередовност на исковата молба. Отново въпросът не е свързан с формиране решаващата воля на въззивния съд, предполага общ отговор и не позволява да бъде извършена проверка на евентуални конкретни пороци на въззивното решение.

В заключение, поставените от касатора въпроси имат общотеоретичен характер, не са относими към конкретно правно разрешение на въззивния съд и на тях не може да се даде конкретен отговор, имащ отношение към разглеждания спор. Предвид всичко изложено, поради липсата на поставен правен въпрос, обусловил изхода на спора, не може да се преценява и наличието на кое да е от допълнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22 от 10 февруари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 118/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: