Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: СТЕФКА К. Й. при секретар М. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 8166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. М.. Оспорва се Решение № 4735/23.05.2025 г., постановено по административно дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на Т. Т. А., е отменено Решение № 465/05.01.2024 г. на Председателя на ДАБ, отказващо предоставянето му на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ и преписката е върната за ново произнасяне.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първостепенният съд не е изпълнил указанията, дадени му от касационната инстанция при първото разглеждане на спора, поради което моли решението да бъде отменено и делото да се върне за изпълнение на тези указания.

Ответникът Т. Т. А., гражданин на Руската федерация, се явява лично и с пълномощник адвокат Я. К., като оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да остане в сила.

Представителят на Върховна касационна прокуратура България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

След първото разглеждане на спора пред две съдебни инстанции, висящ е останал въпросът за възможността руският гражданин да получи хуманитарен статут. Според указанията на Върховния административен съд, съдържащи с в Решение № 2245/06.03.2025 г. по административно дело № 8116/2024 г., при новото разглеждане на делото от друг състав на Административен съд – Бургас, е следвало до се обсъдят представените доказателства, които не се съдържат в административната преписка, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещия закрила жалбоподател и дали би могъл да бъде обект на наказание в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ и дали се обуславят други причини от хуманитарен характер ако се завърне в държавата си по произход.

За да отмени оспорения административен акт, в частта му постановяващ отказ за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.

В изпълнение на дадените му от касационната инстанция указания, първостепенният съд е обсъдил представените по делото доказателства подробно и задълбочено, в контекста на приложението на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ, които регламентират заявения хуманитарен статут. Обосновани от събраните доказателства са изводите, че за кандидата съществува възможност, при завръщането си в страната по произход, да бъде мобилизиран и да участва във военни действия, от които при отклонение поради крайните си убеждения, би понесъл наказание. Установено е, че е издаден и действащ указ на президента на Руската федерация от 21.09.2022 г., с който е обявена частична мобилизация, като е премахната горната граница от 40 години за служба в руската армия, който е последван от приемане на поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някой престъпления срещу военната служба, включително за неявяване на призованите на военно обучение от запаса, съобразно които са завишени сроковете на наказанието "лишаване от свобода" за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, нарушаване на правилата за бойно дежурство, отказ от участие във военни или бойни действия, самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или във военно време или бойни действия и други. Действително, само по себе си убеждението на молителя против провежданата политика в държавата му произход и против участието му във военни действия срещу Украйна, не е достатъчно, но когато дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, може да се счита за преследване.

Представените в хода на проведените съдебни производства нови доказателства следва да бъдат анализирани от административния орган, както правилно е приел съдът, като следва да се извърши обстойна проверка за наличието на обстоятелства, обуславящи реална опасност от посегателства, налагащи предоставяне на хуманитарен статут на лицето по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Върховния административен съд заплатените от бюджета на съда разноски за преводач в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4735/23.05.2025 г., постановено по административно дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците да заплати в полза на Т. Т. А., гражданин на Руската федерация , [ЛНЧ], съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците да заплати в полза на Върховен административен съд, сума в размер на 150 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ