Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 6882/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. К. О., притежаваща [ЕГН], чрез пълномощник адв. И., срещу Решение № 703/25.04.2025 г., постановено по адм. дело № 644/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03002524001189-091-001/31.07.2024 г., издаден от О. Й. Г., Началник на сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и М. А. Б., главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 196/06.11.2024 г. на директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на жалбоподателката са определени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне на „Е. К. ЕООД в размер 18 642,89 лв. главница и 6 847,71 лихви, както следва: отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2021 г. в размер на 166,08 лв. – главница и лихва в размер на 42,69 лв., отговорност за данък върху доходите по трудови правоотношения и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчен период м.12.2018 г. до м.10.2022 г. в размер на главница 3 644,28 лв. и лихва в размер на 1 305,37 лв., отговорност по ЗДДС за м.12.2018 г. и м.02.2019 г. в размер на главница от 456,61 лв. и лихва в размер на 272,09 лв., отговорност за ДОО за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018 г. до м.10.2022 г. в размер на главница 8 234,81 лв. и лихва в размер на 2 919,17 лв., отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за данъчен период м.12.2018 г. до м.10.2022 г. в размер на главница 4 106, 12 лв. и лихва в размер на 1 580,72 лв. и отговорност за УПФ за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018 г. до м.10.2022 г. в размер на главница от 2 304,99 лв. и лихва 727,67 лв. Лицето е осъдено да заплати на данъчната администрация разноски в размер на 2 689,25 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Счита, че съдът е постановил решението си при липса на мотиви. Излага, че не е доказано, че дружеството не притежава имущество. Моли за отмяна на обжалваното решение, а в условията на евентуалност за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП оспорва с молба с характер на писмена защита чрез процесуалния си представител юрк. М., основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: След извършена справка в Търговския регистър е констатирано, че „Е. К. ЕООД е юридическо лице, учредено на 05.05.2017 г. Задълженото юридическо лице е регистрирано по ЗДДС на 22.01.2018 г. при упражнявана дейност производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия, и дерегистрирано на 13.02.2019 г., при установени обстоятелства по чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ „Е. К. ЕООД е Е. К. О.. При тези данни, ревизиращите са приели, че жалбоподателката попада в обхвата на изброените в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК лица. С ревизията е установено още, че в периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2023 г., дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху добавената стойност, за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, дължими от осигурителя, ведно с начислените към тях лихви, непогасени към датата на издаване на ревизионния акт, в общ размер на 52 210,49 лв., от които 36 509,40 лв. главници и 15 701,09 лв. лихви. Въз основа на получени от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна данни, е констатирано, че на 18.10.2023 г. на дружеството е връчено съобщение за доброволно изпълнение от 19.06.2018 г. за неплатени публични задължения за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, ДОО, ЗО и УПФ (за осигурители), в общ размер на 8 673,31 лв. главница и 175,12 лв. лихви. С постановления от 25.07.2019 г. и 04.02.2021 г. са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „П. И. Банка“ АД. Дружеството не е погасявало и текущите си задължения, поради което с нарочни разпореждания същите са включени в изпълнителното дело. От длъжника доброволно са заплатени суми на 06.12.2021 г. в размер на 925 лв., на 31.12.2021 г. в размер на 242 лв., на 01.04.2022 г. в размер на 1 155 лв., на 12.05.2022 г. в размер на 375 лв. и на 01.06.2022 г. в размер на 360 лв., които са разпределени по образуваното изпълнително дело. С оглед факта, че средствата са били недостатъчни да погасят дълга към фиска в пълен размер, както и обстоятелството, че задълженото юридическо лице не притежава недвижимо и движимо имущество, както и авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения, публичният изпълнител е категоризирал „Е. К. ЕООД като задължено лице с несъбираем дълг. О., в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала в „Е. К. ЕООД, е разпределила дивиденти в размер на 41 731,88 лв. през м. 10.2022 г. Тези действия са извършени на основание 5 бр. протоколи на общи събрания на дружеството, проведени на 03.10.2022 г., 11.10.2022 г., 17.10.2022 г., 24.10.2022 г. и 27.10.2022 г., като сумите са изплатени въз основа на разходни касови ордери (РКО), издадени на датите на взетите решения. В хода на предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства е констатирано, че през 2022 г. по сч. с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ са регистрирани дебитни обороти в размер на 41 731,88 лв., съответстващи на вписаните суми в ангажираните от задълженото лице протоколи от проведени общи събрания на дружеството, с които са взети решения за разпределение на дивиденти. Ревизиращите органи са приели, че О. недобросъвестно е препятствала събирането на декларираните от управляваното от нея дружество „Е. К. ЕООД данъци и задължителни осигурителни вноски. Направен е извод, че именно със съзнателните ѝ действия по изплащането на дивиденти от касата на дружеството, вкл. при знанието ѝ за наличието на изискуеми и ликвидни публични задължения и за образуваното изпълнително производство, жалбоподателката е осуетила събирането на публичните задължения, поради което е прието за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между действията на лицето и невъзможността за удовлетворяване на фиска. В резултат, органите по приходите са заключили, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ отговорността на Е. К. О. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за несъбраните задължения на „Е. К. ЕООД. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд е безспорно установено, че Е. О. е притежавала качеството на управител на дружеството – длъжник за процесния период и че е налице невъзможност за събиране на публичните задължения. Съдът е сигнал до извод, че фактът, че към моментите на разпределение на дивиденти жалбоподателката вече е знаела за съществуващите задължения на управляваното от нея дружество и въпреки това не е насочила средствата към погасяване на последните, сочи на съзнателно действие, целящо намаляване имуществото на дружеството и създаване на невъзможност за заплащане на задълженията за данъци и ЗОВ. При тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу процесния РА.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото доказателства. По спорния правен въпрос – налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на „Е. К. ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: Няма спор по делото, че Е. О. е притежавала качеството „управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е невъзможно събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения, видно от доказателствата по делото. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал. 2 ДОПК хипотеза. Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК трябва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка – вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността – до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. Легалните дефиниции на понятията „дивидент" и „скрито разпределение на печалба" са дадени в 1, т. 4 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. „Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разходи, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. „Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а" и „б". Наличието на протоколи за разпределяне на дивидент и РКО доказват извършените плащания. При реализиране на отговорността приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на длъжника, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. По изложените съображения касационната инстанция приема за установени всички предпоставки, изискуеми за реализиране отговорността на О. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
При този резултат по спора, на данъчната администрация следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 2 689,25 лева, направени в качеството ѝ на ответник по касационната жалба.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 703/25.04.2025 г., постановено по адм. дело № 644/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Е. К. О., притежаваща [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите - гр. София сумата от 2 689,25 (две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) лева разноски за настоящото касационно производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ