О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50107

гр. София, 20.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01 февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №406/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. П. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1162 от 11.11.2021 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №1781/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 262588 / 19.04.2021 г. по гр. д. №15095/2019 г. на СГС, в частта за отхвърляне на иска на С. С. срещу „Д. З. АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 25 000 лева до размера 40 000 лева - за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговора на същата .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Механизмът на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г. , противоправното поведение и вината на водача на л. а. „Р. М. , наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, както и вида на вредите на жалбоподателя - закрито счупване на дясна колянна капачка и причинната им връзка с ПТП са били установени пред първата инстанция и се явяват безспорни пред въззивната. Спорен, според съда, е само въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са събрани писмени доказателства – медицинска документация и е изслушано заключение на СМЕ. От заключението по приетата СМЕ въз основа на събраните медицински документи и неоспорена от страните, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на дяснната колянна капачка. Проведено е лечение: болнично - от 19. 06. 2019 г. до 24. 06. 2019 г. - 5 дни и от 08. 01. 2020 г. до 11. 01. 2020 г. -3 дни или общо 8 дни; домашно — амбулаторно - от 24. 06. 2019 г. за около 5-6 месеца и от 11. 01. 2020 г. за около 30 дни. По време на болничното лечение е опериран два пъти : за открито наместване и фиксация на капачката с метални импланти, и с оглед изваждане на металните импланти. По време на домашно - амбулаторното лечение е провеждал физиотерапия и рехабилитация. Не предстоят нови операции за счупването на капачката от процесното ПТП. Самостоятелната походка на ищеца е възстановена. Проведеното лечение е довело до пълното срастване на капачката. Остатъчното ограничение на движенията на колянната става с 15 % постепенно ще се подобри във времето. Лечението е продължило около 5-6 месеца и възстановителият период е траел около 2 години. Очаква се пълно възстановяване на функциите на десния крак.

При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и с оглед приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът се е позовал на следното: възрастта на ищеца при ПТП е 42 г, която, според съда, се характеризира с динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е било сериозно променено за период от поне шест месеца, от които значително време е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности, предвид счупването на капачката и фиксиращата остеосинтеза; обстоятелството, че е претърпял две операции, като при всяка и известно време след нея е изпитвал интензивни болки; че основният възстановителен период е бил 6-7 месеца, като ищецът е бил подложен на рехабилитационни процедури; обстоятелството, че няма остатъчни увреждания и същият до две години от ПТП ще бъде възстановен напълно, както и лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г. Не се доказват по делото твърденията на жалбоподателя, че е претърпял изключително тежки травматични увреждания, нито че са налице остатъчни явления, които ще останат до края на живота му. Не се установява и значителна промяна в психическото му състояние. При съобразяване на горното и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът е счел, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 25 000 лева, до който размер и исковата претенция е основателна. В останалата обжалвана част, т. е. за отхвърлянето на иска до пълнопредявения размер от 40 000 лева, според въззивния съд първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя не се формулират каквито и да е правни въпроси, чиито отговори, според страната са решаващи за формиране на изхода по спора, като вместо това се навеждат общи оплаквания за необоснованост на въззивното решение относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1162 от 11.11.2021 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №1781/2021 г. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.