О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50117

гр.София, 22.02.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на08.02.,през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2021 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. С. Ч. съвместна касационна жалба на Г. П. С. и С. Г. Л. (ищци) срещу решение № 535 от 13.04.2022г. по възз. гр. д. № 384/2022г. на САС в следните части: в частта, с която е потвърдено решение № 900693/21.05.2021г. по гр. д.№ 225/2019г. на ОС - Благоевград за отхвърляне на иска на Г. П. С. против ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 40 000лв. до 150 000лв.; в частта, с която е отменено решение № 900693/21.05.2021г. по гр. д.№ 225/2019г. на ОС - Благоевград за осъждането на ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ да заплати на Г. П. С. обезщетение за имуществени вреди за размера над 1491лв. до 4473лв. и искът за този размер е отхвърлен, и в частта, с която е отменено решение № 900693/21.05.2021г. по гр. д.№ 225/2019г. на ОС - Благоевград за присъждане на законна лихва върху дължимите обезщетения за вреди на ищците Г. П. С. и С. Г. Л. за периода 26.03.2019г.-26.06.2019г.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което допълнително на касатора Г.С. да бъдат присъдени обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000лв., евентуално в размер на 60 000лв., ако се приеме, че е налице съпричиняване с не повече от 1/3, и обезщетение за имуществени вреди за размера над 1491лв. до 4473лв., както и за присъждане на законната лихва върху дължимите на двамата касатори обезщетения за вреди, считано от 26.03.2019г.Преди всичко в касационната жалба се поддържа, че не е следвало да се разглежда възражение за съпричиняване на ПТП от Г.С., поради навлизането на управлявания от него автомобил изцяло в насрещната лента за движение, тъй като такова възражение не е направено в отговора на ИМ, а в първото по делото заседание, и това не е свързано със запознаване на ответното дружество с допълнителните материали във връзка с процесното ПТП. Въведени са и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и за немотивираност и необоснованост на изводите на въззивния съд, че Г.С. има преобладаващ принос за ПТП.Наред с това се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на Г.С. е определен в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и, че изводите на въззивния съд в тази връзка са немотивирани и необосновани.Касаторите оспорват и изводите на въззивния съд за определяне на началния момент на присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за вреди.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?По него касаторът се позовава на решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д.№ 795/2008г., II т. о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д.№ 299/2011г., II т. о.

2.При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, интензитета на търпените болки и страдания и констатираното влошено психологическо състояние? По него касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., както и на решение № 149/02.05.2011г. по гр. д.№574/2010г. III г. о. и решение № 121 от 09.07.2012г. по т. д.№ 60/2012г., II т. о.

3.Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?По него касаторът се позовава на решение по гр. д.№ 3923/2017г. на ВКС.

4.Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита инфлацията? По него касаторът се позовава на решение № 1 от 27.03.2012г. по гр. д.№ 1106/2010г., IV г. о.

5.Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?Касаторът се позовава на решение № 214/18 от 08.01.2019г. по гр. д.№ 3921/2017г., IV г. о.

6.Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а, когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?Касаторът се позовава на решение № 15/30.01.2015г. по гр. д.№ 4604/2014г., IV г. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д.№ 1106/2010г., II т. о., ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 24 от 28.10.2010г. по гр. д.№ 4744/2008г., II г. о.

7.Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? Касаторът се позовава на решение № 94/28.03.2014г. по гр. д.№ 2623/2013г., IV г. о., решение № 906 от 30.12.2004г. по гр. д.№ 1106/2003г., II г. о., решение № 1116 от 01.10.2008г. по гр. д.№ 4876/2007г., V г. о.

8.Може ли въззивният съд да приеме за установени нарушения на пострадалия, които не са надлежно релевирани в производството? По него касаторът не се позовава на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

9.Допустимо ли е уточняване или конкретизиране на възражение за съпричиняване след срока за отговор, без ответникът да е узнавал конкретните обстоятелства и факти, обосноваващи нарушенията на правилата от ЗДвП и ППЗДвП? По него касаторът се позовава решение № 98/29.06.2016г. по т. д.№ 1499/2015г., I т. о.

10.При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?Касаторът се позовава на решение № 84 от 15.08.2016г. по т. д.№ 1508/2015г., II т. о.

11.При определяне на степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?Касаторът се позовава на решение № 15/19.02.2020г. по т. д.№ 146/2019г. II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д.№ 745/2008г. II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д.№ 172/2011г., II т. о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т. д.№ 936/2011г., I т. о., решение № 30/16.07.2010г. по т. д.№ 551/2009г., II т. о., решение № 49/15.04.2009г. по т. д.№ 648/2008г., II т. о., решение № 60126/19.11.2021г. по т. д.№ 1999/ 2021г., I т. о., решение № 206/12.03.2010г. по т. д.№ 35/2009г., II т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т.№ 596/2012г., II т. о., решение № 16/04.02.2014г. по т. д.№ 1858/2013г., I т. о., решение № 99/08.10.2013г. по т. д.№ 44/ 2012г., II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д.№ 172/2011г., II т. о., решение № 159/ 24.11.2010г. по т. д.№ 1117/2009г., II т. о., решение № 118/27.06.2014г. по т. д.№ 3871/2013г., I т. о. и решение № 97/06.07.2009г. по т. д.№ 745/2008г., II т. о.

Въведено е бланкетно основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?

2.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релеватни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

3.При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на ПТП?

4.Допустимо ли е уточняване или конкретизиране на възражение за съпричиняване след срока за отговор, без ответникът да е узнавал конкретните обстоятелства и факти, обосноваващи нарушенията на правилата на ЗДвП и ППЗДвП?

Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.В. П. писмен отговор ответникът по касация ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД оспорва наличието на въведените основания за касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Не е направено искане за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено, че на 24.10.2018г. в [населено място] е настъпило ПТП, в което са участвали управляваният от ищеца Г.С. лек автомобил „Ф. Г. с ДР [рег. номер на МПС] , на задната седалка на който е пътувал ищецът С. Л., и лек автомобил „Ф. П. с ДР [рег. номер на МПС] , управляван от Д. Б., който е бил застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД.Установила е, че в участъка на ПТП пътното платно е било разделено на две ленти на движение, разделени с непрекъсната линия, като управляваният от ищеца Г.С. лек автомобил се е движел в посока от [населено място] към гр.Г.Д. със скорост 61 км./ч, а управляваният от Дж.Б. лек автомобил се е движел в насрещната лента в обратната посока с 51 км/ч.Решаващият съд е установил следния механизъм на ПТП:Поради неустановена по делото причина, водачът Г.С. (ищецът) е навлязъл в насрещното платно на движение.Тази опасност е възприета от другия водач Дж.Б. (застрахования делинквент), който е задействал спирачната система и е предприел спасителна маневра, за да избегне удара, навлизайки също в насрещната лента за движение.Тъй като водачът Г.С. също е предприел маневра, за да избегне удара, прибирайки се в собственото си платно, без да задейства спирачната система, двата автомобила са се ударили челно и косо един с друг, като ударът е настъпил близо до осевата непрекъсната линия в лентата, в която се е движел ищеца Г.С..Анализирайки заключението на САТЕ по делото с в. л.Ж.С., въззивният съд е приел, че е налице усложнен механизъм на ПТП, при който принос за настъпването му имат и двамата водачи. Решаващият състав е приел, че противоправното поведение на застрахования водач Дж.Б. се състои в навлизане в насрещната лента на движение, с което е нарушил правилото на чл.8, ал.1 ЗДвП, както и, че той е нарушил и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.По тези съображения въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, на търсената имуществена отговорност на ответното застрахователно дружество за репариране на причинените при ПТП вреди.При определяне, на осн. чл.52 ЗЗД, на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Г.С. въззивният съд е приел за установено, че първоначално той е приет по спешност в болницата в [населено място] с множество сериозни травматични увреждания, едно от които фрактура на бедрената кост, което е наложила извършването на репозиция, гипсова имобилизация и кръвопреливане.Установил е, че след първоначалното овладяване на състоянието му, Г.С. е насочен към УМБАЛСМ „Пирогов“ [населено място], където е бил на болнично лечение в продължение на 40 дни, първоначално в реанимация до 26.11.2018г., тъй като е бил в състояние на травматичен шок и интубиран, след което е приведен в Клиниката по ортопедия и травматология за продължаване на лечението.Решаващият състав е установил, че на ищеца Г.С. са извършени множество изследвания и оперативни интервенции, като на 06.11.2018г. са му поставени плака и винтове и репозиция на счупването с поставяне на плака за фиксация.Въз основа на заключението на СМЕ по делото въззивният съд е приел за установено, че към момента на увреждането и по време на лечението Г.С. е претърпял значителни болки и страдания, поради което продължително време е приемал обезболяващи медикаменти, а и понастоящем търпи леки до умерени болки в травмирания долен крайник при натоварване.Приел е за установено въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и показанията на св.К.С. и Л.А., че в резултат от ПТП Г.С. е претърпял и посттравматично разстройство, което все още не е преминало, а продължава да персистира, изразяващо се в раздразнителност, забравяне, бавност, трудно организиране на ежедневието, настъпила е значителна промяна в живота и ежедневието му, инвалидизиран е с 50% намалена трудоспособност и продължава да се движи с бастун.Въззивният съд е съобразил още и годината на увреждането, възрастта на ищеца, телесните и психически увреди и значителния интензитет на болките и страданията, поради което е приел, че справедливият размер на дължимото на Г.С. обезщетение за неимуществени вреди е 120 000лв., а не 60 000лв., както е приел първоинстанционният съд.Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищците, че възражението за съпричиняване е преклудирано, тъй като не е направено в отговора на ИМ, а в първото ОСЗ.Позовавайки се на решение № 98/29.06.2016г. по т. д.№ 1499/2015г., I т. о., въззивният съд е приел, че по отношение на обстоятелствата, на които се основава направеното в отговора на ИМ общо възражение за съпричиняване на ПТП от ищеца Г.С., поради нарушаване на разпоредби на ЗДвП, е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, поради узнаването им от застрахователя след подаване на отговора на ИМ, сътоветно невъзможността му да ги обоснове и въведе в по-голяма конкретика към момента на подаване на отговора на ИМ.Въз основа на заключението на САТЕ по делото решаващият състав е установил, че ищецът Г.С. има принос за настъпване на ПТП, поради противоправното му поведение, изразяващо се във внезапно навлизане на управлявания от него лек автомобил в насрещната лента на пътното платно, при наличието на непрекъсната линия в този участък от пътя, без да подаде сигнал чрез включване на мигач и управлявайки МПС в населеното място със скорост, по-висока от 50 км/ч, в нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.77, ал.1 ППЗДвП, с което е способствал за настъпване на ПТП.Приел е, че застрахованият водач за ПТП Д. Б. има принос за настъпване на ПТП, предвид установеното от заключението на САТЕ по делото, че ударът е бил предотвратим, ако управляваният от Б. автомобил е запазил посоката си на движение и останал в собствената си лента на движение. Като краен резултат въззивният съд е приел, че ищецът Г.С. има значително по-голям принос за настъпването на ПТП, тъй като ПТП е нямало да настъпи, ако той не беше навлязъл в насрещната лента на движение, като приносът му е определен на 2/3, споделяйки изводите на първоинстанционния съд.Решаващият въззивен състав е присъдил законната лихва върху дължимите на ищците обезщетения, а именно от 26.06.2019г., което е след изтичане на 3-месечен срок след предявяването на застрахователните претенции на 26.03.2019г.Приложил е разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ, като е приел, че застрахователните претенци са били нередовни, тъй като са липсвали необходимите документи за извънсъдебното им уреждане.

Неоснователността на искането за директен достъп до касационен контрол на въведеното основание по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК произтича от необосноваване на приложното му поле от касаторите. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.280, ал.2 ГП.Очевидна неправилност е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая касаторите не обосновават приложното поле на основанието „очевидна неправилност“ с доводи, изведени от посочените по-горе критерии, а въведените от тях доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Настоящият състав не констатира обективна и пряко установима от мотивите очевидна неправилност на обжалваното решение.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1- № 4, р. III от изложението към касационната жалба.Освен че са твърде общи, по тях касаторите не са обосновали приложното поле на въведеното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК „ от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“изисква или 1/ разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или 2/ разглеждането на въпроса да допринася за осъвременяване на тълкуването на създадената съдебна практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или 3/ когато законите са непълни, неясни или противоречиви, разглеждането на въпроса да допринася да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В разглеждания случай не са въведени от касаторите доводи, че по поставените въпроси е създадена, поради неточно тълкуване, съдебна практика, която следва да бъде изменена или че са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на създадената съдебна практика или че е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което да налага създаването на задължителна съдебна практика.Отделно от това по въпросите за правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество, и за съпричиняването има формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.

Не следва да се допуска касационно обжалване и на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 1-№ 5, р. II от изложението към касационната жалба.Като свързани с преценка на критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тези въпроси са от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.За тях обаче липсва допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешаването им от въззивния съд не е в противоречие с относимата задължителна съдебна практика ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, II т. о. и други, която приема следното:Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие към датата на деликта, установените лимити на отговорност на застрахователя, които нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния моменти за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (в този смисъл решение № 28/09.04.2015г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II т. о. и други).Изложените мотиви от въззивния съд не позволяват да се приеме, че обжалваното решение е постановено в отклонение от съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, в т. ч. и цитираните в изложението ППВС № 4/68г. и решения по чл.290 ГПК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на Г.С. въззивната инстанция е отчела релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика, вкл. вида, броя и характера на причинените на ищеца Г.С. травматични увреждания, влошеното му психологическо състояние, продължителността на причинените болки и страдания, както и възрастта на ищеца. Макар и това да не е изрично посочено, от изложените мотиви следва да се направи извод, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Г.С. въззивният съд е отчел икономическата конюнктура в страната и инфлационните процеси в годината на настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди се базира на приетите за установени по делото конкретни правно-релевантни обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила определяне от въззивния съд на два пъти по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди на Г.С. от определения от първоинстанционния съд. Тази преценка е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по въпроси № 6 и № 7, р. II от изложението към касационната жалба. Те също следва да бъдат обобщени от касационния състав, съгласно правомощията, уточнени в т.1 на ТР № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, като такива свързани с правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество.За тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но липсва допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Въпросите не са разрешени в противоречие със съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която приема, че при действащата процесуално-правна уредба непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК; В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи (например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства), въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално-правни норми (в този смисъл служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и други).Обжалваното въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, тъй като въззивният съд взел предвид, обсъдил и разгледал доказателствения материал, събран по делото, и е изложил свои собствени мотиви по предмета на въззивното производство, конкретно във връзка с определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняването.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 8 и № 9, р. II от изложението към касационната жалба произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Както е посочено в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не и дали те са законосъобразни.Въпроси № 8 и № 9 не притежават характеристиките, очертани в т.1 на посоченото тълкувателно решение.Същите изразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, че не е преклудирано възражението за съпричиняване на ПТП от Г.С. чрез навлизане в насрещната лента на пътното платно, чиято правилност не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпрос № 11, р. II от изложението към касационната жалба, касаещ приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, произтича от липсата на допълнителната предпоставка. Съгласно постоянната съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/18.11.1963 г. и решение № 277/11.01.2019г. по т. д. № 1982/2017г. на ВКС, II т. о. на ВКС., решение № 50/27.07.2015г. по т. д. № 271/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 46/05.06.2014г. по т. д. № 3696/2013 г. на ВКС, II т. о. и други, при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. В случая обжалваното решение е постановено в съответствие с приетото в цитираната съдебна практика, тъй като в него са посочени конкретните нарушения на ЗДвП, допуснати от двамата участници в ПТП, и наличието на причинна връзка между тези нарушения и процесното ПТП, обсъден е приносът на всеки от двамата водачи за ПТП, като е прието, че преобладаващ е приносът на ищеца Г.С., тъй като именно той първи е навлязъл внезапно в насрещната лента на пътното платно при наличието на непрекъсната линия в този участък от пътя, без да подаде сигнал чрез включване на мигач и при управление на МПС в населеното място със скорост, по-висока от 50 км/ч. Несъгласието на касатора с тези изводи представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Не се присъждат разноски за подаване на отговор на касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е ЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 535 от 13.04.2022г. по възз. гр. д. № 384/2022г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: