№ 50081
София, 07.03.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. АТАНАС КЕМАНОВ
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3055 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С., гражданин на Р. Ф. трето лице-помагач на ответника „Марс - Надежда“ ООД, гр. С. В. чрез пълномощника му адвокат М. Г., против решение № 2 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 315 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 388 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1571/201 г. на Окръжен съд - Бургас за признаване за установено по иска на „Р. Е. К. ООД, гр. София, че „Марс - Надежда“ ООД, гр. С. В. не е титуляр на учреденото му с нотариален акт № 70 от 17.07.2014 г. на нотариус № 600 право на строеж за самостоятелни обекти в жилищна сграда Б, секция 4, съставляващи апартаменти № 4-4 на първи етаж, № 4-5, № 4-6, № 4-7, № 4-8 на втори етаж, № 4-9, № 4-10, № 4-11 и № 1-12 на трети етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предвидени за изграждане в поземлен имот с идентификатор *** – урбанизирана територия, на площ от 6 296 кв. м., находящ се в [населено място], м. „Ю.“, поради погасяването му по давност, като решението е постановено при участие на „Марс - Хотел“ ЕООД, гр. С. В. и С. А. С. като трети лица-помагачи на ответника „Марс - Надежда“ ООД, гр. С. В.
В останалата му част, с която искът е уважен за още 84 самостоятелни обекта от сгради А и Б, за които е било учредено правото на строеж, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано
„Марс - Надежда“ ООД, гр. С. В. чрез определените от Адвокатска колегия – Бургас и назначени от съда при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК особени представители адвокат Б. Д., адвокат С. Г. и адвокат Н. Д., се е присъединило към касационната жалба на С. А. С..
„Р. Е. К. ООД, гр. София и „Марс - Хотел“ ЕООД, гр. С. В. не са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Със заявление вх. № 500971 от 14.02.2023 г. „Марс – Хотел“ ЕООД, гр. С. В. е поискало делото да се върне на Апелативен съд – Бургас, който да му връчи препис от касационната жалба, тъй като приложеното по делото съобщение за връчен на 30.06.2022 г. не е подписано от представляващата дружеството Е. М.. За установяване на това твърдение се иска допускане на съдебно-графична експертиза. Искането е неоснователно, тъй като съгласно чл. 284, ал. 3, т.2 ГПК и чл. 287, ал. 1, изр. първо ГПК съдът дължи изпращане на препис от постъпила касационна жалба само на насрещната страна. Налице е и тълкуване по Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т.2, постановено при действието на аналогичната на чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК норма на чл. 199, ал. 1, б. „а“ ГПК-отм., че препис от жалба се представя само за насрещната страна, но не и за необходимите другари на жалбоподателя, с които той се намира на една и съща страна на процесуалното правоотношение. Това тълкуване е приложимо и в хипотеза, в която жалба е подадена от едно от конституираните трети лица-помагачи на страна по делото, в който случай препис не се връчва на другите трети-лица помагачи на същата главна страна.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Апелативният съд е констатирал, че във въззивната жалба на С. А. С. са оспорени изводите на първоинстанционния съд с доводи, че не ответното дружество, а ищецът и неговите праводатели имат вина за нереализирането на проекта, тъй като не била предоставена цялостната документация за започване на строителството (проект за части: конструкция, ВиК, ОВ, ел. захранване и др.), както и не са дадени необходимите пълномощия на ответника за реализиране на учреденото му право на строеж, т. е. налице е позоваване на забава по чл. 95 ЗЗД, предвид недаденото съдействие от страна на кредитора, което освобождава длъжника от последици (чл. 96 ЗЗД), както и за умишлено бездействие на изпълнителя, предвид обстоятелството, че лицето В. Г. представлява, както ищеца-възложител и неговите праводатели, така и изпълнителя-ответник, което бездействие цели да се черпят права от собствено неправомерно поведение, като производството е проведено без конституирането на задължителен другар, а именно учредителя на суперфицията „Софком“ ООД.
Въззивният съд е приел за неоснователен доводът за необходимост от конституиране по предявения иск на задължителен необходим другар в лицето на „Софком“ ООД, гр. Костинброд, учредител на процесната суперфиция, при запазени обекти за себе си в предвижданите за изграждане сгради, отчуждил в последствие земята, придобита по-късно от ищеца от пореден собственик. Посочил е, че в разглежданата хипотеза не са налице основанията на чл. 216, ал. 2 ГПК, сочещи на необходимо другарство в процеса, тъй като спорното правоотношение, въведено като предмет на иска по чл. 67 ЗС, както по своето естество, така и по разпореждане на закона, не трябва да бъде еднакво спрямо учредителя-бивш собственик на терена и суперфициара по договора за суперфиция от 17.07.2014 г. Ако предявеният иск бъде уважен, погасяването по давност на процесната суперфиция за съответната част от обекти в бъдеща застройка ще бъде признато в полза на ищеца, настоящ собственик на земята, което по никакъв начин не би засегнало отношенията между него и бившия собственик, досежно правото на строеж върху останалите обекти в сградата, за които „Софком“ ООД не е учредил суперфиция на трето лице в процесния поземлен имот. Правното положение на „Марс - Надежда“ ООД и „Софком“ ООД спрямо спорното материално право, предмет на делото, не е едно и също, поради което и процесуалното положение на двата субекта не е идентично и решението по предявения спор по чл.67 ЗС не трябва да бъде еднакво спрямо всеки един от тях.
От фактическа страна апелативният съд е приел за установено, че в полза на „Софком“ ООД, за собствения на дружеството поземлен имот *** в гр. С. В. са били издадени разрешения за строеж № 168 и 169 от 21.12.2007 г. на О. Н. съответно за жилилищна сграда „А“ и жилищна сграда „Б“, съгласно одобрени/съгласувани проекти на 07.12.2007 г., с последвало одобрено изменение от 16.06.2010 г. и презаверяване от 27.08.2012 г. На 27.11.2008 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за жилищна сграда „А“, с възложител „Софком“ ООД и строителен надзор „Прима консулт“ ООД.
С нотариален акт № 70 от 17.07.2014 г. „Софком“ ООД, с управител В. А. Г. е учредило в полза на „Марс - Надежда“ ООД, с управител Е. М. М., право на строеж върху горния имот срещу задължението на суперфициаря да проектира и построи в имота, съгласно издадените разрешения за строеж и одобрени архитектурни проекти, масивна жилищна сграда за сезонно ползване „А“ със секции 1, 2 и 3, с магазин за хранителни стоки, възстановителен център, фитнес зала, интернет клуб/склад за амбалаж и офис, състояща се от три секции, от сутерен, три жилищни, тавански етаж и подпокривно пространство с РЗП 5 584,51 кв. м. и жилищна сграда за сезонно ползване „Б“ със секции 4, 5 и 6 и заведение за обществено хранене–бистро, състояща се от сградата и трите секции от три жилищни етажа и подпокривно пространство, а ЗОХ – бистро от един етаж с РЗП на сградата и бистрото общо 3 245,61 кв. м., които сгради да бъдат построени изцяло със средства, труд, материали и механизация, осигурени от „Марс - Надежда“ ООД, като по силата на така учреденото право на строеж всяка от страните по договора, след построяването на сградите става собственик на изброените в нотариалния акт самостоятелни обекти, съответно в т.2 (от т.2.2 до т.2.17) са посочени обектите, които ще придобие в собственост „Софком“ ООД, а в т.3 (от т.3.1 до т.3.93) – в собственост на „Марс - Надежда ООД. Съгласно т.4 от договора, изпълнителят се е задължил да построи сградите, ведно със съответните довършителни работи и външни връзки, съгласно одобрените архитектурни проекти и изискванията на закона. В т.5 е посочено, че всички промени по проектите по време на строителството, които не засягат обектите на възложителя, включая евентуално усвояване и застрояване на нови допълнителни площи, се предоставят като възможност и опция за извършване и придобиване след изграждането им в полза на изпълнителя, като изложеното се счита за съгласие от страна на възложителя и оправомощаване по смисъла на закона. Срокът за изпълнение в груб строеж е фиксиран до 31.12.2017 г., при допълнително договаряне за въвеждането на сградите в експлоатация. Времето, през което е забранено извършването на СМР не се включва в договорения срок за строителство. Спирането и възобновяването на строително-монтажните работи се констатира с подписването на протокол от страните. Възложителят се е задължил да съдейства в пълен обем на изпълнителя в хода на изпълнение на строителството, в т. ч. в набавянето на съответната документация, като в тази връзка и при необходимост се задължава да снабди изпълнителя с необходимото за това нотариално заверено пълномощно или друга необходима документация (т.10). Всички разходи по промяна на архитектурния проект в идейна, техническа и работна фаза са за сметка на изпълнителя. По т.15 възложителят е упълномощил и възложил на управителя на „Марс - Надежда“ ООД да извършва от тяхно име всички фактически и правни действия по проектиране, промени в хода на строителството, сключване на договори с ВиК и „Електроразпределение“, необходими за строителството.
Със заповеди № 172 и 173 от 22.08.2014 г. „Марс - Надежда“ ООД е вписано в разрешенията за строеж от 2007 г. като възложител, собственик.
На 01.10.2014 г. „Софком“ ООД, като продавач, е сключило предварителен договор за покупко-продажба на поземления имот с купувач „Меме“ ЕООД, гр. София, обявен за окончателен с решение № 221 от 15.05.2015 г. по т. д. № 615/2014 г. на Окръжен съд–Бургас, влязло в сила на 05.06.2015 г. „Меме“ ЕООД е апортирало имота в капитала на „Южна звезда БГ ЕАД гр. Бургас, което е продало същия на ищеца „Р. Е. К. ООД, гр. София с нотариален акт № 55 от 17.11.2016 г.
И до настоящия момент строителството на сградите, предмет на процесната суперфиция не е започнало, като от експертните заключения се установява, че със заповеди от 17.02.2015 г. на гл. архитект на община Несебър разрешенията за строеж са допълнени с одобрени на 16.02.2015 г. работни архитектурни проекти за етапно изпълнение на строителството. По заявления от И. М., като представляващ „Марс - Надежда“ ООД, подадени на 16.03.2016 г. до Кмета на община Несебър, са издадени разрешение за поставяне в поземления имот на временни преместваеми обекти-павилион за пакетирани стоки с площ от 15 кв. м. и два броя обединени павилиони с площ от 15 кв. м. всеки за ЗОХ за срок от 5 години. При извършения оглед от вещото лице Ст. Р. през октомври 2020 г. е констатирано, че в процесния терен са разположени павилион от 15 кв. м., сглобяема метална конструкция тип „сандвич“ - в северозападната част, ЗОХ–ресторант на площ от 149 кв. м., паянтова конструкция, отпред с барбекю-в южната част и павилион на площ от 12 кв. м., паянтова конструкция. Допълнителната експертиза не е установила в община Несебър други одобрени проекти за процесните сгради, освен работни архитектурни. Към одобрените проекти са съставени комплексни доклади–„Оценка за съответствие на проектната документация със съществуващите изисквания към строежите, съгласно чл. 143, ал. 1 ЗУТ, от „Прима консулт“ ООД с управител инж. Т. Ш. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при проверка в надзорната фирма е установила, че при тях не се съхраняват проекти, съхраняват се докладите, като и било обяснено, че при изработване на докладите всички части на проекта са били представени. За започване на строителството са необходими и части „конструкция“, „ВиК, „ел. захранване“, „вертикална планировка“ така, както са описани в доклада на надзорната фирма, като трябва да се осигури захранване със самостоятелен трафопост или чрез свързване от съседни обекти.
При така възприетите факти съдът е приел за неоснователно твърдението на С. А. С., че причина за неосъщественото строителство по процесната суперфиция е липсата на предоставена от собственика на терена пълна строителна документация, необходима за реализиране на строежа – конструктивен проект, части „ВиК“, ОВ, ел. захранване и др., което сочи на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Посочил е, че липсват доказателства за отправено искане от страна на „Марс - Надежда“ ООД до „Р. Е. К. ООД, гр. София, както и до предходните собственици на терена, за оказване на съдействие в хода на изпълнение на строителството за набавяне на каквато и да било документация, включително нотариално заверено пълномощно, съобразно предвиденото в т. 10 от договора. При наличието на издадени разрешения за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и при отразяването на „Марс - Надежда“ ООД като възложител–собственик в разрешенията за строеж, не започналото строителство очевидно не е препятствано от липсата на документация, чието набавяне да е било необходимо чрез съдействие на ищеца-възложител в хода на строителните работи. Видно от заявеното от И. М., управител на „Марс - Надежда ООД, в с. з. на 10.09.2020 г., строежът е следвало да се финансира чрез банков кредит. Дружеството кандидатствало пред банка за финансиране, но не им дали пари, защото имало проблем с имотите за обезпечение – банката не харесала имотите, поискала друго обезпечение. Посочените обстоятелства се потвърждават от приложения по делото протокол с решение на Общото събрание на съдружниците в „Марс - Надежда“ ООД от 19.01.2016 г. за ползване на финансиране от „Р. Б. Б. ЕАД, както и договор за срочен кредит от 10.02.2016 г. с цел на кредита: инвестиция–частично финансиране изграждането на жил. сграда „Б“, неосъществено поради неодобрено обезпечение. В тази насока са и показанията на св. К. М., който заявява, че строителството не се случило, поради липса на финансиране, тъй като бил отказан кредит. И. М. търсил финансиране на местно ниво – Н., Б.. В. искал да се построи обекта, но по-късно отношенията на съдружниците се влошили и до сега строителство не е извършено. Двамата имали и друг общ бизнес, но сега имали спорове и съдебни дела.
Съдът е изложил съображения, че липсват доказателства и за отказ на възложителя да съдейства за изпълнение на указанията в писмо от 25.01.2016 г. на ЕVN, в което е посочено, че собственикът на земята следва да подаде искане във фронт офис Поморие за започване на процедура по учредяване на право на строеж за изграждане на нов трафопост и право на прокарване за кабелни линии за захранване на обекта. Не се установява „Марс - Надежда“ ООД да е отправяло искане към собственика на терена към този момент-„Южна звезда БГ“ ЕАД, а и в последствие към „„Р. Е. К. ООД, гр. София, за съдействие в горния смисъл, което да е отказано. При неслучилото се финансиране по договора за кредит, логичният извод за неосъществената процедура по цитираното писмо е липсата на средства, чието осигуряване е отговорност на изпълнителя по договора за суперфиция. В договора за отстъпено право на строеж е предвидено насрещно задължение на изпълнителя-суперфициар да проектира и да построи предвидените по одобрения архитектурен проект сгради, което изключва твърдяното неизпълнение от страна на възложителя-собственик на терена, изразяващо се в не предоставяне на изпълнителя на строителни книжа – конструктивен проект, части „ВиК“, ел. захранване и др. Осигуряването на въпросната строителна документация, съгласно договора е отговорност на ответника, който и до момента твърди, че не разполага с необходимите му проекти и не може да започне договореното строителство.
Приемайки, че липсва установено по делото недобросъвестно поведение на собственика на земята, което да е препятствало извършване на строителството и реализиране на отстъпеното право на строеж, въззивният съд е счел, че от момента на сключване на договора са били налице условията за започване на строежа по издадените строителни разрешения и протокол за строителна линия и ниво. От този момент е започнал да тече давностният срок по чл. 67 ЗС. Суперфициарът не е могъл да осигури финансиране на строителството и не е започнал каквито и да било строителни работи по реализиране на суперфицията в продължение на повече от пет години до завеждането на настоящия иск на 15.10.2019 г. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 17.07.2019 г. и на основание чл. 67 ЗС учреденото с процесния договор в полза на „Марс - Надежда“ ООД право на строеж за съответните самостоятелни обекти в сграда е погасено по давност в полза на собственика на земята.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси:
1) могат ли да се ползват от давностния срок по чл. 67 ЗС собствениците на земята-учредители на правото на строеж, в случай, че същите недобросъвестно са създали пречки за реализирането на правото на строеж;
2) следва ли съдът да конституира като страна по делото – задължителен и необходим другар дружеството „Софком“ ООД, учредител на процесната суперфиция и същото е ли задължителен и необходим другар;
3) длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички релевантни за спора доказателства, както и всички релевантни и своевременно заявени възражения на страните в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по всички оплаквания и наведени доводи и изложи мотиви защо ги приема или отхвърля.
Позовава се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед доводите в касационната жалба и поставения втори въпрос следва, че тезата за недопустимост на въззивното решение е свързана с твърдението за неучастие на задължителен необходим другар, а именно на учредителя на процесната суперфиция „Софком“ ООД, гр. Костинброд, който след учредяването й се е разпоредил с правото на собственост върху терена.
С оглед фактите по настоящото дело липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено без участието на задължителен необходим другар. Нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК посочва общите предпоставки, при които е налице необходимо другарство, както и правната теория и съдебната практика по приложението й приемат, че другарството е задължително необходимо в предвидените от закона случаи (когато се изисква съвместна процесуална легитимация) или при липса на такава уредба, когато естеството на спорното правоотношение налага еднакво разрешаване на спора по отношение на другарите. В хипотезата на чл. 67 ЗС спорното правоотношение се развива между собственика на терена и суперфициара, с оглед установяване съществува ли все още ограниченото вещно право на строеж, с което собственика на земята следва да се съобразява, а съответно и правото на суперфициара да въздейства върху чуждия имот чрез реализиране на строителство. Бившият собственик на земята, дори и да е учредител на суперфицията не е участник в това правоотношение, поради което дори и с оглед някакви особености на конкретния случай да е налице правен интерес от предявяване на иска и спрямо него, решението не следва да е еднакво с това, постановено спрямо суперфициара (ако другарството е пасивно) или настоящия собственик на терена (ако другарството е активно).
Касаторът само бланкетно се е позовал, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение, без за изложи конкретни съображения. Касационният съдебен състав не констатира допуснати от съда нарушение на императивни материално правни норми, основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина правораздаване, при зачитане равенството на страните, прилагане на закона в неговия противоположен, отменен или несъществуващ смисъл, грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране изводите на съда, изводими от мотивите на съдебния акт.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК по поставените първи и трети въпроси.
Първият въпрос е основан на тезата на касатора, че собственикът на терена, респ. неговите праводатели не са дали на суперфициара необходимото съдействие, за да започне строителството и не може да бъде свързан с мотивите на съда, че липсва установено неизпълнение на задълженията на учредителя на суперфицията и последващите собственици на терена, а липсата на строителство и до настоящия момент се дължи на неосигурено финансиране от страна на ответното дружество-суперфициар, като осигуряването на строителната документация не негово задължение съобразно сключения договор за учредяване на суперфицията, поради което поставеният въпрос се явява неотносим към изводите на апелативния съд.
Третият въпрос отново е основан на тезата на касатора, че строителството не е осъществено, тъй като собствениците на земята не са предоставили на суперфициара необходимите строителни книжа, доколкото е свързан с доводите в касационната жалба, че съдът не е отчел, че В. А. Г. и О. Ч. С. са съдружници и управители на учредителя на суперфицията през 2014 г. „Софком“ ООД и на настоящия собственик на терена „Р. Е. К. ООД, че представят само част от писмените документи, с които разполагат и които са подписвали в хода на строителството, респ. които са им били издадени от О. Н. че „Меме“ ЕООД и „Южна звезда БГ“ АД, придобили собствеността след учредяване на суперфицията, не са били вписани като възложители съгласно изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Тъй като тази теза не може да бъде съотнесена към мотивите на въззивното решение, то и третият поставен въпрос се явява неотносим.
Допълнително следва да се посочи, че тезата на касатора за наличие на неизпълнение на задълженията на собственика на терена, поради което е било невъзможно започване на строителството, е отречена със сила на пресъдено нещо на въззивното решение в частта, с която същото е влязло в сила по отношение на останалите 84 самостоятелни обекта от сгради А и Б, за които е било учредено правото на строеж, тъй като спорът както за тези обекти, така и за деветте самостоятелни обекти, за които е подадена касационната жалба, е основан на едни и същи факти и за тях са въведени същите възражения.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по заявление вх. № 500971 от 14.02.2023 г. на „Марс – Хотел“ ЕООД, С. В. за допускане на съдебно-почеркова експертиза за установяване, че подписа в съобщението за връчен на 30.06.2022 г. препис от касационната жалба не е положен от Е. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 315 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 388 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1571/201 г. на Окръжен съд – Бургас в атакуваната му част за признаване за установено по иска на „Р. Е. К. ООД, гр. София, че „Марс - Надежда“ ООД, гр. С. В. не е титуляр на учреденото му с нотариален акт № 70 от 17.07.2014 г. на нотариус № 600 право на строеж за самостоятелни обекти в жилищна сграда Б, секция 4, съставляващи апартаменти № 4-4 на първи етаж, № 4-5, № 4-6, № 4-7, № 4-8 на втори етаж, № 4-9, № 4-10, № 4-11 и № 1-12 на трети етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предвидени за изграждане в поземлен имот с идентификатор *** – урбанизирана територия, на площ от 6 296 кв. м., находящ се в [населено място], м. „Ю.“, поради погасяването му по давност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: