По системата на облигационното право на Република България основен принцип е изпълнението на поетите по договора задължения, постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Именно за това е предвидено задължение за кредитора и при виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника да му даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът да се смята за развален (чл. 87, ал. 1 ЗЗД).

От същата идея изхожда и правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, според което не е допустимо разваляне на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса. В такъв случай съдът, пред който е отнесен спорът, може според обстоятелствата да даде срок за изпълнение.

Израз на същото основно начало е и разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, според която не се допуска разваляне на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. В този случай преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености.

Когато задължението се състои в построяване на жилище, преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали действително се предава жилище или нещо друго и ако се предава жилище, дали при построяването му е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не може да удовлетвори нуждите...