О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50102

гр. София, 15.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2759/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. К. и К. Н. К. срещу въззивно решение № 707 от 29.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6449/2021 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 132945 от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 666/2000 г. на Софийския районен съд, с което е допълнено решение от 30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 666/2000 г. на Софийския районен съд, с което е допълнено решение № ІІ-60-36 от 12.04.2010 г., постановено по същото дело, частично отменено с влязло в сила на 11.06.2013 г. решение № 7506 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 2079/2011 г. на Софийския градски съд, като в първи и във втори абзац от диспозитива на решението след думите „в периода: 23.09.1999 г. – 25.07.2003 г.,“ и преди думите „като отхвърля този иск до предявения му размер“ е добавено „ведно със законната лихва от 12.11.2003 г. – датата, на която е предявена и приета за разглеждане претенцията по сметки, до окончателното изплащане на дължимата сума“.

С определение № 381 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 101/2019 г. на ВКС, I г. о., е прието, че решението по извършване на делбата в частта за сметките по чл. 31, ал. 2 ЗС е влязло в сила на 11.06.2013 г. съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, когато е постановено определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване, с оглед на което подадената на 11.07.2013 г. молба за допълване на решението и присъждане на законната лихва е допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок и по нея районният съд дължи произнасяне по същество. С тези указания делото е върнато на Софийския районен съд за произнасяне по молбата на ищеца З. В. Ж. от 11.07.2013 г. за допълване на постановеното по делото решение. При разглеждане на молбата по същество, съдът е приел, че в решението, чието допълване се иска, липсва произнасяне по цялото искане на съделителя, предявил претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като той изрично е поискал присъждане на законната лихва върху вземането си за обезщетение за лишаването му от ползване на процесния имот с молбата от 12.11.2003 г., с която претенцията е предявена пред съда. С оглед обстоятелството, че предявените от ищеца по реда на чл. 286 ГПК /отм./ субективно съединени искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са частично уважени, съдът е приел, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата предявяването им – 12.11.2003 г. до окончателното й изплащане, тъй като законната лихва е законна последица от уважаване на предявения главен иск и единствено условие за нейното присъждане е ищецът да е направил такова искане, което в случая е налице.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Кой е приложимият закон, по който следва да се развива производството пред първата инстанция по искова молба за делба, подадена при действието на ГПК от 1952 г. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

Ответникът по жалбата З. В. Ж. от [населено място] е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

В случая основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос не е налице, тъй като съдът е процедирал съобразно разясненията, дадени в посоченото от касатора решение № 124 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 497/2011 г. на ВКС, ІV г. о., според което дори молбата за допълване да е подадена при действието на новия ГПК, тя се разглежда по отменения ГПК, ако решението е постановено при приложението на неговите разпоредби, тъй като производството по постановяване на допълнителното решение не може да се разглежда по друг процесуален ред в случай, че е необходимо събиране на доказателства. В случая въззивната инстанция е квалифицирала искането като такова по чл. 193 ГПК /отм./, поради което по поставения въпрос не е налице основанието за допускане до касация.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с определение № 381 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 101/2019 г. по описа на ВКС, І г. о., касационната инстанция е дала задължителни указания на първоинстанционния съд, съгласно които подадената на 11.07.2013 г. молба за допълване на решението и присъждане на законната лихва е допустима, подадена е в едномесечния срок и по нея районният съд дължи произнасяне по същество. Доколкото както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция са постановили съдебния си акт съобразно дадените задължителни указания, обжалваният съдебен акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим поради подаване на молбата за допълване на основното решение извън предвидения преклузивен срок по чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на З. В. Ж. сумата 900 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 707 от 29.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6449/2021 г. на Софийския градски съд.

О с ъ ж д а А. А. К. и К. Н. К. да заплатят на З. В. Ж. сумата 900 лв./деветстотин лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: