Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение за приложението на чл. 197 ЗЗД, за да се уеднакви съдебната практика по следните противоречиво решавани въпроси:

1) допустимо ли е купувачът при наличие на недостатъци в купената вещ да упражни правото за намаление на цената, каквото той има на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, чрез възражение:

2) може ли да упражни това право чрез възражение при предявен иск за заплащане на продажната цена и след изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД.

Върховният съд на НРБ общо събрание на гражданските отделения, за да постанови тълкувателно решение, взе пред вид:

Договорът за покупко-продажба е най-разпространеният договор. В съответствие с принципите на единната икономическа основа за планомерно развитие на народното стопанство, за разширено социалистическо възпроизводство и за повишаване жизненото равнище на трудещите се той е икономическо и правно средство, което активно служи на социалистическата икономическа система. Правилното задоволяване на нуждите, както и осъществяването на целите на договора поставят изискването страните по него да изпълняват точно своите задължения, включително и относно качеството на вещта и заплащането на продажната цена, както когато те са определени по реда, установен от правната норма от надлежен орган, така и когато са били уговорени при неговото сключване. Във всеки случай обаче договорът за покупко-продажба независимо от изискването за формата на същия предполага наличието на годен предмет. Вещта, обект на договора, ще е такъв, ако е в състояние според своето или предвиденото предназначение да служи на купувача за задоволяването на конкретни нужди. С оглед на тях именно той е поел задължението да заплати на продавача продажната цена, а последният въз основа на договора е придобил правото да я получи. Затова цената, дължима от купувача, и качеството на продадената и предадената от продавача вещ са взаимно обусловени. Цената наистина не винаги отразява действителната...