О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50136

гр. София, 15.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№901 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екобулгарстрой“ ООД срещу решение №656 от 04.11.2021 г. по в. т.д.№721/2021 г. на САС, допълнено в частта за разноските с определение №89 от 11.02.2022 г. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №260472 от 19.03.2021 г. по т. д.№2061/2019 г. на СГС: 1. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Екобулгарстрой“ ООД дължи на „Щром“ ЕООД следните суми: на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от 70 810.18 лв., представляваща дължима цена на стоки по договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата на основание нотариален акт за договорна ипотека от 06.04.2015 г. и чл. 5.4. от договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г. за периода от 07.03.2016 г. до 07.03.2019 г. и 2. в частта, разпределяща направените пред заповедния съд и пред първата инстанция разноски, след което с определение №89 от 11.02.2022 г. е разпределена отговорността за разноски пред въззивния съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Възможността на съда да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тях. 2. Правилото на чл.327 от ЗЗД дали е диспозитивно и може ли продавачът и купувачът да уговорят условия, при които за купувача ще възникне задължение за заплащане на продажната цена при наличие на валидно облигационно отношение между тях, изключващо плащане на цената при предаване на стоката. 3. Дали валидно сключен договор за търговска продажба с уговорен ред и начин на плащане дерогира задължението за заплащане на цената от страна на купувача при предаване на стоката, доколкото е налице друга договорка между страните, обективирана в договора между тях. 4. Когато страните по договор за продажба са регистрирани по ЗДДС, следва ли за извършване на плащане на стока, продавачът да предяви фактура, оформена съгласно ЗСч, за да е налице задължение на купувача да заплати цената. 5. За началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи до достигане на определен процент и към момента на подаване на исковата молба, същата неустойка не се начислява.

Ответникът по касация „Щром“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че процесният договор е такъв за продажба, с ясно очертано предметно съдържание – задължението на продавача „Щром“ЕООД да достави и прехвърли правото на собственост в полза на купувача „Екобулгарстрой“ ООД върху конкретно определено количество строителни материали, на което съответства задължението на последния да заплати цената им, която съгласно чл.2.2 от договора, по предварителни разчети следва да възлиза на 150 000 лева с ДДС, като съобразно уговореното между страните в зависимост от заявките на купувача доставките могат да надхвърлят и посочената сума. Счел е, че от представените по делото и приети като доказателства стокови разписки №24591/14.04.2015 г.; №17545/15.04.2015 г.; №25067/29.04.20215 г.; №25415/08.05.2015 г.; №25586/13.05.2015 г.; №25913/20.05.2015 г. и №26729/10.06.2015 г., както и от приложените към всяка от тях приемо-предавателни протоколи, се установява безспорно, че ищецът „Щром“ ЕООД е доставил на ответника „Екобулгарстрой“ ООД строителни материали на общата стойност от 70 810.18 лв. Изложил е съображения, че стоковите разписки и приложените към тях приемателни протоколи носят подписа на представител на ответното дружество, поради което в качеството им на изходящи и от ответника частни свидетелстващи документи, представляват доказателство както за наличието на договорни отношения между страните, така и за изпълнението на задължението на продавача на предаде стоката на купувача, което представлява условие съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ продавачът да има правото да претендира плащане на договорената продажна цена. Изразил е становище, че уговореното в чл.3, ал.1 от договора, изпълнението на задължението на продавача да се удостоверява с подписани стокови разписки и фактури, не представлява отклонение от диспозитивното правило на чл.327, ал.1 от ТЗ, определящо изискуемостта на задължението на купувача да плати цената, тъй като съгласно цитираната разпоредба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я получи, като в настоящия случай страните само предварително са уточнили вида документи, които следва да бъдат съставени като доказателство за изпълнението на задължението на продавача да предаде на купувача стоката предмет на доставката. Посочил е, че изброяването не е изчерпателно, стига от всеки двустранно съставен между страните документ да става ясно единичната цена, количеството стока и датата на предаването й на купувача, като последното е от значение за изискуемостта на насрещното му задължение да заплати дължимата продажна цена. Следователно за такъв документ може да се счита не само стокова разписка, но и всеки един друг приемателен документ, дори и по форма да е различен от посочените в договора документи, стига от съдържанието му да се удостоверяват всяко от посочените по-горе обстоятелства - количество предадена стока, цена и дата на предаването. Намерил е, че нормите на чл.1.2 и чл.3.1 от договора, на които въззивникът се позовава, не предвиждат като изискване за плащане задължително издаването на фактура, а и купувачът дължи плащането на цената не защото му е издадена фактура, а поради обстоятелството, че е извършена доставка, което може да бъде установено по всеки от предвидените в договора начини, като отново е посочил, че това не противоречи на диспозитивното правило на чл.327, ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното е счел, че вземането на ищеца за цената на доставените стоки, които са описани в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи, не е обусловено от издаването и осчетоводяването на данъчна фактура, тъй като основанието за плащане е предаването на стоките /което по делото е установено, че продавачът вече е сторил/ и изтичането на предвидения в чл.2.3 от договора срок за отложено плащане на цената - до 30.08.2015 г., с оглед на което е достигнал до извод, че искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ е основателен. По отношение на иска за дължимост на неустойка за забавено плащане, в уважената от първоинстанционния съд част от 15 000 лв. за периода от 07.03.2016 г. до 07.03.2019 г. /датата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане/ и съобразявайки направеното от ответника възражение за давност, е посочил следното: Искът за дължимост на уговорената между страните в чл.5.4 от договора неустойка, в размер на 0.3% за всеки просрочен ден върху стойността на неизпълненото, но не повече от 10% от стойността на договора, се погасява с кратката тригодишна давност, съгл. чл.111, б.„б“ от ЗЗД, следователно за периода от датата на изискуемостта на задължението на купувача - 30.08.2015 г. до 07.03.2016 г., предвид липсата на доказателства за прекъсване на давността, вземането следва да се счита, че е погасено по давност, но тъй като уговорената между страните неустойка не е ограничена със срок, неустойка се дължи за срока от 07.03.2016 г. до 07.03.2019 г. както е прието в първоинстанционното решение.

Първите три от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, са израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от апелативния съд теза, че издаването на фактура е уговорено от страните условие за заплащане на цената на доставените от ищеца стоки, респективно, че преди издаването й, вземането не е изискуемо. Както бе посочено обаче, въззивният съд изрично е посочил, че нормите на чл.1.2 и чл.3.1 от договора, не предвиждат като изискване за плащане на доставените стоки, задължително издаването на фактура, поради и което е достигнал до извод, че страните не са предвидили уговорки в отклонение от диспозитивното правило на чл.327, ал.1 от ТЗ. В този смисъл спрямо посочените въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се посочи, че произнасянето на въззивния съд е свързано с установените от него, в изпълнение на правомощията му за оценяване на събраните доказателства, конкретни факти по делото, като невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквото не се твърди и установява по делото/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Касационно обжалване не може да се допусне и по четвъртия от въпросите, по който в обжалваното решение не се съдържа произнасяне, респективно не е обусловил и решаващата воля на въззивния съд.

В този смисъл обжалваното решение в частта, с която въззивният съд е установил дължимост на сумата от 70 810.18 лв., представляваща дължима цена на стоки по договор за доставка на строителни материали, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

В частта, с която е приета дължимост на сумата от 15 000 лв., неустойка за забава, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения от касатора пети въпрос. Този въпрос е обусловил решаващата воля на съда /изразил по същество становище, че при уговорена неустойка за забава, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка, след достигане на максималния уговорен размер на неустойката, същата продължава да се начислява, независимо, че не се дължи над посочения праг/, като е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а решението в посочената част следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието му с разрешението, дадено в решение №106 от 10.12.2020 г. по т. д.№1632/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №656 от 04.11.2021 г. по в. т.д.№721/2021 г. на САС, допълнено в частта за разноските с определение №89 от 11.02.2022 г. в частта му, с която е потвърдено решение №260472 от 19.03.2021 г. по т. д.№2061/2019 г. на СГС в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Екобулгарстрой“ ООД дължи на „Щром“ ЕООД на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от 70 810.18 лв., представляваща дължима цена на стоки по договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното плащане.

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №656 от 04.11.2021 г. по в. т.д.№721/2021 г. на САС, допълнено в частта за разноските с определение №89 от 11.02.2022 г., в частта му, с която е потвърдено решение №260472 от 19.03.2021 г. по т. д.№2061/2019 г. на СГС в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Екобулгарстрой“ ООД дължи на „Щром“ ЕООД на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата на основание нотариален акт за договорна ипотека от 06.04.2015 г. и чл. 5.4. от договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г., за периода от 07.03.2016 г. до 07.03.2019 г. и в съответните му части за разноските.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.