О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50121

гр. София 22.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1856/2022 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. В., чрез адв. М. Х., против въззивно решение № 1373/20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 348/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение 5081/21.08.2020 г. по гр. д. № 7116/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от И. Г. В. против „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД осъдителни искове по чл. 233 ЗЗД за предаване държанието на следните движими вещи: 1 бр. дино стенд /продуктово наименование Тest bench - rolling road/, модел VТ-4/В3; 1 бр. количка за инструменти; 1 бр. заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200; и 1 бр. банциг за метал, предоставени за ползване по силата на прекратен наемен договор от 01.06.2016 г., както и за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за ползването от което е лишена за периода от прекратяване на договора за наем до подаване на исковата молба - 01.06.2016 г. - 30.05.2019 г., както и сумата от 5281,68 лв., представляваща лихва върху главницата за периода м. 07 - м. 05.2019 г. на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд, при непълнота на доклада по делото, направен в първата инстанция, да даде указания да се посочат относими към делото доказателства, които поради грешно разпределена доказателствена тежест и непълнота на доклада не са събрани от първата инстанция и какъв е процесуалноправния ефект на изпълнението на това правомощие по отношение на възможността за ангажиране на доказателства?”. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като вторият въпрос е решен в противоречие с приетото в т. 2 на ТР по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 457/10.12.2015 г. по гр. д. № 3455/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 42/25.02.2019 г. по гр. д. № 3042/2018 г. на ВКС, III г. о. Поддържа и очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Зл. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че застъпената от ищеца теза в исковата молба, обоснована с твърденията за сключване на наемен договор за процесните движими вещи с представител на ответника за посочената месечна цена от 1000 лв., не са доказани. Посочил е, че в подкрепа на тези твърдения са разпитани двама свидетели М. и И. В., но в техните показания от една страна има противоречия, а от друга преценени по реда на чл. 172 ГПК, те не се подкрепят от цялостния доказателствен материал. Разпитаната св. М. В. /дъщеря на ищцата/ изтъква противоречиви обстоятелства относно договорките с представителя на дружеството И. П. първо, че ще плаща наем ако Д. стенда заработи и то между 500 лв. и 1000 лв., а после съвсем категорично, че такъв договор е сключен за процесните вещи за месечна цена от 1000 лв. и то в присъствието на св. И. В. /нейн баща и съпруг на ищцата/. Последният също си противоречи – веднъж казва, че за отдаване на вещите под наем знае от дъщеря си, а после, че на него управителят предложил първо да купи вещите, а после да ги наеме срещу 1000 лв. Техните показания освен противоречиви не намират и сериозна опора в писмени доказателства. С представените по делото фактури ищцата установява единствено придобивното си основание, но не и че точно тези вещи се намират в държание на ответника, за да може в съвкупна преценка с другите доказателства да служи като индиция за възникване на спорното правоотношение. Така във фактура № 155/15.04.2015 г., отнасяща се до първата от спорните вещи – Д. стенд липсва индивидуализация, която да обоснове идентичност с фотокопието на регистрационната табела по параметри като модел VT-4/B3, сериен номер 000107, година 2006 и т. н., и съответно от там да се изведе фактически извод, че същите се намират в сервиза на ответника на [улица]. Представената по делото нотариална покана не би могла изолирано да служи като доказателство за местонахождението на вещите, а констативният протокол е подписан от лице, което не е имало пълномощие да представлява ответното дружество, поради което и правилно не е ценен като доказателствено средство от първостепенния съд. На следващо място показанията на свидетелите В. влизат в противоречие и с ангажираните от страна на ответника гласни и писмени доказателства. Вярно е, че показанията на свидетелите М. С. и И. И. също следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, защото са служители на ответника, но те кореспондират с писмените доказателства във връзка със заявените от ответника насрещни права – твърденията, че въпросният Д. стенд е изработен по възлагане на ответника намира опора с писмените доказателства - фактура от V-T. и извлечение от разплащателните сметки на дружеството във връзка с плащането на цената от 3920 евро, договор от 12.10.2017 г. във връзка с предоставена финансова помощ и извършените в изпълнение на него доставка и монтаж на инструменти, приемо-предавателен протокол, свидетелстващ за приемане на доставката и документ за извършено плащане /фактура № 443/31.10.2017 г./. Следователно, доколкото по делото не е установено между страните да е възникнало наемно правоотношение и държание на вещите след неговото прекратяване, ищецът не би могъл да претендира права по чл. 233, ал. 1, чл. 236, ал.2 и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателката отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Те са обусловили правните изводи на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и цитираната от жалбоподателката. Съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК пред въззивната инстанция се допуска събирането на нови доказателства за новооткрити и новонастъпили факти – след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието на чл. 146, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Неизпълнението на това правомощие на въззивната инстанция води до неправилност на решението. В настоящия случай допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото не са констатирани, нито са били налице условията на т. 3 от цитираното тълкувателно решение за служебно събиране на доказателства. В съответствие с посочената практика въззивният съд е оставил без уважение направените във въззивната жалба доказателствени искания за допускане на счетоводна и технически експертизи, разпит на свидетеля М. М. и приобщаване по делото на снимков материал, за които не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съобразил е, че в първото по делото заседание жалбоподателката-ищца е могла да поиска допускането на съдебно-счетоводна експертиза и техническа експертиза относно идентичността на вещите, а исканията за приобщаване на снимки и техническа експертиза затова как и кога са направени, както и разпит на свидетеля М. М., направен в последното по делото заседание са неотносими. Съдът е допуснал разпит на свидетеля П. П. по съображения, че с показанията му се цели да бъдат изяснени обстоятелства, станали известни на жалбоподателката след приключване на съдебното дирене в първата инстанция.Предвид изложеното по въпросите не се разкрива поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и същите не могат да послужат като основание за достъп до касационно обжалване.

По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.

При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1373/20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 348/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД, ЕИК175341504 разноски за настоящата инстанция в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: