ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5064

Гр.София, 23.02.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.К. гр. д.№2649/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. А., чрез пълномощника му адвокат А.А., против решение №94 от 11.04.2022г., постановено по в. гр. д. №2/2022г. на ОС-гр.Добрич, с което е обезсилено решение№38/27.10.2021г. по гр. д.№189/2021г. на Балчишкия районен съд и е прекратено производството по предявения от К. С. А., [ЕГН] срещу С. Л. И., [ЕГН], иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че към датата 29.11.2019г. ищецът е бил собственик на придобития по време на брака с ответницата, но изцяло с негови лични средства, недвижим имот в [населено място], [община], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61кв. м. с идентификатор ****.

Ответницата С. И. не е депозирала отговор на подадената жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ : ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61кв. м. с идентификатор ****., находящ се в [населено място], [община], [улица].

Ищецът К. А. е твърдял, че двамата с ответницата С. И. са съпрузи от края на 2018 г., а процесният недвижим имот е придобит по време на брака им въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 58, т. 1 рег. № 312 д. № 40/2018г. Имотът е придобит изцяло с лични средства на съпруга и без принос на съпругата, поради което и негов собственик е станал само съпругът. Същият е бил продаден на трето за процеса лице с договор за покупко-продажба от 29.11.2019г. по н. а.№9, н. д.№805/2019г. на нотариус О.О..През следващата година е било образувано изп. д. № 185/2020 г. на ДСИ при РС-гр.Балчик за събиране на личен дълг на ответницата, като принудителното изпълнение е било насочено върху 1/2 ид. ч. от описания по-горе имот.

Въз основа на тези фактически твърдения ищецът е искал да се признае за установено по отношение на ответницата, че към датата на сключване на договора за продажба от 29.11.2019г. е притежавал изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобит по време на брака на страните, но само с лични средства на съпруга/ищеца/.Интересът за предявяване на този иск е обоснован с това, че е насочено принудителното изпълнение върху имот, който не принадлежи на длъжника/ответницата/.При уважаването на иска ще се гарантира купувачката, на която имотът бил продаден през 2019г., че го придобива необременен с тежести и възбрани, за да се предпази от евентуални претенции на кредитори на ответницата.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 14.12.2017г., който е бил прекратен с решение по гр. д.№4527/2018г. на ДРС, влязло в законна сила на 25.04.2019г.

С договор за покупко-продажба от 02.02.2018г., обективиран по н. а.58, н. д.№40/2018г. на нотариус О.О., Н. В. е продала на К. А. недвижим имот, представляващ : ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61кв. м. с идентификатор ****., находящ се в [населено място], [община], [улица], която сделка е сключена по време на брака му с ответницата.

С договор за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран по н. а.№9, н. д.№805/2019г. на нотариус О.О., К. А. и С. И. са продали придобития от тях през 2018г. имот на лицето А. А..В договора е било отразено, че имотът се прехвърля при вписана възбрана от 06.06.2019г.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод за недопустимост на обжалваното решение, което е било постановено по недопустим иск, доколкото ищецът иска от съда да приеме за установено, че е бил едноличен собственик на процесния имот към минал момент - когато е сключен договорът, с който двамата с ответницата са продали имота на третото лице А. А..При съобразяване на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК този иск е недопустим, защото ищецът няма правен интерес от търсената защита.Поначало всеки установителен иск за спор за материално право към минал момент е лишен от правен интерес. Възможни са и изключения /напр. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ/, но спорът за съществуването или несъществуването на едно правоотношение в миналото трябва да е от значение за сегашни правоотношения, за да има правен интерес от разрешаването му. Имат се предвид правоотношения между страните по делото, а не правоотношения на едната или другата от тях с трети лица, които не са страна по делото.В случая между страните по делото няма сегашни правоотношения, за които да е от значение да се отговори дали придобитият по време на брака им и вече отчужден от тях имот по общото правило е бил съпружеска имуществена общност или по правилото на чл. 23, ал. 1 от СК е принадлежал само на ищеца.Самият ищец не обосновава правния си интерес от исканото установяване със спорно правоотношение между него и бившата му съпруга, а с правоотношения със и между трети лица.

Съдът е приел, че оплакване за недопустимост на решението във въззивната жалба няма и резултатът не е изгоден за въззивника, но по правилото на чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а забраната по чл. 271, ал. 1 изр. второ от ГПК се отнася при неправилно, но не и при недопустимо решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК по следните въпроси:

1/ може ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по делото, когато няма наведено оплакване в жалбата и постановения от него акт не е в интерес и на двете страни по делото, които искат да се реши съществуващия между тях материалноправен спор по чл.23, ал.1 от СК ;

2/ може ли въззивният съд да постанови своето решение без да направи анализ на представените по делото доказателства и съобрази съвпадащите становища на двете страни по спора.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за общо основание за допустимост.В случая не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените специални основания за това.

По първия въпрос се твърди, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с т.1 от ТР№1/2013г. на ОСГТК, каквото в действителност не е налице. Според цитираното тълкувателно решение „процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“.В случая в жалбата на ищеца, въз основа на която е образувано въззивното производство няма оплаквания, които са свързани с валидността и допустимостта на обжалваното решение, но с оглед правомощията на въззивния съд, които са посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК следва, че същият е задължен да се произнесе служебно по този въпрос.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск, което задължава ищеца да обоснове правния си интерес от неговото предявяване.Исковата молба е била оставена без движение както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, които са дали конкретни указания за отстраняване на нейните нередовности, тъй като ищецът не е обосновал правния си интерес от предявяване на иск за пълна трансформация на лично имущество по отношение на имот, който е бил прехвърлен на трето лице съвместно от двамата съпрузи.Не са били наведени твърдения за съществуващ между страните извънпроцесуален спор, който е обусловен от изхода по настоящото дело – прехвърленият имот съставлява имущество, придобито в условията на СИО или е индивидуална собственост на единия от съпрузите.Твърди се, че формираната сила на присъдено нещо между страните, че ищецът е едноличен собственик на имота, тъй като насрещната страна няма принос в придобиването ще осуети възможността да се породи спор между него и лицето, което е придобило по продажба имота през 2019г.Не може потенциалната възможност да възникне спор между ищеца и трето за процеса лице да обоснове интерес от предявяване на иск срещу ответника при условие, че не се твърди наличието на правоотношение, което е възникнало между тях и развитието на което да е обусловено от изхода по настоящото дело.

Липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск води до недопустимост на предявения иск и недопустимост на решението на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по същество на спора.

Предявеният иск е недопустим и на друго основание.Ищецът изрично е посочил, че неговият интерес е за установяване правото му на собственост не към настоящия момент, а към минал момент – сключване на договор за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран по н. а.№9, н. д.№805/2019г. на нотариус О.О., тъй като по този начин ще се установи, че правото на собственост върху имота е било прехвърлено само от него, а не съвместно с бившата му съпруга.По въпроса относно допустимостта на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за принадлежност на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС. Приема се, че установяване съществуването или несъществуването на вещни права към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – напр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./.Тези искови производства са специални, изрично предвидени с цел след приключването им да бъдат признати права към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване на такива права. В общия случай установяването на права на собственост към минал момент или отричането им към минал момент чрез иск по чл. 124, ал. 1 ГПК няма подобни правни последици – законът не предвижда възможност решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с което е признато или отречено право на собственост към минал момент, да има за последица придобиване или възможност за придобиване на такова право към настоящ момент. В този смисъл е определение № 283 от 29.05.2020 г. по гр. д. № 1057/2020 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 98 от 26.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1460/2020 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 121 от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2274/2017 г., 1 г. о., определение № 697 от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5271/2015 г., 3 г. о. и др.

В изложението на касационните основание се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз.Не се сочат конкретни решение на посочените съдилища, на които да противоречи обжалваното решение.Такова в действителност не е налице, тъй като при недопустимо съдебно решение съдът няма задължение да прави анализ на събраните по делото доказателства, които имат значение за основателността на предявения иск.Без значение е дали производството по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или е било прекратено, когато основанието за недопустимост е липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка относно съществуването на правото на иск.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 11.04.2022г., постановено по в. гр. д. №2/2022г. на ОС-гр.Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.