О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50108

гр. София, 21.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3150/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15702/13.06.2022г. на Е. А. Й., подадена чрез пълномощника адв. А. Ц., против решение № 550 от 03.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 1253/2022г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260057/10.03.2021г. по гр. дело №1599/2019г. на Карловския районен съд, с което, на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, е унищожен договор за дарение от 01.06.2017г., сключен между А. С. А., като дарител и Е. А. Й., като дарен, на дворно място в [населено място], [община], с площ 505 кв. м, ведно с построените в него дветажна жилища сграда със застроена площ 52 кв. м, второстепенна сграда-лятна кухня със застроена площ 16 кв. м и стопанска сграда – плевня с площ 30 кв. м и други подобрения, съставляващо ПИ 105 в кв.14, за който имот е отреден УПИ ** с неприложена регулация, при граници: от север-улица, от изток-имот № **, от юг-имот №** и от запад-имот № **, оформен в нотариален акт № 61, том ІІ, рег. № 3124, дело № 255/2017г. на нотариус С. Р., поради невъзможност дарителят да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по касационната жалба-С. А. С. и Л. А. А., конституирани на мястото на починалия в хода на делото ищец А. С. А., чрез пълномощника адв. Е. П., в писмен отговор излагат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорват жалбата, като неоснователна, претендират разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира същата за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Според разпоредбата на чл.280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000 лева. В случая е разгледан иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 01.06.2017г. с предмет дворно място и построените в него сгради и стопанска постройка в [населено място], [община].

При предявен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, когато атакуваната сделка е с предмет прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК - от данъчната оценка на недвиживя имот. В първоинстанционното производство е представено (на л.22) удостоверение за данъчна оценка с изх.№11-00-779 от 01.11.2019г. на О. К. според което данъчната оценка на процесните недвижими имоти, предмет на договора за дарение-земя и построените в нея жилищна сграда, лятна кухня и плевня, предмет на договора за дарение, е в общ размер 2 367,90 лева, а според представения към исковата молба договор за дарение, към момента на сключване на договора-01.06.2017г., данъчната оценка на имотите е била 2 400 лева.

Предявеният иск не е вещен, нито в случая е съединен с вещен иск, за да се приложи изключението чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, според което, независимо от цената на иска подлежат на касационно обжалване въззивни решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Искът по чл. 31, ал.1 ЗЗД е облигационен и не може да се приравни на иск за собственост. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска.

След като цената на предявения иск за унищожаване на договор за дарение е под 5000 лева, постановеното на въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Затова подадената срещу решението на Пловдивския окръжен съд касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 15702/13.06.2022г. на Е. А. Й., подадена чрез пълномощника адв. А. Ц., против решение № 550 от 03.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 1253/2022г. на Пловдивския окръжен съд и

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3150/2022г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: