2№ 50044

гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. участието на секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3273 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 929/20.05.2021 г. по гр. д. № 878/2021 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260450/12.02.2021 г. по гр. д. № 9002/2020 г. на Районен съд – Варна, е признал за установено, че К. С. Т. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 401.93 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г.

С молба, докладвана в откритото съдебно заседание от 14.06.2022 г., ответникът по касация К. Т. заявява, че се отказва от иска в частта над сумата 5 000 лв., като при този размер касационната жалба е с недопустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) и Върховният касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество.

Отказът е заявен от К. Т., ищец по иска в хода на касационното производство. С ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК се прие, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част, а касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Зачитайки действието на тълкувателното решение по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящият състав е длъжен да приеме, че производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК частично, до посочения по – горе размер, а обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по предявения иск за недължимост на сумата над сумата 5 000 лв.

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, за да може съдът по отрицателния установителен иск на крайния клиент срещу оператора на електроразпределителната мрежа да установи основанието на оспореното вземане, произтичащо от преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в неиндивидуализиран (скрит)регистър на СТИ, при действието на измененията в Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) и раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ, бр. 35/2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)? и 2. Каква е доказателствената сила и доказателственото значение на протоколите за техническа и метрологична годност на СТИ, монтирано в обекта, съставени от Българския институт по метрология?

Отговорите и на двата въпроса произтичат от установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение №85/27.06.2021 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV-то ГО и цитираните в него други, и решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV-то ГО. Обобщена, в нея се приема следното следното:

Възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли) сметките на крайния клиент за минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ, произтича от измененията в Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) и по-конкретно – от чл. 55 и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ, бр. 35/2019 г., в сила от 04.05.2019 г.). Чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт, издаден от КЕВР в рамките на законовата делегация и не противоречи на ЗЕ, включително – на произтичащия от чл. 183 и чл. 200 ЗЗД извод, че крайният клиент (потребителят) дължи цена, регулирана от държавен орган (КЕВР). Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи. Основанието на това вземане (фактът, който го поражда) е съответното, действително доставено количество електроенергия на обекта. На ниво условия (предпоставки), очертани в ПИКЕЕ – поради разликата между количеството електрическа енергия, което е било отчетено по показанията във визуализираните (явни) регистри на СТИ, и измереното по показанията в невизуализираните (скрити) регистри на СТИ. Правният интерес (своята и на ответника надлежна процесуална легитимация) по отрицателния установителен иск ищецът доказва с издадените фактура и справка за преизчислените количества, които съдържат и претенцията на оператора за предоставената мрежова услуга (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). В тежест на ответника е да докаже оспореното вземане. Доказването се извършва с помощта на всички допустими доказателствени средства по ГПК. Успешното му провеждане налага съдът да установи техническата и метрологична годност на СТИ. Българският институт по метрология е орган, на когото е възложена държавната политика в областта на измерванията (чл. 8, ал. 1 Закона за измерванията). За резултата от осъществения контрол на СТИ БИМ издава по утвърден ред документи (протоколи). Те се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК. Доказателственото значение на удостоверените със съставянето им факти, които съдът по отрицателния установителен иск е длъжен да приеме за осъществени, но също така да прецени доказателственото им значение, като ги обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Съдът следва да отчете, че от ГПК не произтича изискване всеки релевантен факт да бъде установен пряко. Възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че фактът не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за осъществен и такъв факт, който според неопроверганите по конкретното дело опитни правила, съпътства друг, установен факт.

Обжалваното решение не съответства на така установената практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд при съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е очаквал ответникът да проведе успешното доказване на основанието на вземането, оспорено с предявения отрицателен установителен иск, при обсъждане само на пряко установените факти, и в частност на фактите, засвидетелствани със съставените протоколи. Въззивният съд също така не е взел предвид установената от ВКС практика (решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV-то ГО), за това, че по тези дела е приложима и човешката презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели, а тя важи не само за явните, но и за скритите регистри. Тази презумпция въззивният съд е следвало да намери за неприложима, но само ако по делото са събрани доказателства, че уредът е бил използван преди монтажа, а при последващия му монтаж на обекта регистърът не е проверен и изчистен. Такива данни по делото няма. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е установено, че ищецът К. Т. е потребител на електрическа енергия, доставяна в обект в [населено място] на [улица]. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 15.01.2017 г. е монтиран електромер фабричен № 9501143, а в съставения за монтажа констативен протокол № М1188574 е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 15.04.2020 г. служители на ответното дружество съставят констативен протокол № 5100500, с който удостоверят демонтажа на електромера. В протокола е посочено, че в регистър 1.8.1 (нощната) фигурира отчет за потребена 11677.1 квтч електроенергия и в регистър 1.8.2 (дневната) фигурира отчет за потребена 26953.0 квтч електроенергия, а в скритите регистри 1.8.3. и 1.8.4 (невизуализирани на дисплея на електромера) фигурира отчет за преминала електроенергия 67226.6 квтч елекроенергия. Документът е подписан от двама служители на ответното дружество и от ищеца. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол № 433/ 25.05.2020 г., при извършването й е установена намеса в тарифната схема на електромера, причина за различните стойности на електроенергията, отчетени в явните и в скритите регистри на СТИ. Разликата е 28 597 квтч електроенергия. Ответното дружество извършва корекция на дължимите от ищеца суми за действително доставената електроенергия в обекта в периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г., издавайки фактура № [ЕГН]/ 27.05.2020 г. за сумата 5 401.93 лв., дължима от ищеца.

От приетото по делото и неоспорено заключение на техническата експертиза се установява, че електромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2016 г. и има срок на метрологична годност 6 години; при монтирането му за обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следвало от преминатата метрологична и ведомствена проверка; няма намеса в схемата на присъединяване, което означава, че отчетената в скритите регистри електроенергия е доставена и регистрирана в тях; има неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа; изчисленията по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените.

При така установените факти, включително при зачитане на материалната доказателствена сила на протоколите на БИМ, отрицателният установителен иск в частта, с която спорът продължава да е висящ пред настоящата инстанция, е неоснователен. В основанието на вземането, оспорено с иска, е точното количество на потребената, но незаплатена енергия, доставена по електроразпределителната мрежа, на която ответникът е оператор. В случая електромерът, отчитал доставената в обекта електроенергия, е монтиран с нулеви тарифи. Ищецът не е опровергал опитното правило, че когато СТИ е монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните регистри, следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. Такива твърдения респ. доказателства по делото няма.

След като е установено, че отчетената по невизуализираните тарифи енергия е доставена в обекта за исковия период, крайният клиент (ищецът) дължи заплащане на цената й. Не е установено възникналото задължение, което в рамките на подзаконовата делегация правилата по раздел IX от ПИКЕ възлагат за установяване и събиране на оператора на разпределителната мрежа (на ответника) да е погасено. Настоящият състав е длъжен да отхвърли отрицателния установителен иск в размера от 5 000 лв., с който продължава да е сезиран.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят всички разноски, които ответникът (сега касатор) е направил по делото.

При тези мотиви съдътРЕШИ :ОБЕЗСИЛВА решение № 929/20.05.2021 г. по гр. д. № 878/2021 г. на Окръжен съд - Варна и решение № 260450/12.02.2021 г. по гр. д. № 9002/2020 г. на Районен съд – Варна в частите, с които е признато за установено, че К. С. Т., ЕГН [ЕГН], не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], ЕИК[ЕИК], над сумата 5 000.00 лв. до сумата 5 401.93 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството в тази част на основание чл. 233 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 929/20.05.2021 г. по гр. д. № 878/2021 г. на Окръжен съд – Варна в останалата част.

ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено, че К. С. Т. от [населено място], [улица]-ма“ № 24, ЕГН [ЕГН], не дължи на „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 5 000.00 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г.

ОСЪЖДА К. С. Т. да заплати на „Електроразпределение Север” АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 4 746.09 лв. – разноските по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.