Р Е Ш Е Н И Е

№ 50018

София, 10.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваната от съдия К. М. молба по гр. д. № 4713 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 196 от 10.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 1363 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1124 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че при претендирано придобиване на право на собственост по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ е без значение, че имотът не е бил застроен към момента на влизане в сила на закона.

С решение № 50108 от 14.12.2022 г. въззивното решение е отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилна правна квалификация на фактите, от които ищците извеждат претендираното право на собственост по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, вместо по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото имотът никога не е бил застрояван и делото е върнато за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателства (за изясняване дали плащането от 8.06.1994 г. на сумата по оценка за два имота, единия от които за К. Н. Т., е и за процесния имот за К. А. Т. и на специалните предпоставки по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ – вид на имота като лозе или овощна градина, респ. съставляващ единствена земя за семейството на ползвателя в землището на населеното място, в което живее и отдалечеността му от [населено място] и от крайбрежната морска ивица).

С молба вх. № 533 от 10.01.2023 г. ищецът и касатор в настоящото производство Н. Т. Н. е поискал допълване на отменителното касационно решение на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 81 ГПК и чл. 250, ал. 1 ГПК.

О. Д. представлявана от министъра на земеделието, храните и горите (сега министър на земеделието) оспорва допустимостта на молбата в подаден писмен отговор, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е процесуално допустима като подадена от страна в процеса в сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК. Разгледани по същество, обективираните в нея искания са неоснователни.

По искането по чл. 250, ал. 1 ГПК:

Ищецът Н. Т. Н. посочва, че в определението по чл. 288 ГПК касационният съд допускайки касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е посочил, че останалите поставени от касаторите (Н. Т. Н. и С. Т. Н.) въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд ще разгледа при постановяване на решението си, доколкото същите са свързани с конкретните доводи за неправилност в касационната жалба. Поддържа, че в касационното решение съдът не се е произнесъл по поставени от касаторите въпроси, чието изясняване е съществено за спора, а именно въпросите по:

- т.4 - дали правото на изкупуване на предоставена за ползване земеделска земя по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ (в случаите, в които тази земя не е имало бивш собственик-физическо или юридическо лице и не е била обобществена, отчуждена или незаконно отнета) е приложимо не само в случаите, когато земята е била държавна или общинска собственост, но и в случаите когато тази земя е била пустееща и/или находяща се в силно пресечен терен, поради което не е била нито държавна, нито общинска собственост, установено с акт или протокол на правоспособен орган по действащия в страната ред, установен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ от 1991 г.;

- т. 6 - дали в случаите на изкупуване на предоставена за ползване земеделска земя (при хипотезата за наличие на доказано впоследствие опорочено предоставяне на ползването и/или на дефекти при изкупуването на имота, за каквито незаконосъобразности купувачът не е предполагал) продължаващото след изкупуването владение на имота е добросъвестно и дали в тези случаи собствеността се придобива след петгодишно давностно владение – щом горепосочените пороци са установени много по-късно и не са се знаели от купувача;

- т. 9 - дали разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ дава само нормативна възможност да се установят служебно земите от държавния и общинския поземлен фонд (но не представлява конкретно посочен ред за това служебно установяване) или тази разпоредба дава определен ред (макар и не подробно разписан) за служебно установяване на тези земи и във втория случай – как се осъществява така посоченият ред по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, какви са последователните стъпки от този ред и на какво нормативно установено право се основават тези стъпки;

- т. 10 - по какъв друг ред, различен от реда, установен в Закона за трудовата поземлена собственост и ППЗТПС от 1946 г. се приемат и зачисляват земеделски земи в ДПФ и дали е необходимо това зачисляване (придобиване от ДПФ на земеделски земи) да се установява с нарочно съставени актове или констативни протоколи, издадени от оправомощени за целта държавни органи или общински служби;

- т. 11 - пустеещите земи, които не са се притежавали от някого преди колективизацията и които са се считали по презумция (както всичко останало, което не е било собственост на някого) за държавна собственост през годините на социализма, след промяната в чл. 6 ЗС в ДВ бр. 77/17.09.1991 г. дали се считат за заварени при влизането на ЗСПЗЗ в сила държавни земи по смисъла на чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ и дали за тях е в сила забраната по чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ за придобиването им по давност от физически и юридически лица;

- т. 12 - липсата на действително подадено в поземлена комисия заявление на министерство за възстановяване собствеността върху земеделски земи, води и до нищожност на реституционното решение за тези земи, поради липса на надлежно сезиране от правоспособен административен орган и в тази връзка какво е правното значение на съставените много по-късно компютърни разпечатки на действително липсващото заявление;

- т. 13 - допустимо ли е издаването от поземлена комисия на реституционно решение в полза на държавата за земеделска земя и доколкото това решение има конститутивен характер според общоприетата практика на ВКС, може ли реституционното решение в полза на държавата (ДПФ) да бъде постановено след влизане в сила на ПНИ и какви са правните последици от допуснатата аномалия;

- т. 14 - какъв е характерът и какво правно действие имат заповедите на общинския кмет по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

- 15 - какъв е статутът на предоставените за ползване земеделски земи по § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, изплатени от ползвателите по установения в закона ред преди 1999 г. (в хипотеза на опорочено предоставяне на ползване и/или на допуснати пропуски при изкупуване на земята) и чия собственост са тези земи в периода от 24 часа от 31.05.2006 г. до 1.06.2006 г. с оглед приемането със задна дата на мораториума от 6.06.2006 г. върху придобиването на имоти частна държавна и общинска собственост.

Поддържа се и че касационното решение следва да бъде допълнено с произнасяне по доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изложени на стр. 4 и 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обосновано е, че не може да се иска допълване на мотивите на съдебно решение щом недоволната страна има процесуалната възможност да обжалва самото решение и по аргумент от противното, когато страната няма възможност да обжалва решението (защото е окончателно, като в настоящия случай) то няма принципни пречки и е в интерес на правораздаването страната да иска допълване на мотивите на решението, щом това пряко касае правораздавателната дейност на долустоящата инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане и решаване и която е длъжна по закон да се съобразява с указанията на по-горната инстанция, когато такива указания действително са дадени.

От изложеното е видно, че ищецът Н. Т. Н. иска допълване на мотивите на касационното решение и то чрез произнасяне по въпроси, които евентуално биха подлежали на разглеждане, доколкото се установи релевантност на някои от тях, само ако ищците докажат предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, каквито са указанията в отменителното касационно решение за правната квалификация на предявения от тях иск.

Неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на жалбоподател, изложени в касационната жалба и/или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите на решението, макар и дадени в единен писмен документ със самото решение (неговия диспозитив), не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи и оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението.

В настоящия случай касационната жалба е приета за основателна и въззивното решение е отменено изцяло, като делото е върнато за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателства. Следователно липсва непълнота в диспозитива на касационното решение.

По искането по чл. 248 ГПК:

Н. Т. Н. поддържа, че макар съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане, да дължи произнасяне коя от страните следва да възстанови направените при касационното разглеждане на делото разноски, то на основание чл. 81 ГПК в мотивите на отменителното касационно решение касационната инстанция е длъжна на определи действителния размер на направените от всяка страна разноски, които следва да бъдат заплатени от насрещната страна с оглед крайния изход на спора.

От изложеното е видно, че отново се иска допълване на мотивите към отменителното касационно решение и то в пряко противоречие с изричната норма на чл. 294, ал. 2 ГПК и по съображенията, изложени по-горе, искането по чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по искането на Държавата за възстановяване на направените по повод исканията по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК разноски.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. Т. Н. по молба вх. № 533 от 10.01.2023 г. за допълване на основание чл. 250 ГПК и на основание чл. 248 ГПК на решение № 50108 от 14.12.2022 г., постановено по настоящото гр. д. № 4713 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение чрез произнасяне в мотивите по конкретно поставени въпроси и чрез определяне в мотивите на действителния размер на направените от всяка от страните в касационното производство разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: