О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50123

гр. София, 22.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№203 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бул Ер“ ЕООД срещу решение №666/05.11.2021г. по т. д.№335/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав. С него е потвърдено решение №260223/08.02.2021г. по т. д.№1259/2020г. на Софийски градски съд, VI -23 състав, с което е признато и е допуснато изпълнение на територията на Р. Б. на решение на арбитър при Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж по арбитражно дело №23905/МНМ/НВН, с което „Бул Ер“ ЕООД е осъдено да заплати на „Л. Т. С. ООД, [населено място], сумата от 3 262 398,10 евро, както и лихва за забавено плащане, съгласно чл.7.7 от Договор за техническо обслужване на флотата на „Бул Ер“ ЕООД от 25.02.2016г. / „Рамков договор“/ в размер на 0,75% на месец върху сумата от 3 083 813,74 евро за периода от 07.08.2018г. до датата на плащане от ответника, ведно с присъдените разноски в арбитражното производство – 13 426,14 лева, 2 300 британски паунда, 112 500 щатски долара, 35 459,20 швейцарски франка и 194 740,44 евро.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е стигнал до извода, че в арбитражното производство, решението по което е предмет на преценка за допускане за изпълнение в настоящото производство, не е допуснато нарушение на принципа за дирене на истината като част от обществения ред. Счита, че всеки правен спор следва да бъде разрешен по същество само ако бъде създадена абсолютна достоверност и сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на ключово за решаване на спора фактическо твърдение на страна по делото. Поддържа, че в конкретния случай арбитърът е решил спора в полза на ищеца, като е посочил, че не е убеден, че причината за корозията по двата самолета е „по – вероятно е, отколкото не“ следствие от смесване на двата стрипъра по време на услугите по пребоядисването, предоставени от ищеца. Според касатора от това произнасяне на арбитъра е видно, че проведеното в арбитражното производство доказване не е създало у него абсолютна достоверност и сигурно убеждение в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение относно появата на корозията. С оглед на това поддържа, че не е спазен принципът за установяване на истината, след като правният спор е разрешен, без да е проведено пълно главно доказване на направеното от една от страните твърдение. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че арбитражният спор може да се разреши въпреки установените разногласия между експертите относно причините за поява на корозия върху самолетите. Поддържа, че общественият ред и правопорядъкът в Р. Б. не допускат разрешаването на правен спор, без да са отстранени разногласията на вещите лица. Подробни съображения излага в касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде отхвърлена като неоснователна подадената искова молба за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение на МТК в Париж.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Дали правният спор може да бъде разрешен, без да е била създадена абсолютна достоверност и сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение, само въз основа на преценка на вероятностите относно съществуването или несъществуването на съответния факт, т. е. дали спорът може да се реши само по правилата на непълното доказване? 2. Дали правният спор може да бъде разрешен, без да са отстранени разногласията на отделни групи вещи лица по въпрос, който е от значение за правилно решаване на спора? 3. При направено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на фактическа констатация на първоинстанционния съд, респ. при направено доказателствено искане в тази връзка, следва ли въззивният съд да изложи мотиви като обсъди въведените във въззивната жалба оплаквания? Твърди, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос твърди противоречие с решение №80/03.05.2018г. по гр. д.№2560/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №77 от 25.06.2019г. по гр. д.№2332/2018г. на ВКС, ГК, I г. о., по втори въпрос – с решение №8/05.06.2019г. по гр. д. №1295/2018г. на ВКС, ГК, I г. о., а по трети – с ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №65/30.07.2019г. по т. д. №183/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът „Л. Т. С. ООД, [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че поставените въпроси са неточно формулирани и произволно подбрани с оглед тезата на касатора, като нито едно от цитираните решения на ВКС не обосновава противоречие в начина, по който сочените въпроси са решени от въззивния съд. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е установил, че съставът на СГС е извършил надлежна служебна проверка за наличието на предпоставките по чл.117 от КМЧП. Във връзка с оплакванията на въззивния жалбоподател, че в арбитражното производство е бил нарушен принципът за установяване на истината и поради това решението на арбитъра противоречи на обществения ред на Р. Б. въззивният съд е посочил, че от арбитъра са положени усилия за установяване на естеството, количеството и оценката на претендираните от ответника /касатор в настоящото производство/ вреди, включително чрез даване на указания на страните за ангажиране на допълнителни доказателства по отношение на претендираните вреди. Приел е, че оплакването на жалбоподателя „Бул Ер“ ЕООД за неправилна оценка на заключенията на вещите лица от страна на арбитъра е въпрос относно правилността на арбитражното решение и за съществуване на претендираното пред арбитражния съд материално право на „Бул Ер“ ЕООД, каквото възражение не може да бъде разгледано от съда, сезиран с молбата по чл.51 ал.3 от ЗМТА, предвид разпоредбата на чл.121 ал.1 от КМЧП, съгласно която съдът не може да навлиза по съществото на спора, разрешен от чуждестранния арбитраж.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Относими към предмета на спора, но неотговарящи на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, са първите два въпроса, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Двата въпроса са относими към правилността на арбитражното решение, а не към формираните от въззивния съд изводи относно наличието на всички предпоставки по чл.117 от КМЧП и за отсъствие на основанието за отказ за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение по чл.V ал.2 б.“б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Разпоредбата на чл.121, ал.1 от КМЧП ограничава съда в производството по екзекватура да пререшава спора по същество. Преценката дали е налице нарушение на основополагащи принципи на правораздаването следва да бъде направена само от формална страна с оглед събраните по делото доказателства и извън преценката за правилност на арбитражното решение. Поради това и цитираната от касатора практика на ВКС относно правилата за разпределение на доказателствената тежест и относно задължението на съда да отстрани разногласията в заключенията на отделните вещи лица, не е относима към извършените от въззивния съд процесуални действия, нито към предпоставките за основателност на молбата по чл.51 ал.3 от ЗМТА.

Наред с това следва да се отбележи, че първият въпрос не съответства на мотивите на арбитражното решение, доколкото арбитърът не е възприел за осъществени факти, за които не е проведено пълно доказване, нито е формирал изводите си въз основа на косвени доказателства. Принципно споделяйки изразеното от касатора – ответник в арбитражното производство, становище, че от него не може да се изисква „ да установи със 100% сигурност“ твърдението си, че появилата се корозия по двата самолета се дължи на поведението на служителите на „Л. Т. С. ООД, [населено място], арбитърът е посочил, че от събраните доказателства у него не е създадено убеждение и за вероятността на това твърдение / то да „ е по – вероятно, отколкото не“/. Следователно изводът му за неоснователност на въведеното от ответника в арбитражното производство възражение за прихващане с вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора от страна „Л. Т. С. ООД, [населено място], не се дължи на преценка, че е достатъчно непълното доказване на релевантни за спора факти. Вторият поставен в изложението въпрос изразява разбирането на касатора, че всяко допуснато в арбитражното производство несъответствие с разпоредбите на българския процесуален закон относно събирането на доказателства би съставлявало нарушение на обществения ред и в частност на принципа на дирене на обективната истина. По въпросите, свързани с преценката за наличие на нарушение на обществения ред на Р. Б. е формирана трайноустановена съдебна практика, според която противоречие с обществения ред е налице не при противоречие на чуждестранния акт с императивни норми въобще, а при нарушения на свръх повелителни норми от публичен характер, както и с конституционно установени основни принципи на правовия ред, които са основите на правопорядъка в държавата, където се иска екзекватурата, и охраняват основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане следва да бъде обезпечено - например състезателното начало, равенството на страните в процеса, принципа на справедлив процес, принципа на установяване на истината или други норми, касаещи основните принципи на правораздаването, които имат универсално значение. В случай че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. В този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви, който е приел, че от арбитъра са положени усилия за установяване на естеството, количеството и оценката на претендираните от ответника /касатор в настоящото производство/ вреди, включително чрез даване на указания на страните за ангажиране на допълнителни доказателства по отношение на претендираните вреди. Правилността на фактическите констатации на въззивния съд не подлежи на проверка в стадия по селекция на касационните жалби.

Третият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е обусловен от оплакването на касатора, че въззивният съд е отхвърлил искането му за събиране на доказателства във въззивното производство, без да изложи мотиви по направеното във въззивната жалба конкретно оплакване за необоснованост на фактически извод на първоинстанционния съд. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №18 от 04.03.2022г. по т. д.№454/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №224 от 02.07.2010г. по гр. д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и други, разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Единствено когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. Разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК обаче не установява за въззивния съд задължението да уважи всички доказателствени искания, които са направени своевременно от страните и не са уважени от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да назначи съдебно – техническа експертиза и е направено изрично искане за назначаване на такава от въззивната инстанция. По това искане въззивният съд се е произнесъл с определение от 27.05.2021г., като е приел, че липсват предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на доказателства, тъй като в производството по признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение, съдът няма право да навлиза в спора по същество, а е ограничен единствено до изследване на предпоставките, които биха мотивирали отказ за признаване и допускане, посочени в чл.118 от КМЧП и чл.V от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. При констатация, че формулираните от въззивника задачи на поисканата експертиза касаят въпроси, които са извън предмета на проверка в производството по чл.51, ал.3 от ЗМТА, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя за назначаване на нова експертиза.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът обосновава твърдението си за очевидна неправилност с доводи, че въззивният съд неправилно е стигнал до извода, че произнасянето на арбитъра относно причините за корозията по самолетите е в съответствие с правилата на опита и логическото мислене при доказването. Според касатора формалната логика, техническият опит и научните правила водят към обратен на направения от арбитъра извод, а общественият ред и правопорядъка в Р. Б. не допускат съществуване в правния мир на съдебно решение, чиято очевидна неправилност е установима от неговите мотиви. По този начин касаторът въвежда като основание за очевидна неправилност не нарушения на правилата на формалната логика, допуснати от въззивния съд, а нарушения, които според него арбитърът е допуснал при преценката на събраните в арбитражното производство доказателства. Тези доводи не отчитат и решаващите мотиви на въззивния съд, който не е обсъждал обосноваността на фактическите констатации в арбитражното решение, а е посочил изрично, че оплакването на жалбоподателя за неправилна оценка на заключенията на вещите лица от страна на арбитъра е въпрос относно правилността на арбитражното решение и за съществуване на претендираното пред арбитражния съд материално право на ответника, който не може да бъде разглеждан от съда в производството по чл.51, ал.3 от ЗМТА.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 4224,60 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №666/05.11.2021г. по т. д. №335/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.

ОСЪЖДА “Бул Ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Л. Т. С. ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Л. С. сумата 4224,60 лева /четири хиляди двеста двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.