О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50066

София, 28.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1948/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 114 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 1375/2021 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Г. П. като майка и законен представител на Р. С. И. против П. Н. С. и С. С. И. иск за делба на сгради с идентификатори ***и ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], обл. Варна, с адрес [населено място], [улица], както и в частта, с която е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор ***, построена в същия имот, представляваща пристройка към основната жилищна сграда, между съсобствениците П. Н. С. и С. С. И. при равни права - по 1/2 ид. част за всеки от тях.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби: от адв. М. Н. като процесуален представител на съделителката С. С. И., и от адв. Н. С. в качеството й на пълномощник на Ц. Г. П. като законен представител на Р. С. И..

Жалбоподателката С. И. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че същото изобилства от общи фрази, от които не става ясно обсъдени ли са всички доказателства по делото, и конкретно обсъдени ли са противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели. Счита, че изводите на въззивния съд по въпросите за собствеността върху спорните сгради не кореспондират със събраните по делото доказателства.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на С. И. са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху сгради, които не са включени в делбената маса, при наличие на спор за принадлежността на правото на собственост върху включени в делбената маса сгради, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всяка една от тези сгради съществува зависимост. 2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна правна норма. 3. Длъжен ли е съдът при доказването в производството по допускане на делбата и при направен разбор на материалните предпоставки, които следва да бъдат установени в процеса на доказване, т. е. да обобщи предмета на доказване, и насочи страните с указания, че следва да установят и да докажат твърденията си, залегнали в исковата молба /в отговора на исковата молба и да укажат за какво сочат и за какво не ангажират доказателства. 4. Неправилно ли е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение, поради необсъждане на събраните доказателства по делото и допуснати съществени процесуални нарушения в производството с неразпределяне на доказателствената тежест между страните. По тези въпроси се поддържа наличие на основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ГПК.

Сходни са оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в подадената от Ц. Г. като законен представител на Р. С. И.. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е кредитирал показания на свидетели, които са недостоверни и противоречиви.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** г. С. С. К. дарила на своя баща С. П. К. собствения си недвижим имот - дворно място в [населено място] с площ 628 кв. м, представляващо УПИ /парцел/ VІ-131. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № *** г. С. П. К. със съгласието на съпругата си М. К. прехвърлил на С. С. първия етаж от построената в този имот жилищна сграда, съставляващ самостоятелно жилище, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, съставляващо парцел *** в кв. ***по плана на [населено място]. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № *** г. С. С. И. продала на своята внучка Р. С. И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ жилище /апартамент/ на първия етаж в сградата, ведно с 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № *** г., С. К. със съгласието на съпругата си М. К. прехвърлил на своя син Н. С. П. 314 кв. м ид. части / 1/2 ид. част/ от дворното място с площ 628 кв. м, съставляващо парцел *** в кв. ***по плана на [населено място], ведно с втория етаж от построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № *** г. Х. П. П. /бивша съпруга на Н. С. П./ е призната за собственик на този имот на основание прекратена имуществена общност. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. Х. П. продала на своя син П. Н. П. втория жилищен етаж от жилищната сграда, заедно с 314 кв. м / 1/2 ид. част/ от дворното място, в което е построена, както и всички трайни насаждения, подобрения и права, съответстващи на притежаваната идеална част от дворното място.

С исковата молба ищцата Р. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П., е поискала да се допусне делба на построените в ПИ ***второстепенни сгради с идентификатори съответно ***, ***, *** и ***. Твърдяла е, че като съсобственик на 1/2 ид. част от дворното място, по приращение е придобила и правото на собственост върху 1/2 ид. част от същите.

С първоинстанционното решение искът за делба на сграда с идентификатор *** - гараж, депо със застроена площ е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Предмет на спора пред въззивната инстанция са останалите три сгради - с кратък идентификатор ***; *** и ***.

Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е дала заключение, че сграда *** представлява едноетажна масивна сграда, част от която е пристройка към основната жилищна сграда. Основите на сградата са бетонни, носещата конструкция е стоманобетонна, стените са от итонг, покривната конструкция е дървена едноскатна с покритие от рулонна хидроизолация. Сградата се състои от едно основно помещение, в което е обособено помещение за санитарен възел, без в него да има изградена В и К инсталация. Застроената площ на сградата е 51 кв. м. Сградата е изградена на мястото на съществуваща малка сграда с площ от около 8 кв. м, която е била съборена.

Сграда с кратък идентификатор *** представлява едноетажна масивна жилищна сграда. Основите на същата са бетонни, стените - тухлени, покривната конструкция е скатна с покритие от керемиди, а на входното антре - стоманобетонна плоча. Сградата е отразена за първи път в плана от 1992 г. като едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 38 кв. м. В сегашния си вид се състои от входно антре, коридор, баня и тоалетна, кухня-трапезария, стая и килер.

Сграда с кратък идентификатор *** представлява масивна едноетажна сграда. Основите са бетонни, стените-тухлени, покривната конструкция е стоманобетонна плоча, върху която е изградена дървена конструкция. За пръв път е отразена в плана на [населено място] от 1992 г. като едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ 18 кв. м. На по-късен етап на сграда е правен ремонт, след който същата се състои от коридор, две стаи и кухненски бокс, в дъното на който е обособена баня и тоалетна. Сградата се ползва като лятна кухня. Застроената площ по КК е 42 кв. м, а измерена на място-48.60 кв. м.

За да отхвърли иска за делба на сграда с идентификатор ***, въззивният съд е приел, че тя е построена от родителите на ответника П. С. пред 1992 г. на основание отстъпено от С. И. право на строеж със заявление по чл. 56, ал.2 ЗТСУ/ отм./с нотариална заверка на подписа, вписано в книгите за вписванията на 07.09.1979 г. До смъртта си в нея са живели бабата и дядото на ответника - С. К. и М. К., а след това - майката на ответника Х. П.. Сградата се е поддържала от бащата на ответника П. С., а след това от ответника, който през 2007 г. извършил ремонт на покрива, а след смъртта на М. К. през 2010 г. сменил дограмата, вратите, боядисал фасадата. След смъртта на М. К. С. С. не е имала достъп до сградата. При формиране на този извод въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Т., които е кредитирал изцяло, както и на показанията на свидетелите С. И., И. И. и М. И. – деца на ответницата С. С., които е кредитирал отчасти относно обстоятелството, че тяхната майка няма ключ от сградата още от 2010 г., когато е починала М. К., и че ответникът П. е сменил дограмата и вратите. В обобщение въззивният съд е приел от правна страна, че с оглед така установените обстоятелства по делото, не е оборено легитимиращото действие на издадения в полза на ответника П. С. констативен нотариален акт № *** г., с който същият е признат за собственик на основание придобивна давност на сградата с идентификатор ***.

По отношение на сградата с идентификатор *** въззивният съд е приел, че е построена от родителите на П. С. в периода 1970-1972 г., като първоначално е ползвана от тях за отглеждане на животни. Впоследствие, през 1995-1996 г. сградата е била преустроена от П. С. в лятна кухня, в която е живяла неговата майка Х. П.. За да обоснове този извод въззивния съд се е позовал на показанията на свидетелите К. Д. и С. Т., като е приел, че същите имат непосредствени впечатления, тъй като са съседи на имота от 1971 г. Кредитирал е частично и показанията на свидетелите С. И., И. И. и М. И., които са заявили пред съда, че тяхната майка С. И. няма ключ от сграда № 8 и не я е ползвала. Въз основа на така приетите за установени обстоятелства съдът е направил извод, че П. С. е придобил по давност правото на собственост върху сграда № 8 в резултат на упражнявано от него владение за периода 2007-2019 г.

По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за делба на тези две сгради е отхвърлен.

Съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба при равни права между съделителите С. И. и П. С. по отношение на сграда с идентификатор ***, като е приел, сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост; построена е през 2006 г. без отстъпено право на строеж и по правилото на чл. 92 ЗС е придобита в съсобственост от съсобствениците на дворното място, които към този момент са били С. И. и Х. П., при равни права, съответни на правата им в дворното място. Тъй като в договора за продажба, с който С. И. прехвърля на Р. И. правото на собственост върху първия етаж от сградата и 1/2 ид. част от дворното място, не било посочено, че се прехвърля и собствеността върху изградените към този момент второстепенни сгради и подобрения, съдът е приел, че С. И. е останала собственик на 1/2 ид. част от сградата. Съдът е намерил за недоказано твърдението на ищцата Р. И. и на ответницата С. С., че сграда № 3 е била ползвана от момента на построяването й само и единствено от семейството на С.. Приел е, че градата е била ползвана от всички, включително и от П. С., който складирал в нея дърва и други вещи, а в последните две години - само от сина на С. - И. И., като П. не бил допускан да я ползва. С тези съображения е обосновал извода си, че сграда № 3 е съсобствена между С. С. и П. С. , като правата им са равни.

При съобразяване на изложените от въззивния съд мотиви настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на С. С. И. въпроси. По начина, по който са формулирани, първите два въпроса не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обоснована връзката им с предмета на спора и с решаващите изводи на въззивния съд. Няма конкретни твърдения за това принадлежността на правото на собственост върху кои сгради, които не са предмет на делото за делба, е от значение за принадлежността на правото на собственост върху процесните, и в какво се изразява зависимостта между тях. Не са наведени и конкретни доводи какви доказателства е следвало да събере служебно въззивния съд, за да изясни спора от фактическа страна, нито коя е императивната материалноправна норма, за чието прилагане е следвало да бъдат събрани. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба са навадени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на свидетелските показания и за необоснованост на направените въз основа на тях изводи относно релевантните за спора факти, но във връзка с тези оплаквания няма формулиран правен въпрос. Субективното убеждение на жолбоподателката, че съдът е основал изводите си по спора на показания на свидетели, които са недостоверни, не се обхваща от основанията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за достъп до касационно обжалване. Неясен е и третият въпрос, тъй като нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, нито в касационната жалба са релевирани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест между страните, за да се прецени относимостта му към изхода на делото. Четвъртият въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като касае правилността на постановеното решение по същество, която не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство.

В изложението към касационната жалба на Р. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П., са формулирани четири въпроса, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първите три от тях /длъжен ли е съдът да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху сгради, които не са включени в делбената маса, при наличие на спор за принадлежността на правото на собственост върху включени в делбената маса сгради, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всяка една от тези сгради съществува зависимост; длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна правна норма; длъжен ли е съдът при доказването в производството по допускане на делбата и при направен разбор на материалните предпоставки, които следва да бъдат установени в процеса на доказване, т. е. да обобщи предмета на доказване и насочи страните с указания, че следва да установят и да докажат твърденията си, залегнали в исковата молба/ в отговора на исковата молба и да укажат за какво сочат и за какво не ангажират доказателства/ са абсолютно идентични с първите три въпроса, изведени в изложението към касационната жалба на С. С. И.. По тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване по вече изложените по - горе съображения.

Четвъртият въпрос е за това длъжен ли е съдът да се ръководи от презумпцията на чл. 92 ЗС и тя да се прилага при всички гражданскоправни сделки, като /се приеме, че/ сградите следват собствеността върху мястото, ако изключването им от предмета на сделките не е изрично договорено между страните. Този въпрос е обуславящ изхода на делото по отношение делбата на сграда с кратък идентификатор ***, доколкото въззивният съд е приел, че след като в договора за продажба, с който С. И. прехвърля на Р. И. правото на собственост върху първия етаж от сградата и 1/2 ид. част от дворното място, не е посочено, че се прехвърля и собствеността върху изградените към този момент второстепенни сгради и подобрения, то С. И. е останала собственик на 1/2 ид. част от сградата, и съответно е допуснал делба на тази сграда между С. И. и П. С.. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че щом постройките не са изрично изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, по силата на правилото на чл. 92 ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго. В този смисъл посочените от жалбоподателката решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. на І г. о., решение № 183 от 18.06.2012 г. на ІІ г. о. и др.

Въпросът не е обуславящ изхода на спора за делба на другите две сгради с идентификатор 542.6 и 542.8, тъй като предявеният от Р. И. иск е отхвърлен по други съображения, а именно че по отношение на тях не е налице съсобственост между страните, тъй като са придобити по давност от ответника П. С..

Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК само в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд-Варна, с което е допусната делба на сграда с идентификатор *** между съделителите С. С. И. и П. Н. С. по въпроса, преформулиран и доуточнен от настоящия състав, по следния начин: При разпореждане с имот, в който има построена сграда, счита ли се, че се прехвърля и собствеността върху сградата, ако това не е изразено в договора.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 1375/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която е допусната съдебна делба между съделителите С. С. И. и П. Н. С. на сграда с идентификатор ***.

УКАЗВА на жалбоподателката Р. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за внасянето й.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 1375/2021 г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която е отхвърлен искът за делба на сгради с идентификатор ***и ***.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: