№ 50129/2022 г.

гр. София, 06.03.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1652 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 295, ал.2 ГПК.

С решение № 35 от 13.05.2021г. по настоящето дело е отменено въззивното решение № 4288 от 07.10.2019г. постановено по гр. д. № 475/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е уважен предявения от Н. Г. Т. против Н. К. М. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху реална част с посочена площ около 26 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], оцветена в зелено на комбинирана скица на л.8 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението, при граници на тази реална част: от изток ПИ ***, от север ПИ ***, от юг улица и от запад останалата част от ПИ ****. Даден е ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Допусната е техническа експертиза, която да даде заключение за границите на двата съседни имота, сега с идентификатори **** и **** по КККР на [населено място], към момента на първия регулационен план от 1922г.; в кой от тях попада спорната по делото площ; налице ли е промяна на кадастралната и регулационната граница между имотите по следващите планове от 1961г., от 1967г. и 1990г.; има ли придаване на площи между двата имота по регулация и ако да - има ли данни за платено обезщетение за тях; в какви граници са заснети имотите при одобряването на кадастралната карта през 2006г., за да може да се прецени от съда дали те съответстват на последния приложен план за регулация - §5 ПЗР ЗКИР; съществуващата на място трайна ограда между имотите съвпада ли с границата по някой от кадастралните и регулационни планове; констатациите си вещото лице да отрази на скица.

Прието е заключение, изготвено от вещото лице В.-Ч.; прието е и допълнително заключение, изготвено от същото вещо лице, заедно с комбинирана скица, отразяваща границите на двата съседни имота по кадастралните и регулационни планове от 1922г., от 1961г., от 1967г и от 1990г., и по кадастралната карта.

Въз основа на събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира следното:

Производството е по иск за собственост на реална част от поземлен имот с посочена площ 26 кв. м. Ищцата Н. Т. като собственик на ПИ с идентификатор **** твърди, че ответницата Н. М., която е собственик на съседния ПИ с идентификатор ****, неправомерно е навлязла в имота й и завзела част от него с площ от 26 кв. м, която част е отразена на комбинирана скица на л. 8 от първоинстанционното дело и се намира между съществуващата ограда и границата на имотите съгласно одобрената кадастрална карта.

Ответницата твърди, че от 1967г., откогато е придобила идеална част от поземления имот (тогава парцел Х.-*** в кв. 38), границата със съседния имот не е променяна, налице е трайна ограда, която съвпада с границата по плана от 1922г. Поддържа и евентуално възражение за придобиване на частта по давност.

Според представените писмени доказателства ищцата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор **** с два нотариални акта от 2012г. - за 1/2 ид. ч. по наследство и за 1/2 ид. ч. по покупко-продажба. Този имот съответства на парцел *за имот пл.№ *** в кв. 33 по плана от 1967г. Ответницата се легитимира с нотариален акт от 1967г. за покупка на 1/3 ид. ч от парцел Х. за имот пл. № *** в кв. 33, сега ПИ **** по кадастралната карта.

По време на висящността на настоящия спор е заведен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от настоящата ответница Н. М. против ищцата Н. Т. за установяване правото на собственост върху 30 кв. м., представляващи част от имот пл. № *, парцел *, кв.61 по КРП от 1922г., разположени по дължината на западната граница с имот пл. № **, парцел Х., които по одобрената кадастрална карта са отразени погрешно като част от ПИ ***. По този иск е образувано гр. д. № 329/2016г. на Разложки районен съд. Пред въззивната инстанция Благоевградски окръжен съд е постановено спиране на производството (след указания в отменително касационно решение) до приключване на настоящия спор.

Изяснено е от твърденията на страните и от предходните експертизи, че спорната площ от около 26 кв. м. (очертана на скицата на л. 8 от първоинстанционното дело) е заключена между границата на имотите по кадастрална карта и съществуващата на място ограда. Няма спор, че площта е във владение на ответницата. С оглед на това спорът се свежда до правилното заснемане на границата между двата имота при одобряването на кадастралната карта, т. е. до съответствието й с границите на правото на собственост.

Установено е от приетите технически експертизи по делото, че [населено място] има изготвени четири регулационни плана - от 1922, 1961, 1967 и 1990г.; през 2006г. е одобрена кадастрална карта. Според експертизата на вещото лице В.-Ч., приета по настоящето дело, по първия кадастрален и регулационен план от 1922г. имотът на ищцата съответства на имот пл. № *, за който е отреден парцел ХVІ-*, а имотът на ответницата е с пл. № №* и * и е отреден парцел ****. Границата между двата парцела е заснетата по кадастралния план (виж скица приложение №2 към основното заключение, л. 219 от делото) и тя се разминава с границата по кадастралната карта. В устните си обяснения вещото лице сочи, че по този регулационен план спорната площ попада в имот №** - на ответницата. Следващият кадастрален и регулационен план е от 1961г. Имотът на ищцата е № ** и за него е отреден парцел ***, а този на ответницата е пл. № ** и за него е отреден парцел ***. Видно от комбинираната скица към допълнителното заключение, че регулационната граница между двата имота е преместена на изток (червена линия) и навлиза в имота на ответницата спрямо границата по регулационния план от 1922г. (зелена линия). По следващия КРП от 1967г. номерата на имотите и парцелите са запазени, като няма промяна и в границите на имотите и парцелите. По КРП от 1990г., който е последния и действащ, е налице промяна на кадастралната граница между имот пл. № ** (на ищцата) и имот пл. № *** (на ответницата). Видно от комбинираната скица границата е изместена обратно на изток (оранжева линия) и навлиза в имота на ищцата спрямо предходния план. Тази граница почти напълно съвпада с границата по плана от 1922г. и със съществуващата на място ограда. При изработване на кадастралната карта през 2006г. вещото лице твърди, че са отразени границите по последната регулация - тази от 1990г., но видно от комбинираната скица границата по кадастрална карта съвпада с границата по регулационните планове от 1961 и 1967г. и е различна от тази по регулационния план от 1990г.

При обсъждане на заключенията на вещото лице В.-Ч. е видно несъответствие между текстовата част на първоначалното заключение и отразеното на комбинираната скица към допълнителното заключение. Посочено е в заключението (л.213 от делото), че дворищнорегулационната граница между имотите по плановете от 1961г., от 1967г. и от 1990г. не е променяна, че кадастралните и регулационни граници на имотите по плановете от 1961г. и от 1967г. са идентични, а по плана от 1990г. е променена кадастралната граница, но границите на парцелите не са променяни. Впоследствие в устните си обяснения експертът разколебава тези констатации като сочи, че според плана от 1961г. регулационната граница е изместена спрямо предходния план - на скиците Приложение 6.1 и 6.2 е видно нанасяне на регулация върху кадастър и разминаване между двете. При тези обяснения и доколкото изрично в съдебното заседание при приемане на основното заключение вещото лице е заявило, че съвместяване на плановете не е извършвало, а такова е направило по-късно в комбинираната скица към допълнителното заключение, съдът счита, че следва да цени именно данните от комбинираната скица, която е изработена с цел да съвмести границите по всички планове и отразеното в нея не е оспорено от страните. Констатациите по тази скица съвпадат до голяма степен и с изводите на приетата пред първата инстанция експертиза на вещото лице К., според която с регулацията от 1967г. част от имот №** на ответницата с площ около 30 кв. м. се придава към имот пл. № ** на ищцата, а с регулационния план от 1990г. част от имот пл.№ ** на ищцата с площ около 16 кв. м. преминава към имота на ответницата.

След извършено геодезическо заснемане спорната площ, заключена между границата на имотите по кадастрална карта и съществуващата на място ограда, е очертана от вещото лице В.-Ч. в розов цвят на комбинирана скица - Приложение 17 (л.251 от настоящето дело). Площта й според заснемането е 33 кв. м.

Не се спори между страните, че регулационни сметки за придадени места между тях не са уреждани и такива документи за това не са налице в [община].

При съвкупната преценка на събраните доказателства - приетите технически експертизи и скиците към тях, се налага извод, че спорната площ, намираща се между оградата и границата по одобрената кадастрална карта, е част от имота на ответницата Н. М. по първия кадастрален и регулационен план от 1922г. Предвижданията на следващите планове за изместване границата навътре в имота на ответницата (плана от 1961 или 1967г.) и след това връщането й обратно към имота на ищцата (с плана от 1990г.) не са били реализирани по предвидения в закона ред, т. е. плановете не са приложени. За този извод от значение са обстоятелствата, че материализираната на място ограда не е местена от първото заснемане и че няма данни между страните да са плащани и уреждани регулационни сметки. Ето защо единствено приложен се явява първия регулационен план и спрямо него следва да се определят и границите на правото на собственост. Не е изяснено еднозначно от експертизите дали по плановете от 1961 г. и от 1990г. се предвижда преминаване на конкретни площи по регулация или фактически се измества границата между парцелите. Горното е без значение, тъй като в двата случая - както при неприлагане на регулацията, така и при незаконосъобразна регулация, последиците са едни и същи, а именно: следващата регулация не може да се основава на границите по предходната, а на имотните такива. Както е разяснено в практиката на Върховния касационен съд при нормативната уредба, действаща от ЗБИНМ/отм./ от 1898г. до изменението на ЗТСУ/отм./ в сила от 1.01.2001г., дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, което означава, че границите на правото на собственост се определят от парцелните граници. Същевременно, парцелните граници стават имотни само ако регулацията бъде приложена - тогава настъпва трансформирането на парцелните граници в имотни; ако тя не е приложена - при създаването на следваща регулация се изхожда от имотните граници. Подробни указания в тази насока са дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993г. Сега действащият ЗУТ запазва отчуждителното действие по отношение на придаваеми към съседни урегулирани имоти части само ако регулацията е приложена до влизането на закона в сила или в срока и по реда на §6 ПР на закона. Ако регулацията не е приложена отчуждителното действие на дворищната регулация относно придаваемите части отпада (§8 ПР ЗУТ) и границите на собствеността се определят от имотните граници, а не от регулационните - Тълкувателно решение № 3/2010г. на ОСГК.

Предвид установеното, че спорната площ попада в границите на правото на собственост на ответницата Н. М., то предявеният от Н. Т. ревандикационен иск, основан на отразяването на тази площ в кадастралната карта като част от нейния имот - ПИ с идентификатор ****, е неоснователен. При нанасянето на имотите в кадастралната карта релевантни са границите по приложения план за регулация - чл. 43, т.5 ЗКИР и § 5 ПЗР ЗКИР и след като според последния приложен план спорната реална част е към имота на ответницата, то искът за собственост не може да бъде уважен. Налице е грешка при изработването на кадастралната карта, изразяваща се неправилно заснемане границата между двата имота, но тя не може да бъде отстранена в настоящето производство, тъй като искът за собственост се отхвърля. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК при уважен иск за собственост в диспозитива на съдебния акт съдът установява правото на собственост и допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка. В случая грешката ще бъде установена в производството по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от Н. М. против Н. Т., което подлежи на възобновяване след приключване на настоящето. В диспозитива на настоящето решение спорната площ следва да се опише съгласно скицата на вещото лице В.-Ч. – Приложение №17, на л. 251 от делото, която е изработена след геодезическо заснемане и отразява най-точно спорната реална част. Същата скица се приподписва от настоящия състав като неразделна част към решението.

По разноските.

При този изход на спора ответницата има право на всички сторени разноски за водене на производството. Съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК те са: 1530 лв. за настоящата инстанция, 700лв. за втората въззивна инстанция, 600лв. за първото касационно производство, 825 лв. за първата въззивна инстанция и 1110 лв. за първата инстанция или общо 4 765 лв.

Постъпила е молба от вещото лице И. В.-Ч., с искане да бъде увеличено възнаграждението й като й бъдат изплатени още 706лв. Представени са справки-декларации по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал.2 от Наредба № 2/2015г. за двете депозирани заключения, според които извършената работа е на стойност 1280 лв. за първото заключение и 426лв. за второто заключение. При приемане на заключенията на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на по 500лв. за всяко от двете заключения или общо 1000лв. Съобразявайки сложността и тежестта на поставените задачи, обемът на проверяваните материали, извършените от вещото лице справки в институции, огледът на място и геодезическото заснемане, настоящият състав счита, че възнаграждението на вещото лице следва да бъде завишено със 706 лв. Предвид изхода на спора внасянето на сумата е в тежест на ищцата по делото Н. Т., която следва да бъде осъдена да я заплати на вещото лице.

Водим от горното и на основание чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г. Т. от [населено място], [улица] против Н.К. М. от [населено място], [улица] по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], заключена между съществуващата на място ограда и отразената в кадастралната карта граница между поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор идентификатор ****, която реална част е очертана с розов контур на комбинираната скица на л.251 от настоящето дело, изготвена от вещото лице И. В.-Ч., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, при съседи на реалната част: от изток ПИ ****, от север ПИ ****, от юг улица и от запад останалата част от ПИ ***.

ОСЪЖДА Н. Г. Т. от [населено място], [улица] да заплати на Н. К. М. от [населено място], [улица] сумата 4765 /четири хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева разноски за водене на делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА Н. Г. Т. да заплати на вещото лице И. Д. В.-Ч. сумата 706 /седемстотин и шест/ лв. възнаграждение на вещото лице за изготвените експертизи.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: