О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50161

София, 09.03.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 01 март, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2030 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез синдика И. Р. касационна жалба на „Енергийна финансова група“АД/н/срещу решение № 278 от 28.04.2022г. по възз. т.д. № 768/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 749/12.04.2018г. по т. д.№ 2323/2017г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „Енергийна финансова група“ АД против „Национална електрическа компания“ ЕАД осъдителен иск за цедирано с договор за цесия от 25.01.2013г. парично вземане в размер на 30 431.73 евро, с правно основание чл.99, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № I-455-05/31.01.2005г., сключен между „НЕК“ ЕАД и „Парсънс ИендСи Ю. Л. , Великобритания, за което е издадена фактура № 147/25.07.2012г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1, 2 и 3 ГПК. Релевирани са доводи, че въззивният съд не е съобразил вписаните към датата на споразумението от 24.01.2011г. обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по партидата в ТРРЮЛНЦ на „УорлиП. Н. С. ЕАД, ЕИК[ЕИК], и събраните по делото доказателства. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи за произнасяне от въззивния съд извън пределите на въззивната жалба досежно валидността на новационното споразумение от 31.01.2005г., както и с доводи за неправилност на изводите, че ищецът не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила арбитражно решение.Релевирани са и доводи за постановяване на въззивното решение в противоречие с действащите към сключване на споразумението от 24.01.2011г. правни норми на ПЕС(Директива 92/50 ЕИО) и практиката на СЕС( постановеното по преюдициално запитване решение от 19.06.2008г. по дело С-454/06 за тълкуване на чл.3, ал.1, чл.8 и чл.9 от Директива 92/50 ЕИО). Искането е за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Налице ли е сила на пресъдено нещо по въпрос, който е част от фактическия състав, на който се основава предявеното субективно право, независимо, че не се явява предмет на предявения иск, по който е постановено влязло в сила решение, а само една от неговите характеристики – правопораждащ факт?Следва ли съдът, който разглежда последващ спор, в който правопораждащият факт (като една от характеристиките на предявеното субективно право) е идентичен с този, по който е постановено влязлото в сила решение, да съобрази крайния си акт с обладаващия сила на пресъдено нещо, при условие, че този правен въпрос е част от диспозитива на по-рано влязлото в сила съдебно решение?

По него касаторът се позовава на т.5 на ТР № 7/2017г. по тълк. д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение № 242/22.10.2012г. по гр. д.№ 149/2012г., II г. о., решение № 150/06.02.2020г. по т. д.№ 2494/2019г., I т. о., и решение № 27/24.03.2014г. по т. д.№ 4385/2013г., II т. о.

2.Задължен ли е служебно съдът да установи факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото и твърденията на страните, когато последните са заявили, че тези факти са вписани в ТРРЮЛНЦ и се установяват от представени при вписванията доказателства, достъпни за лицата по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ?

По него касаторът се позовава на решение № 10/09.02.2018г. по т. д.№ 1022/2017г., II т. о., решение № 348/19.02.2019г. по т. д.№ 1022/2018г., II т. о., и определения № 263/11.06.2018г. по ч. гр. д.№ 2184/2018г., IV г. о., и № 500/19.07.2019г. по ч. т.д.№ 1660/2019г., II т. о.

Наред с това е въведено и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.М. Г.-Т. и адв.Т. Г. писмен отговор на „НЕК“ ЕАД се оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.Заявено е искане за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е повторно въззивно разглеждане на спора, след като с решение № 60081/26.07.2021г. по приложеното т. д.№ 95/2020г., I т. о., е отменено решение № 2061/08.08.2019г. по възз. т.д.№ 3385/2018г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

За да постанови сега обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 40/21.10.2004г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП за избор на архитект-инженер за програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“ с възложител „НЕК“ЕАД, в която за изпълнител е избран „Парсънс ИендСи Ю. Л. , Великобритания, и с него възложителят „НЕК“ ЕАД е сключил договор за обществена поръчка № I-455-05/31.01.2005г.Установил е, че със споразумение за новация от същата дата, на която е сключен договорът за обществена поръчка( 31.01.2005г.), изпълнителят „Парсънс ИендСи Ю. Л. , Великобритания, е прехвърлил, със съгласието на възложителя „НЕК“ ЕАД, на новоучреденото дъщерно дружество „Парсънс ИендСи България“ЕООД всички права, интереси и задължения, произтичащи от договора за обществена поръчка, като правоприемникът е заместил изцяло праводателя си, след което наименованието на правоприемника е променено на „У. П. Ю. Е. С. ЕООД с решение № 3/22.06.2007г. по ф. д.№ 8777/2003г. на СГС. Решаващият състав е установил, че на 24.01.2011г. е сключено споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения между„У. П. Ю. Е. С. ЕООД и „НЕК“ЕАД за замяна на изпълнителя по договора № 1-455-05/31.01.2005г. от „У. П. Н. Сървисис“ ЕАД, чийто капитал се притежава от „У. П. Л. , Австралия, което дружество също е подписало споразумението.Въззивният съд е приел за установено, че на 25.01.2013г. между „У. П. Н. Сървисис“ ЕАД, като цедент, и „Енергийна финансова група“ АД, като цесионер, е сключен договор за продажба на вземания към „НЕК“ ЕАД, произтичащи от договор № 1-455-05/31.01.2005г.Констатирал е, че с договора за цесия е прехвърлено и вземането по фактура № 147/25.07.2012г. в общ размер 691 193 евро, част от което, според твърденията на ищеца, след извършени прихващания със задължения на „НЕК“ЕАД, е процесното вземане в размер на 30 431, 73 евро.Решаващият състав е установил, че цесията е съобщена на ответника „НЕК“ ЕАД на 26.01.2013г. и на 18.07.2013г., след което с писмо, заведено при „Уорли П. Н. С. ЕАД на 07.10.2013г., ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД го е уведомил, че, поради приетото решение на МС № 250/29.03.2012г. за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене“, счита договора за развален по право, поради невъзможност за изпълнение.Въззивният съд е приел за установено от представеното по делото арбитражно решение от 06.09.2018г. по дело № 20 351/МНМ на Международната търговска камара - Париж, че цедентът„У. П. Н. Сървисис“ ЕАД е предявявил иск пред арбитража на 02.07.2014г. против„Национална електрическа компания“ ЕАД, основан на валидни изменения и допълнения към Договор № 1-455-05/31.01.2005г., и с влязло в сила арбитражно решение „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати на „Уорли П. Н. С. ЕАД вземания по фактури за месеците февруари - август 2013г.Решаващият въззивен състав е установил, че предявеният от ответника „НЕК“ ЕАД иск за отмяна на арбитражното решение по реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е отхвърлен с решение от 20.07.2019г. по т. д. № 251/2019г. ВКС, II т. о. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е приел за установено, че процесната фактура №147/25.07.2012г. е отразена в търговските книги на ответника „НЕК“ ЕАД по счетоводна сметка „Задължения към доставчици“, с аналитичност „У. П. Н. Сървисис“ ЕАД за сумата 829 431,60 евро и в счетоводна сметка „Доставки с натрупващи се разходи“, като натрупаната сума по тази сметка е приключена в счетоводна сметка „Разходи за ДМА чрез възлагане“, с аналитичност „поръчка 21000028“; сумата по нея е включена в дневника за покупките по ЗДДС за м. 12.2012г., с право на пълен данъчен кредит и начисленият ДДС по фактура № 147 е заплатен от „НЕК“ ЕАД на „У. П. Н. Сървисис“ЕАД на 10.01.2013г. по съответната банкова сметка на издателя.Въззивният съд е приел, че основният спорен по делото въпрос е за валидността на споразумението от 24.01.2011г. за замяна на изпълнителя по договора за обществена поръчка с „У. П. Н. Сървисис“ ЕАД.Споделил е изводите на първоинстанционния съд за нищожност на споразумението от 24.01.2011г., като е сключено в нарушение на установената в чл.43, ал.1 от ЗОП(отм.) забрана за промяна на страните по договора за обществена поръчка, поради което с договора за цесия е прехвърлено несъществуващо вземане, което не е било елемент от правната сфера на цедента.Въззивният съд е приел, че, на общото основание за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД, е нищожен и договорът за новация от 31.01.2005г., като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗОП(отм.), в действащата редакция към 31.01.2005г.Посочил е, че, тъй като разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗОП(отм.) е императивна, са без значение изразеното от възложителя съгласие за промяната на изпълнителя в договора за субективна новация и уговорената за това възможност в договора за обществена поръчка.Формирани са мотиви, че по отношение на сключеното преди присъединяването на България към ЕС България споразумение за новация от 31.01.2005г. е неприложимо решението по дело № С-454/06г. на СЕС за тълкуване на норми на Директива 92/50 ЕИО.За споразумението от 24.01.2011г. въззивният съд е приел, че не отговаря на посочените в решението по дело № С-454/06г. на СЕС три условия, при които е допустима замяна на изпълнителя по договора за обществена поръчка.За да приеме, че не е налице първото условие за допускане на замяната (новият изпълнител да е 100% собственост на първоначалния) въззивният съд е извършил служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „УорлиП. Н. С. ЕАД, въз основа на която е приел за установено, че към момента на сключване на споразумението от 24.01.2011г. едноличен собственик на капитала му е „У. П. Ю. Лимитид“, Великобритания, за което е приел, че не се установява да е идентично с първоначалния изпълнител по договор„Парсънс ИендСи Ю. Л. и с „У. П. Ю. Е. С. ЕООД.Изводът за липсата на втората предпоставка за допускане на замяната на изпълнителя (първоначалният изпълнител да има контрол над новия и да му дава указания) е обоснована от въззивния съд с това, че не е налице първата предпоставка за замяната, като допълнително е посочил, че, макар и двете дружества да са от една и съща група и теоретично да има вътрешна връзка между тях, формално не може да се направи извод, че първоначалният изпълнител ще има контрол над новия и ще може да му дава указания.За да приеме, че не е налице и третата предпоставка за замяната (солидарна отговорност на първоначалния и новия изпълнител) въззивният съд е посочил, че не само, че солидарна отговорност не е уговорена в споразумението от 24.01.2011г., но и в т.5 от споразумението първоначалният изпълнител, със съгласието на възложителя, е изрично освободен от отговорност спрямо „НЕК“ ЕАД.По отношение на арбитражното решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд при Международната търговска камара - Париж по дело № 20351/МНМ( в мотивите на което е прието, че новационното споразумение от 31.01.2005г. не е недействително, тъй като не е в противоречие с българския закон за обществените поръчки (чл.43, ал.1 ЗОП), въззивният съд е приел, че ищецът не е адресат на формираната с него силата на пресъдено нещо и не може да се позове на нея в отношенията си с ответника „НЕК“ ЕАД, тъй като не е бил страна в арбитражното производство и няма качеството на правоприемник на страна в арбитражното производство, предвид осъществяване на цесията на 25.01.2013г., което е преди предявяване на иска пред арбитража на 02.07.2014г. и, тъй като не е налице обективен идентитет между предмета на арбитражното дело и договора за цесия от 25.01.2013г.По тези съображения обжалваното решение е потвърдено.

Настоящият състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане на въззивното решение до директен касационен контрол на осн. чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.280, ал.2 ГП.Хипотези на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, са, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая касаторът не обосновава приложното поле на основанието „очевидна неправилност“ с доводи, изведени от посочените по-горе критерии, а въведените от него доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Настоящият състав не констатира обективна и пряко установима от мотивите очевидна неправилност на обжалваното решение.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос № 1, който е свързан със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила арбитражно решение, произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка по т.1на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса за силата на пресъдено нещо на арбитражното решение с определение № 93/15.02.2021г. по приложеното т. д.№ 95/2020г., I т. о., е допуснато касационно обжалване, при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на постановеното при първото въззивно разглеждане на спора решение № 2061/08.08.2019г. по възз. т.д.№ 3385/2018г. на САС. Отговор на въпроса е даден с постановеното по делото решение № 60081/26.07.2021г., с оглед на което е приет за неправилен изводът на първия въззивен състав, че влязлото в сила арбитражно решение от 06.09.2018г. на АС при МТК, Париж по д.№ 20351/МНМ има действие по отношение на ищеца и, че с него е преклудирано направеното от ответника възражение за нищожност на споразумението от 24.01.2011г., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за произнасяне по релевираните от ответника възражения за нищожност на договора за новация от 31.01.2005г. и на споразумението за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24.01.2011г. Приемайки, че ищецът не е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо с арбитражното решение, въззивният съд е съобразил дадените с отменителното решение № 60081 от 26.07.2021г. по т. д.№ 95/2020г., I т. о. задължителни, съгласно чл.294, ал.1, предл.2 ГПК, указания по тълкуване и прилагане на закона, по въпроса относно съдържанието, обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Между същите страни ( ищец „Енергийна финансова група“ АД и ответник„НЕК“ АД) за парични вземания, основани на същите правопораждащи факти ( като произтичащи от договора от 31.01.2005г. и прехвърлени с договора за цесия от 28.01.2013г.) за друг период (задължения по фактури от септември и октомври 2012г.) e водено т. д.№ 2631/2017г. на СГС, по което с влязло в сила на 01.07.2021г. решение предявените от „Енергийна финансова група“ АД против „НЕК“ АД искове са отхвърлени.В мотивите на влязлото в сила решение е прието, че ищецът „Енергийна финансова група“ АД не е обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение от 06.09.2018г. на АС при МТК, Париж по д.№ 20351/МНМ, както е прието и в сега обжалваното въззивно решение.Касаторът не е обосновал приложното поле на въведеното основание за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като посоченото от него решение № 242 от 22.10.2012г. по гр. д.№ 149/2012г., II г. о. е неотносимо, като касаещо хипотеза, в която страната е била обвързана от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение в предходен процес, каквато хипотеза в случая не е налице, неотносима е и т.5 на ТР № 7/2017г. по тълк. д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, а другите две посочени от касатора решения са постановени в производство по чл.303 и сл. ГПК, поради което нямат характер на съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос № 2.Според формулировката си, въпросът е твърде общ и неясен.Доколкото касаторът изяснява, че счита правните изводи на въззивния съд да са основани само на представените от страните доказателства, без да са събрани такива от съда по реда, установен със ЗТРРЮЛНЦ, което според него е в противоречие с посочената съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въпросът не съответства на формираните мотиви от въззивния съд.Изводът на въззивния състав, че праводателят на ищеца„УорлиП. Н. С. ЕАД не е идентичен или контролиран от първоначалният изпълнител по договора е извършен въз основа на извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „УорлиП. Н. С. ЕАД.Поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос, не се налага изследване на въведената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 2084лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 278 от 28.04.2022г. по възз. т.д. № 768/2021г. на САС.

Осъжда „Енергийна финансова група“ АД/н/ да заплати на „НЕК“ АД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 2084лв.(две хиляди и осемдесет и четири лева)

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: