Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. Д. М. Г. при секретар К. М. и с участието на прокурора Д. М. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сити кеш ООД против решение № 4445/15.05.2025 г., постановено по адм. д. 167/2025 г. по описа на Административен съд Бургас (АС - Бургас).

Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът А. В. Н. редовно оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение № 4445/15.05.2025 г., постановено по адм. д. 167/2025 г. по описа на АС - Бургас е обявена нищожността на отказ на Сити кеш ООД, обективиран в писмо от 13.01.2025 г., да предостави достъп на А. В. Н. до личните му данни, чрез представянето на копие от договор за потребителски кредит № 1153159 от 24.09.2024 г. в цялост, ведно с всички съпътстващи го документи, като преписката е върната на администратора за ново произнасяне в 14-дневен срок и са присъдени разноски.

От събраните по делото доказателства АС-Бургас е приел за установено, че на 13.12.2024 г. А. Н. е подал писмено заявление с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за упражняване правата по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679) до Сити кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни. На 13.01.2025 г. на електронна поща, от която е подадено заявлението, е изправено писмо от Сити кеш ООД, в приложение на което в табличен вид са представените обработваните данни на субекта, целите на обработка, категориите получатели и срока на съхранение. Писмото е изготвено от П. Л. - длъжностно лице по защита на данните на С. К. ООД. Административният съд е обосновал извод, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение - неспазване на установената от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, изразяваща се в липса на подпис на издателя на писмото.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт, за който в закон изрично е предвидено, че подлежи на оспорване по реда на АПК.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсата на подпис води до невъзможност да се установи издателя на акта и спазването на изискването за компетентност на издателя. Изводите на решаващия съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Защитата на личните данни на субектите на данни е гарантирана от закона чрез съдебен контрол на действията и актове на администратора и на обработващия лични по реда на АПК. В конкретния случай субектът на данни А. Н. е упражнил правото си по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на достъп до личните му данни като е подал заявление до администратора С. К. ООД. Атакуваното пред първата инстанция писмо е изпратено по повод това заявление, но правилно АС-Бургас е приел, че липсват доказателства, че е изготвено от лице, което има право да представлява администратора на лични данни Сити кешООД. Липсата на подпис на законен представител на администратора или упълномощено от него лице е пречка да се установи авторството на акта и формираната в съдържанието му воля.

Доводите на касатора, касаещи валидно електронно изявление, съгласно нормите не Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) не се споделят. Обсъжданото писмо, за което се твърди, че съдържа оспорения отказ, е изпратено по електронен път на електронния адрес от който е подадено заявлението, но липсват данни писмото да е подписано от квалифициран електронен подпис. Такива данни не са представени и с административната преписка. Действително удовлетворяването на права по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД на субекта на данни е възможно да се осъществи чрез електронен документ и да съдържа електронно изявление по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ, но за да бъде валидно волеизявлението, то писмото следва да бъде подписано от издателя или упълномощено от него лице с положен саморъчен подпис или чрез използването на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. Н. Р. при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски, като са представени Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2025 г. и списък на разноските. С оглед изхода на спора и осъществената безплатна адвокатска помощ на адв. Н. Р. следва да бъдат присъдени 900 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4445/15.05.2025 г., постановено по адм. д. 167/2025 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА[Фирма 1], ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на адв. Н. Р. сумата от 900 лв. (деветстотин лева), адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА