О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50040

София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3300/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили касационни жалби на Д. А. Г., представляван от адв. Т. Т. и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ чрез държавен инспектор в ТД – Варна, срещу решение № 55 от 28.04.2022 г по в. гр. д. № 631/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.

С въззивното решение се потвърждава решение № 117 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 752/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено в производство по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата на обща стойност 43 449.38 лв.

Касаторът Д. А. Г. обжалва решението в частта му, с която са уважени исковете на Комисията за отнемане на притежаваните от него и съпругата му А. Н. Г.: дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 10 кв. м., което се придава към УПИ VI-1882, кв. 91 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993 г., целият с площ 332 кв. м.; лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“, с рег. [рег. номер на МПС] , с рама № VF39D4HXE92114282 и двигател № 4HX10DZ344006620; мотоциклет марка „Ямаха“, модел „РЖ 07“, с рег. № X0603K, с рама № JYAFRG074000018109 и двигател № J507E042829; сумата от 27 855.77 лв., представляваща иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 г. по ДП № 5/2018 г. на ТС БОП – Варна; сумата от 280 лв., представляваща получен от А. Н. Г. превод по банкова сметка BG069PIRB80634601402235 на Д. А. Г. в „Б. П. Б. АД, както и сумата от 400 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет марка „Джили“, модел „ЖЛ150Т5“ с рег. [рег. номер на МПС] , рама № LXKTHK0196H059450, двигател № 157QMJ060100043.

На свой ред Комисията оспорва решението в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за отнемане от А. Н. Г. на сумата 5 864 лв., представляваща непреобразуваните вноски на каса на третото лице М. Г. от спестовен влог в лева [банкова сметка].

Съгласно констатациите на въззивния съд, производството пред Комисията е образувано след изпратено уведомление от Специализираната прокуратура относно привличането на ответника Д. Г. като обвиняем за извършването на престъпления, попадащи в хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и 25 ЗПКОНПИ и при обосновано предположение за наличие на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между имуществото на ответниците и нетният им доход. Прието е за безспорно между страните, че Д. и А. Г. са съпрузи, сключили брак на 17.05.1992 г.

В 10-годишния срок по чл. 112, ал. 3 ЗПКОНПИ от 17.05.2009 г. до 17.05.2019 г., на която дата е образувана проверката по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ с протокол № ТД04ВА/УВ - 6881/17.05.2019 съдът приема, че ответниците са придобили в режим на СИО по договор за покупко-продажба с О. С. от 10.10.2012 г. дворно място с площ от 10 кв. м., което се придава към УПИ У1-1882 в кв. 91 по плана на [населено място] за сумата от 668.30 лева. С договор от 12.02.2014 г. е закупен процесният мотоциклет марка „Джили“ за сумата от 200 лв., впоследствие отчужден за 100 лв. с договор за покупко-продажба от 30.05.2016 г. Лекият автомобил марка „Пежо“ е закупен с договор от 28.05.2015 г. при цена 1 000 евро. С договор от 27.07.2016 г. е придобит мотоциклетът марка „Ямаха“ срещу сумата от 500 лв.

Доколкото приема, че придобитото имущество следва да бъде оценено по действителната му стойност на придобиване или отчуждаване, съдът е назначил изготвянето на експертно заключение. Въз основа на него е приел, че пазарната стойност на горепосочените МПС е както следва: за мотоциклета „Джили“ към датата на придобивна 520 лв., а към датата на отчуждаване 400 лв.; за лекия автомобил марка „Пежо“ – 5 900 лева; за мотоциклета „Ямаха“ – 3 800 лв. По отношение стойността на придобитото дворно място от 10 кв. м. приема за автентична цената от 668.30 лв.

Съобразно констатациите на съдебния състав на база събрания доказателствен материал, за процесния период ответникът Д. Г. няма реализирани доходи, а съпругата му А. Н. е реализирала нетни доходи от дейност като едноличен търговец общо в размер 23 144.75 лв. Към тези доходи е добавена получената цена от продажбата на недвижимо имущество, която възлиза в общ размер на 14 873.50 лв., изчислена по пазарни стойности на база заключението на вещото лице. Съобразени са и приходите от сключен договор за аренда на земеделски земи от 07.08.2012 г. в размер на 360 лв., както и от продажбата на мотоциклета „Джили“ с пазарна стойност 400 лв. Включени са още получените от А. Г. заемни средства по договори за кредити в общ размер 11 504.19 лв., както и направените вноски по банковата сметка от М. Г. Г. в общ размер на 5 864 лв. На база изложеното съдът е достигнал до извода за общо реализиран приход през процесния период в размер на 56 146.44 лв.

За да определи разходите, съдът е взел предвид, че от брака си ответниците имат две деца – А. Д. Г., [дата на раждане] и Н. Д. Г., [дата на раждане] , като с помощта на приетата в тази връзка експертиза е определил размера на обичайните средства за издръжка в рамките на исковия период на сумата 108 032.60 лв. Към тази сума са прибавени заплатените по данни от данъчните служби данъци и такси в размер на 4 456.89 лв., както и погасителни вноски по кредити в размер на сумата 47 361.43 лв. и други разходи в общ размер 10 167.41, в това число и за задгранични пътувания.

При съпоставяне на приходите /56 146.44 лв./ с направените от ответниците обичайни и извънредни разходи /170 018.33 лв./ и стойността на придобитото имущество /39 453.68 лв./ съдебният състав е формирал извод, че имуществото им надвишава нетния им доход с 153 325.57 лв. Тълкувайки разпоредбата на чл. 107 ЗПКОНПИ приема, че процесните вещи следва да бъдат отнети в полза на Държавата, а ако не са налични към края на проверката да се присъди тяхната равностойност. За сумата от 5 864 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса на трето лице по спестовен влог на ответницата съдът е посочил, че не подлежи на отнемане, тъй като не е налична по сметката към края на периода на проверката.

В жалбата на Д. А. Г. се поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към нея се твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси са както следва: 1. „Следва ли да се предполага, че са направени разходи за командировъчни – храна, хотел и т. н., в хипотезата, когато посещението на съседна държава е на по-малко от 40 км., а именно С. – Одрин? Ако не, не следва ли същите да не присъстват в допълнителното заключение на вещото лице Р. К.?“; 2. „Следва ли сумата от 27 855.77 лв. в т. ч. 26 340 лв. и 775 евро, представляваща намерените и иззети парични средства от доверителя ми Д. А. Г. с протокол за претърсване и изземване от л. а. „Ауди А3“ с рег. [рег. номер на МПС] , да се счита част от исковата претенция, след като от материалите по делото може да се направи обоснован извод, че същата не е в неговия патримониум?“; 3. „Следва ли да се уважава исковата претенция, след като от заключението на вещо лице Р. К. е видно, че след като се приспаднат нетните доходи на Д. А. Г. и А. Н. Г., същите не надвишават с 150 000 лв. определения от закона минимум съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ?“; 4. „Следва ли да се приема като безспорен само материалният интерес за покупката на 10 кв. м. от придадени недвижим имот от О. С. а да не се кредитират по отношение на покупно-продажната цена посочена в нотариално заверени писмени договори за покупката на МПС-та?“. Според касатора така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Отделно от това се поддържа „очевидна неправилност“ на въззивното решение с оглед липсата на мотиви по поддържаното становище за споделяне на общо домакинство с родителите на ответника Г. и получаваните от тях доходи от пенсии, както и отказа за допускане на свидетели, вследствие на който се твърди да е ограничено правото на защита на ответниците. Излагат се доводи също така за ненадлежно сезиране на Комисията и недопустимост на исковата молба, както и неправилност на извода за липса на реализирани доходи от страна на ответника Г..

В жалбата на Комисията се аргументира тезата за неправилно приложение на закона във връзка с извода на въззивния съд, че преминалите през банкови сметки, но неналични към приключване на проверката парични суми, не подлежат на отнемане. В тази връзка се позовават на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“. Излагат се аргументи също така за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулиран въпрос: „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“.

При изложените от въззивния съд мотиви и като взе предвид първия от поставените въпроси в изложението към касационната жалба на Комисията, Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, което следва да даде отговор на въпроса: Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 3300/2022 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, до постановяването на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 4/2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.