7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50110

гр. София, 01.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2828 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Г. К., чрез адв. Т. С. Я. - С. от САК, против въззивно решение № 36/11.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта му с която е потвърдено решение № 260026/09.09.2020 г. по гр. д. № 742/2019 г. на Районен съд –Ловеч, както следва: в частта, с която на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1-во ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да заплати на Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./ сумата от 13 200 лв., ведно със законната лихва считано от 11.04.2019 г. до изплащането й; в частта, с която е прогласена нищожност на основание чл. чл. 26, ал. 2. пр. 4-то ЗЗД, по предявения от Й. И. А., заместена в хода на производството от Х. Д. Д. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./, против Ж. Г. К. иск, на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот № ..., том I, peг. № ... дело № .. от 2019 г., по силата на който Й. И. А., действаща чрез пълномощника си Ж. Г. К., съгласно пълномощно с peг. № 126 и 127 от 24.01.2019 г. за удостоверяване съдържанието и подписа, е дарила на Ж. Г. К. собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ободрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес: [населено място], [улица], с площ от 1125 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начина на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 50, кв. 2, парцел 6, при съседи на имота: поземлени имоти с номера: .........., ведно с изградената в него жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ......, със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор ......., със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща. съставляващ парцел 6, пл. № 50, кв. 2; и в частта, с която на основание чл. 34 ЗЗД е осъдена Ж. Г. К. да предаде на Х. Д. Д., правоприемник в процеса на Й. И. А. /последния заместен в производството от С. Х. Д. и М. Х. П./, владението върху имота, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижи имот №..... том I. peг. № ..., дело № 16 от 2019 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Ако пълномощникът, на основание на даващо му право да извършва всички банкови операции с всички открити на името на упълномощителя банкови сметки, преведе сума по своя лична банкова сметка, но твърдейки, че не се е разпоредил с тази сума в своя полза, налице ли е договаряне сам със себе си?; 2. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност преведе определена сума от банкова сметка на упълномощителя по друга банкова сметка, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди вярно и точно всички наведени възражения и твърдения на страните?; 4. Следва ли съдът да присъжда законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, ако ищецът не е посочил банкова сметка, по която да се изпълни, с което не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК?; 5. В случай, че ищецът почине следва ли да се присъжда законна лихва върху главницата, считано от датата на смъртта до представянето на банкова сметка от страна на правоприемниците му по делото?; 6. Има ли и какви са разликите между основание, мотив, причина и цел на договора за дарение?; 7. Допустимо ли е при ясно посочване на волята да дари във валидно пълномощно, на основание на което е сключена сделката дарение, съдът да приеме, че сделката дарение е сключена без основание при положение, че самото упълномощаване не е без основание?; 8. Следва ли съдът да преценява свидетелските показания на посочените от една от страните свидетели по реда на чл. 172 ГПК, които са заинтересовани в полза на посочилата ги страна, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост?; 9. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството? Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в това число всички свидетелски показания по делото? Следва ли да бъдат обсъдени свидетелските показания на двете групи свидетели, даващи противоречиви показания, да извърши преценка за достоверността им и да изложи съображения защо дава вяра на едните от тях?; 10. Как следва да се тълкуват договора и сделката упълномощаване и съответно какво е приложението на чл. 20 от ЗЗД?; 11. Получило ли е едно лице и/или установило ли е същото владение върху къщата и дворното място, като е поставило катинар като допълващо заключване на дворната врата на мястото?. По въпроси №№ 2, 3, 6, 8, 9 и 10 се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че: по втория въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС - решение №136/03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г. на ВКС, I т. о.; по третия въпрос решението било в противоречие с: решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. ВКС, II т. о.; по шести въпрос се сочи противоречие с решение № 385/ 11.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 г. на ВКС, I г. о.; по осми и девети въпрос се твърди противоречие с: Решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244 / 2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС; Решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. ВКС, II т. о., а по десети въпрос с решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/ 2012 г. на ВКС, II т. о. По въпроси №№ 1, 4, 5, 6, 7 и 11 се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се навеждат доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата С. Х. Д. и М. Х. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да уважи иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 13200 лв. въззивния съд е приел за безспорно установено по делото, че на 04.02.2019 г. ответницата е прехвърлила сумата от 13200 лв. (от която 8587,09 лв.- лични средства на Й. И. А. и 4734,80 лв.-наследствена част от парични средства на покойния й съпруг), намираща се по сметки в „Ю. Б. АД по своя сметка в ТТВВ-Ловеч, като по сметката на първоначалната ищца е останала само сумата от 113,89 лв. Посочено е, че в отговора на исковата молба, ответницата К. възразила, че сумата е преведена на основание пълномощно рег.№ 130/24.01.2019 г., с нотариална заверка на подписа от нотариус М. Д. с район на действие РС-Ловеч и че е извършила разпореждането с цел да защити интересите на ищцата, като запази в максимална степен нейното имущество. Признала, че сумата от 13200 лв. принадлежи на ищцата и е изразила готовност да я върне, но доказателства, че сумата е върната не били представени. Прието е, че действително с посоченото пълномощно, ответницата е била упълномощена от А. да я представлява пред банките в страната, но в пълномощното липсвал изричен текст, който да я овластява да прехвърля парични средства от банковите сметки на ищцата и тези на покойния й съпруг, в своя полза. Посочено е, че с оглед на доказателствата по делото, упълномощаването за разпореждане с парични средства от банковите сметки е било с цел да се покриват разходи и нужди на ищцата с оглед тежкото й физическо състояние, но предприетото от пълномощника действие било в нейна вреда. Направен е извод, че разпореждането извършено от ответницата на 04.02.2019 г. с парите от банковите сметки на първоначалната ищца е извършено без основание, и сумата подлежи на връщане.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4-то ЗЗД - за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот № ...., том I, peг. №.... дело №... от 2019 г. поради липса на основание, въззивния съд е приел, че страните не спорят, че договора за дарение е сключен на 07.02.2019 г. от ответницата К., при договаряне „сам със себе си“, по силата на нотариално заверено пълномощно с рег. № 126/24.01.2019 г. на подписа, и рег. № 127/24.01.2019 г. на съдържанието, дадено от Й. А. в полза на ответницата, като по силата на договора А. дарила на К. собствените си 5/6 ид. части от процесния имот в [населено място]. Възприет е извода на първоинстанционния съд, че тъй като в исковата молба е заявено и поддържано, становище за нищожност на сделката на няколко основания по чл.26 от ЗЗД и при евентуалност - за унищожаване на договора поради невъзможност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на извършеното / чл.31 ЗЗД/, съдът не е обвързан от поредността на исковете посочена от ищеца, а следва да ги разгледа в поредност от най-тежкия към най-лекия порок. Посочил е, че от посочените пороци водещи до нищожност на договора за дарение най-тежкият е липсата на основание, следван от липсата на съгласие, противоречието на мотива на добрите нрави, сключването на споразумение във вреда на представлявания, който е специална хипотеза на противоречието с добрите нрави, поради което е разгледал иска за обявяване нищожност на сделката поради липса на основание и е приел, че същият е основателен и доказан. За да уважи този иск, въззивният съд е приел, че първоначалната ищца Й. А., не е имала причина да се лиши безвъзмездно от жилището си в полза на ответницата. От доказателствата по делото, категорично се установявало, че ответницата като надарена била в многократно по-добро положение от ищцата като дарител. По време на сключването на договора А. / на 83 г./ била в тежко здравословно състояние, както физическо, така и емоционално и не била в състояние да се справя с ежедневните битови дейност, свързани с приготвяне на храна, поддържане на хигиена и др. Внезапната смърт на съпруга й на 30.12.2018г., също й се отразило изключително тежко. Тя е останала сама, без деца и близки роднини и се нуждаела от непосредствени грижи и помощ в ежедневието. Прието е, че ответницата била по-млада /60 г./, в трудоспособна възраст, упражнявала престижна професия на лекар, има доходи от трудово възнаграждение, притежавала други недвижими имоти, имала близки роднини и партньор. Според въззивния съд не можело да бъде установен мотив, защо около месец след смъртта на съпруга й, ищцата би се лишила от единственото си жилище, дарявайки същото на ответницата, която не се нуждаела от него, и то без включена клауза за запазване право на ползване. Дарението не било извършено и като благодарност на прехвърлителката за грижите, положени от ответницата. Въз основа на показанията на трима от разпитаните по делото свидетели - И., А. и А., е направен извод, че евентуалното желание на А. било за възмездно отчуждаване на имота, например чрез алеаторен договор. Обсъден е и текста на пълномощното, въз основа на което е сключен договора, като е направен извод, че основната воля на ищцата била за възмездно прехвърляне на имота, тъй като от текста на пълномощното, тя упълномощила ответницата „да продаде или да дари“ сама на себе си процесния имот, както и да „декларира пред нотариуса действителната пазарна цена“. Посочено е, че първото желание на упълномощителката било за продажба, т. е. за възмездно прехвърляне, но ответницата като упълномощено лице прехвърлила единственото жилище на упълномощителката на себе си, без дори да включи клауза за запазване на ползването.

При уважаване на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4-то ЗЗД, е бил уважен и иска с правно основание чл.34 от ЗЗД. Въззивния съд е приел, че ответницата следва да върне на правоприемника на дарителката, получената престация, тъй като било установено, че след като първоначалната ищца е напуснала имота, ответницата е осъществила фактическа власт върху него, като е поставила катинар. Прехвърлителката не се била връщала в имота - починала в дома на свои роднини, а нейният наследник, който е и процесуален правоприемник, нямал достъп до същия.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая при служебна проверка не се установява да е допуснато подобно нарушение от въззивния състав. Противно на наведените от касатора доводи, с оглед смъртта на въззиваемия Х. Д. Д., производството пред въззивния съд е било спряно с определение от 22.02.2022 г., а ход на делото в съдебното заседание за поправка на протокола е даден в о. с.з. на 31.05.2022 г., след възобновяване на производството и конституиране на наследниците на Д. /извършено в з. с.з. на 07.04.2022 г./. Обстоятелството, че атакуваното въззивно решение е постановено, преди разглеждане на молбата на касатора по чл. 151 от ГПК за поправка на протокола, изготвен за проведеното последно съдебно заседание по делото не обуславя недопустимост на решението. Допуснатата от съда поправка по чл.151 ГПК с определение в о. с.з. на 31.05.2022 г., касае включване на изявление на пълномощника на въззивника за представяне на списък за разноските по чл.80 ГПК, и приложени към същия доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Списъкът за разноските по чл.80 ГПК обаче е бил приет от съда в проведеното последно съдебно заседание по делото на 11.01.2022 г., като същия, заедно с представените към него доказателства, е бил обсъден и взет предвид при постановяване на въззивното решение.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по следните материалноправни въпроси: Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност преведе определена сума от банкова сметка на упълномощителя по друга банкова сметка, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея? и Има ли и какви са разликите между основание, мотив и цел на договора за дарение?. Същите са от значение за изхода на спора и въззивното решение, в обжалваната му част, следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на състави на ВКС.

По въпроси под №№ 1, 3, 7, 8, 9 и 10 в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпросите, по който касационният контрол се допуска. Останалите въпроси под №№ 4 и 5 не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като са формулирани общотеоретично и не са изводими от решаващите изводи на въззивния съд по делото. Затова и по тях, и на сочените основания не следва да се допуска касационно обжалване. Въпрос №11 е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 314 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 36/11.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в обжалваната му част.

УКАЗВА на жалбоподателя Ж. Г. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 314 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.