Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ЛЮБКА П. П. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 7382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Р. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Г. срещу Решение № 15189/05.05.2025 г. постановено по адм. дело № 11604/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 11381/30.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание се представлява от юрк. К. и оспорва жабата, като навежда допълнителни аргументи за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение № 11381/30.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Х. Р. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му.

Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан. Заявява, че незаконно е влязъл в България. Посочил, че обстановката в Сирия била напрегната, като той избягал поради несигурността заради войната.

Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ.

Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на Х. Р. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози „смъртно наказание“ или „екзекуция“, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид и че макар чужденецът да не е напуснал страната си на произход легално, няма данни официалните власти да са имали специално негативно отношение към него и да е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му.

Правилно административният орган и решаващият съдебен състав са преценили, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Съдът обосновано е счел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и настоящата инстанция не следва да повтаря тези мотиви.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15189/05.05.2025 г. постановено по адм. дело № 11604/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ МАРИЯ ПОПОВА