Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 6402/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1474/04.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1210 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик. Със съдебното решение е отменен РА № ХР - 160011321003397 - 091 - 001/22.12.2021 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор в ТД - гр. Пловдив на НАП - орган, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта м, потвърдена с Решение № 99/07.03.2022 г. на Директора на Д ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който акт спрямо ТСТ Ойл ЕООД, за отчетни периоди 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за ДДС общо в размер на 34664 лева главница и лихви - 5325,68 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2000 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, считайки че то противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оплакванията от касационната жалба касаят основният спор между страните - наличе ли са безспорни доказателства, които преценени в тяхната съвкупност да обусловят извод за доказани предпоставки, при които е визникнало правото на приспадане на данъчен кредит в полза на ТСТ Ойл ЕООД. Според касатора събраният доказателствен материал е непълен и недостатъчен, съдът кредитирал заключението по ССчЕ, без да го оцени в съвкупност с останалите доказателства. В КЖ се сочи, че не са приложени категорични доказателства за индивидуализиране и предаване на стоките. Касаторът акцентира върху пропуски и противоречия, игнорирани според него от съда. За период от над две години спрямо дружеството били извършени две контролни производства, по време на които били изисквани и събирани доказателства. Завеждането на стоките в счетоводството не установявало факта, че именно този доставчик е описания във фактурите. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РУ в процесната му част и присъждане направените разноски. Прилага извлечение от Сметка 304, събрана по време на ПУФО, приключила с издаването на Протокол № П - 16001320128571 - 073 - 001/19.05.2021 година.

Ответникът по КЖ я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник. Моли за присъждансе на разноските, направени в касационното производство.

Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ.

Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение, на заявените основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото е установено следното: ТСТ Ойл ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 29.06.2015 година. Основният му предмет на дейност е производство и складиране на енергийни продукти и стоки за химическата индустрия и бита. Към 31.05.2020 г. н тего са били регистрирани 4 броя действащи трудови договори: секретал, пазач - портиери и общ работник. ТСТ Ойл ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от К. Б. ЕООД, с предмет обезмаслител за метални конструкции, препарат за почистване на метални конструкции. Съдът е преценил, че РА е незаконосъобразен и необоснован, т. к. не става ясно, включително от записаното в РД, кога и каква информация е изисквана от РЛ, какви документи са представени, кое лице е заявило сочените в РД обстоятелства. Съдът е обсъдил резултатите от насрещните проверки на счетоводителя А. П. Г. и на доставчика К. Б. ЕООД, чийто управител е депозирал писмено обяснения. Според тях стоките са били натоварени в халета, навиращи се в производствено - складова база за химически продукти в гр. Разлог, [улица], [адрес]. В потвърждение на тези обяснение е приложена складова разписка от 20.06.2020 година за 26000 литра препарат за почистване на метални повърхности, наименован Еко клин, доставен от К. Б. ЕООД за получателя ТСТ Ойл ЕООД. При насрещната проверка, управителя на РЛ е дал обяснения, че не са издавани КИ, а към 30.09.2021 година стоките са били изцяло предадени на ТСТ Ойл ЕООД. Във връзка с обявеното извънредно положение и епидемиологичната обстановка част от продадените количества стоки са транспортирани на 20.06.2020 г., а останалата част е доставена впоследствие. Събрани са също така документи за произхода на стоките, закупени от полско дружество, от Булбиокем ЕООД и от Монти Ко ООД. Предмет на доставките по издадените от тези доставчици фактури са обезмаслители за метални конструкции, разтворители, метанол и други. Разплащанията са по банков път, видно от банковите извлечения. Взето е било решение за преминаване на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. На управиткелят Т. С. е било връчено второ ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени счетоводни документи за 2019 г. и за 2020 година. При обжалването по административен ред ТСТ Ойл ЕООД е депозирало договор за покупко - продажба на стоки от 25.11.2019 г., сключен между ТСТ Ойл ЕООД и К. Б. ЕООД, извлечения от хронологични регистри за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. относно прекият доставчик, банкови извлечения, фактури, ведно с анекси към договора, констативни протоколи, касаещи предаване и приемане на стоките с дати:26.08.2020 г., 19.08.2021 г., 12.08.2021 г., 05.08.2021 г., 20.06.2020 г., 25.11.2019 година; складови разписки за приемо - предаване на стоките на същите дати; товарителници за извършен транспорт на процесните стоки - обезмаслител за метални конструкции Еко клин, натоварени в гр. Разлог, разтоварени в гр. Пазарджик, ведно с отбелязани рег. номера на товарните автомобили и превозвач. Съдът изрично е посочил в отменителните си мотиви, че всички изброени документи не са обсъдени от контролния в йерархията административен орган, т. к. били с недостоверна дата. Съдът се е аргументирал обаче защо счита, че документите трябва да бъдат преценявани заедно с другите доказателства, включително в съвкупност с документите, описани в т.24 (л.18 и сл.). В съдебното производство е изслушано заключение по СИЕ, изготвено от в. л. С.. Експертът е проверил материалите по делото и счетоводството на РЛ, за да направи констатация, че относно трите спорни фактури са взети съответните счетоводни операции. Вещото лице е проследило последващата реализация на стоките, отбелязвайки в заключението си, че те са били продадени на XYTOMETALIKAЕ.Е. ШСТ Ойл ЕООД е водило двустранна форма на счетоводно записване, внедрен е счетоводен софтуер Микроинвест, осигуряващ хронологично и систематично счетоводно отчитане. Организацията на счетоводството е в съответствие с изискванията на ЗСч и НСС. Според в. л. счетоводното записване на стопанските операции е в хронологичен ред, съответстващ на тяхното извършване, утвърден е индивидуален сметкоплан.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционните мотиви са конкретни и убедителни, същите се споделят от касационнатата съдебна инстанция, която препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Събрани са достатъчно писмени документи, установяващи вида, количеството и предмета на доставяната стока. Същата е била заскладена и впоследствие предадена на получателя по доставката. Вещото лице е проследило последващата доставка и реализация на стоките. Заключението по СИЕ не е оспорено, съдът го е обсъдил съгласно изискванията на чл.202 ГПК, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. В случая е установено взаимното съгласие на контрагентите за приемо - предаване на стоката, липсват твърдения и документи доставката да е извършена от друг субект.

Разноски: В производството пред АДмС - Пазарджик ТСТ Ойл ЕООД е пруетендирало и са му присъдени разноски в размер на 2000 лева. В производството по адм. д. № 6402 по описа за 2025 г. дружеството е направило разноски в размер на 4620 лева, които следва да бъдат присъдени на тази страна, т. к. са доказани с писмени документи. Възражението за прекомерност е неоснователно, защото разноските в цитираният им размер съответстват на правната и фактическа сложност на делото и на неговото разглеждане в две съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1474/04.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1210 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - гр. София да заплати на ТСТ Ойл ЕООД, притежаващо [ЕИК] с адрес в гр. Пазарджик, [адрес], ПИ: 55150.13.170, сумата в размер на 4620 лева - разноски по адм. д. № 6402 по описа за 2025 г. на ВАС, Осмо отделение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ