№ 50073
София, 01.03.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. АТАНАС КЕМАНОВ
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3238 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. А., чрез пълномощника му адвокат Е. П., против решение № 26 от 3.02.2022 г., постановено по гр. д. № 317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение № 260341 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 1369/2019 г. на Районен съд – Монтана и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. К. А. против М. В. Ц. ревандикационен иск по отношение на новообразуван недвижим имот с идентификатор *** в землището на [населено място], местност „П.“ с площ на целия имот 6094 кв. м., а на претендираната част от 923.70 кв. м., която реална част е в южната част на имота и е с граници път и имоти с идентификатори *** и *** и съответства на парцел * от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.“, одобрена със заповед № 911 от 18.05.1992 г..
М. В. Ц. чрез пълномощника си адвокат К. Б. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, съставляващ реална част от новообразуван имот в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, придобит от майка му въз основа на реституция със Заповед № 3040/11.11.2008 г. на Кмета на О. М. и договор за доброволна делба с останалите реституирани собственици и му го е продала на 12.12.2008 г. с нотариален акт № 73, том Х, рег.№ 24760, дело № 1215 от 2008 г., а ответникът не е бил позвател по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, чието право на ползване да е прекратено, като изрично му е отказано да заплати земята.
Различни са изводите им по отношение наведеното от ответника възражение за придобивна давност.
Районният съд е приел за установено, че след влизане в сила на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността ищецът е извършил редица действия, удостоверяващи неговите усилия да влезе във владение на имота си - поискал е съдействие от община Монтана, на което е получил отговор, че общината не разполага с регистър на неправоимащите ползватели и поради това не може да изпълни процедурата, която той е инициирал; поискал е през 2008 и 2016 г. да се извърши трасиране на имота. От показанията на свидетелката Р. Р. се установява по безспорен начин, че ищецът многократно е посещавал имота, като това е ставало и в нейно присъствие. Свидетелката е категорична в показанията си, че никога в имота не са виждали хора, а съседи споделяли, че са виждали рядко ответника. Отхвърлил е възражението за придобивна давност, тъй като се касае за земеделска земя и реална част с площ като процесната не може да бъде предмет на придобивна давност.
Въззивният съд е приел за установено, че в спорната част от имота има построена от ответника монолитна сграда и засадени осем реда с лози, два броя кайсии, череша, синя слива, ябълка и круша и същият упражнява фактическа власт върху него от 1980 г. и понастоящем, като го е застроил преди 1991 г., засадил е насаждения и дори към настоящия момент отглежда кошери. След реституцията ищецът е извършил редица действия, удостоверяващи неговите усилия да влезе във владение – поискал е съдействие на община Монтана, изпратил е нотариална покана от 5.06.2018 г., с която му е дал едномесечен срок да освободи имота. Направил е извод, че от 27.11.2008 г., когато е влязла в сила заповедта на кмета на възстановяване на собствеността и от когато е започнала да тече придобивната давност до 23.05.2019 г., когато е предявен иска е изтекъл 10-годишния давностен срок. Посочил е, че описаните от ищеца действия, с които е търсил правата си, не са прекъснали започналата да тече в полза на ответника придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:
1) в периода, в който собственика на недвижим имот, включително и земеделски, не е в състояние да установи кое лице упражнява фактическа власт върху него, въпреки всички положени от него житейски логични и законови усилия и при отказ/невъзможност на държавата/общината да му съдейства, тече ли придобивна давност в полза на установилото фактическата власт лице след като собственика няма възможност да узнае срещу кого да се защити;
2) може ли да бъде квалифицирано като явно и/или несъмнено владение спрямо засегнатия собственик фактическа власт, когато тя се упражнява по начин, който не може да доведе до установяване на лицето, което я упражнява, включително и когато това лице не е декларирало имота и не е заплащало данъци, при това въпреки усилията на собственика;
3) ако придобивната давност не тече спрямо засегнатия собственик в период, в който той не е бил в състояние да се брани, как и от кой момент следва да се определи началният момент на твърдяната придобивна давност и длъжен ли е съдът в този случай да посочи началният момент на придобивната давност в конкретния случай или е допустимо да се обоснове единствено с абстрактния аргумент от кой момент срокът „може“ да започне;
4) длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички релевантни доводи на страните и подкрепящите ги доказателства, включително при спор по чл. 108 ЗС с предмет възстановена земеделска земя, когато ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, а ищецът аргументира, че придобивната давност започва да тече от момента, в който той е успял да установи лице срещу което може да се защити;
5) допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе по ненаправено възражение, че са извършени действия, които прекъсват придобивната давност, а да не се произнесе по направено възражение, че са извършени действия, които сочат, че давностния срок не е започнал да тече още повече, когато първоинстанционният съд е изложил аргументи в същия смисъл, които въззивният съд въобще не е обсъждал, но постановява отменително решение.
Първите три въпроса са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по същество се свеждат до обобщения въпрос: явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от кой момент в подобна хипотеза започва да тече придобивна давност.
В практиката на ВКС по решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021 г., ІІ г. о. е дадено тълкуване, че правната теория и съдебната практика разясняват, че владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота.
Наличието на практика на ВКС изключва приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел преценка дали при липса на фактически изводи на въззивния съд за конкретните действия, с които ответникът е осъществявал владение върху процесния имот (реална част от реститурирания и придобит от ищеца земеделски имот), освен чрез изграждане на сградата преди реституцията и направата на насаждения, изводите му, че давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта на кмета за възстановяване на собствеността съответстват на практиката на ВКС по решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021 г., ІІ г. о.
По поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК процесуално правни въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 3.02.2022 г., постановено по гр. д. № 317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Монтана.
Дава възможност на Г. К. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: